Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 209 от 02.11.2026, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
309/2026
Подписан
02.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Свищов, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Теодора Б. Стоянова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Гражданско дело № 20264150100309 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание с чл.26, ал. 1, т.1 от ЗЗД и насрещен иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата В. М. Б., чрез адв. Д. М. предявява иск с правно основание чл.26 ал.1, т.1 от ЗЗД, за признаване за нищожен договор за кредит № **********/06.01.2026 г., сключен с „В.” ЕООД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ********************, представлявано от З.С.Р., а в условията на евентуалност за признаване за нищожна „такса за бързо разглеждане“ по споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 06.01.2026 г. на осн. чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че между страните на 06.01.2026 г. бил сключен Договор за кредит № **********/06.01.2026 г., по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца кредит в размер на 510,00 евро, при ГПР-49,10% и ГЛП -40,97%. На 06.01.2026 г. е сключено споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 06.01.2026 г., съгласно което трябва заплати и допълнителна услуга такса за бързо разглеждане в размер на 105,39 евро.

Счита, че договора за кредит № **********/06.01.2026 г. е нищожен на 1 основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11 ,ал. 1,т.9 от ЗПК, тъй като в договор за кредит не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив, което съществено ограничава правата й и е основание за недействителност на Договор за кредит.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.ал. 1 от ЗПК, което не е сторено в настоящия случай, тъй като в договора за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Именно и поради това, Договор за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване па договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Счита, че с оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата по допълнителните такси следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

В случая било налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.

2

По отношение на предявения иск в условията на евентуалност за нищожност на клаузата „такса разглеждане“ излага, че същата е нищожна на осн. чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Допълнителната такса по процесния договор представлявала такса и услуга, свързана, както с усвояването, така и с управлението на кредита. Освен това посочва, че поради накърняването на принципа на "добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се е достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Посочва, че в случая сумата, която се предоставя по така уговорената „такса разглеждане“ съставлявали допълнителна сума, която е в един значителен размер от общата сума на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Счита, че уговорената „такса разглеждане“ е нищожна на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Уговорената такса била във вреда на потребителя и не отговаряла на изискването на добросъвестност и справедливост и водела до неравновесие в правата на страните, като по този начин е в ущърб на ищцата. Посочените по-горе клаузи били неразбираеми и не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2 т. 19 ЗЗП.

Ищцата се позовава на чл. 21, ал. 1 ЗПК, съгласно която разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Посочва, че предвидената клауза е неравноправна и по чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като била необосновано висока. Позовава се на съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

На следващо място счита, че така уговорената „такса разглеждане“ е нищожна поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр.2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Иска се установяване на нищожността на договор за 3 кредит № **********/06.01.2026 г., а в условията на евентуалност установяване за нищожна „такса за бързо разглеждане“ по споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 06.01.2026 г. на осн. чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД. Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба по делото становище, моли да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените искове и претендира разноски по представен списък.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

От ответника е предявен насрещен иск, с който е поискано осъждането В. М. Б. да заплати сумата от 45,21 евро, представляваща остатък от непогасена главница, формирана като разликата между отпуснатата главница в общ размер на 510 евро и заплатеното от ищцата под формата на такси за допълнителни услуги удължаване на срока в размер на 464,79 евро, по Договор за кредит № ********** г./06.01.2026 г., ведно с законната лихва за забава, считано от датата на подаване на насрещна искова молба - 18.06.2026 г. до окончателното й изплащане.

В насрещния иск се сочи, че на 06.01.2026 г. между „В.“ ЕООД и В. М.

Б. е сключен Договор за кредит № ********** в съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР. С подписването на процесния договор, кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сума в размер на 510 евро, представляваща главница по кредита. Кредитът е предоставен период от 30 дни и е с падежна дата 05.02.2026 г., като начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 17,01 евро и такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане в размер на 105,39 евро.

