Определение № 3229 от 02.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3229 гр. София, 02.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20248002901684 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, гр. София срещу решение № 135 от 04.04.2024 г. по в. т. д. № 105/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, 3 търговски състав, с което е потвърдено решение № 437 от 16.11.2023 г. по т. д. № 442/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Агенция „Пътна Инфраструктура“, гр. София искове за заплащане на сумата от 43 908, 75 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция в резултат на плащане по договор за застраховки “Каско и злополуки“, комбинирана застрахователна полица № 0306X0302846/13.06.2017 г. на автомобил марка „Нисан GT - R“ с ДК № РВ8602ТА, собственост на Георги Спасов Кушев, за вреди от инцидент, настъпил на 09.03.2018 г., около 19, 00 ч., на републикански път II-86 в посока от гр. Смолян към Пловдив, на км. 51+500, преди с. Нареченски бани, при сблъсък на застрахованото МПС с големи паднали отломки от скали на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до датата на окончателното изплащане, както и на сумата от 13 524, 54 лв. - мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 31.03.2023 г.

1

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът излага оплаквания, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля на ответника, тъй като същият е негов служител и трудовата му дейност е свързана с оглед и проверка на пътната мрежа. Счита, че съдът е следвало да основе своите изводи на безпристрастния свидетел Кушев, тъй като същият като водач на процесното увредено МПС, получил застрахователно обезщетение, напълно изяснява фактите, свързани с инцидента. Касаторът твърди, че съдът е извършил неправилна преценка на съдържанието на представения в процеса официален документ - протокол за ПТП от 09.03.2018г., въпреки че същият не е оспорен.

Излага доводи, че заключението на решаващия състав за липса на съвпадение на застрахования и увредения автомобил не е съобразено с обстоятелството, че основният индивидуализиращ белег на МПС е номерът на рамата. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. В каква степен следва да бъдат оценени и кредитирани свидетелските показания, изходящи от лице, обвързано от трудов договор с ответната страна и изпълняващо на основание на договора трудови задължения, конкретно свързани с неизпълнението на работа, твърдяно от ищеца?; 2. При условие, че ищцовото дружество е ангажирало доказателства за механизма на ПТП, включително съдебно-автотехническа експертиза, съдържаща отговор на въпроса за причинно-следствената връзка между описаното ПТП и нанесените на „Нисан GT-R“ с ДК № РВ8602 ТА вреди, дали са ангажирани достатъчно доказателства, които да обуславят наличието в конкретния казус на пълно и главно доказване на обстоятелствената част от претенцията, последван от уважаване на същата на това основание?; 3. Кои са необходимите и достатъчни реквизити на описанието на автомобил, за да бъде възприет изводът, че дадена застрахователна полица индикира застрахователно правоотношение с предмет конкретния автомобил?“ Касационният жалбоподател поддържа, че поставените въпроси са разрешени от Пловдивски апелативен съд в противоречие с практиката на ВКС. Във връзка с втория въведен въпрос се позовава на решение № 15 от 25.07.2015 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т. о. Към изложението прилага постановеното 2 по реда на чл. 288 ГПК определение № 56 от 25.