С настъпване на падежната дата ищцата е следвало да изплати задължението си в пълен размер, като съгласно т. 13 от Общите условия към договора за кредит ищцата е имала възможност да отложи настъпването на падежната дата като заяви възможните опции за избор срокове на удължаване, изрично посочени в ОУ. Ищцата Б. два пъти се е възползвала от правото си да измени падежната дата, като страните са сключили два анекса. Първият анекс с дата 10.02.2026 г., по силата на който датата на връщане на общата сума по кредита е била удължена до 07.03.2026 г., като на същата дата бил анексиран и удължен и срока за връщане на такса за допълнителна незадължителна услуга 4 бързо разглеждане до 07.03.2026 г., за което ищцата следвало да заплати сума от 196,40 евро, от която 88,45 евро била отнесена като такса за удължаване на срока, а остатъчната сума от 107,95 евро – като частична вноска по кредита.

Бил подписан и втори анекс от дата 04.03.2026 г. по силата на който датата на връщане на общата сума по кредита отново била удължена до 06.04.2026 г. , както е удължен и срока за връщане на такса за допълнителна услуга за бързо разглеждане до 06.04.2026 г. За сключването на този анекс, ищцата заплатила сума в размер на 196,39 евро, от която сума 54,41 евро са отнесени за такса удължаване на срока, а остатъчната сума в размер на 144,98 евро като частична вноска по кредита.

Твърди се, че с настъпване на последно уговорената падежната дата, ищцата изпада в забава и започва да се начислява наказателна лихва за забава, както и че след настъпване на падежа – 06.04.2026 г. М. направила още една частична вноска по кредита в размер на 72 евро, след като плащанията по задължението са били окончателно преустановени. Ищецът по насрещния иск твърди, че сборът на получените плащания от ищцата възлизат на 464,79 евро, от които 139,86 евро – такси за удължаване на срока и 324,93 евро частични вноски по кредита, поради което и задължението по кредита е частично погасено.

Излага подробни съображения за неоснователност и необоснованост на твърденията в исковата молба. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ищцата да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 45,21 евро, представляваща остатък от непогасена главница, формирана като разликата между отпуснатата главница в общ размер на 510 евро и заплатеното от ищцата под формата на такси за допълнителни услуги удължаване на срока в размер на 464,79 евро, по Договор за кредит № ********** г./06.01.2026 г., ведно с законната лихва за забава, считано от датата на подаване на насрещна искова молба - 18.06.2026 г. до окончателното й изплащане, като и да отхвърли исковата претенция на ищцата като неоснователна и недоказана. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В писмен отговор на насрещната искова молба В. М. Б., чрез адв. Д. М. заявява, че искът е неоснователен и недоказан, тъй като договора за кредит е нищожен поради неспазване на действителния размер на ГПР. Претендира 5 разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:

Страните не спорят и от представения по делото договор се установява, че на 06.01.2026 г. между „В.“ ЕООД и ищцата В. М. Б., е сключен Договор за кредит № **********, по силата на който на ищцата бил отпуснат кредит в размер на 510 евро, а последната се задължила да върне, ведно с договорна лихва при годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40,97 %, годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,1 % или общо сумата от 527 евро, със срок на кредита 30 дни.

Няма спор и че между страните е подписано споразумение за пре-доставяне на допълнителна услуга бързо разглеждане на искане за кредит от дата 06.01.2026 г., по силата на което ищцата получава разглеждане на искането за отпускане на кредит и получаване на становище до 15 минути след от подписване на споразумението, за която услуга дължала въз-награждение в размер на 105,39 евро, със срок до 05.02.2026 г. С анекс от 10.02.2026 г. към споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 06.01.2026 г. кредотополучателят се задължава да заплати уговореното по споразумението възнаграждение в размер на 105,39 евро със срок до 07.03.2026 г. С анекс от 04.03.2026 г. към споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата 06.01.2026 г. кредотополучателят се задължава да заплати уговореното по споразумението възнаграждение в размер на 105,39 евро със срок до 06.04.2026 г.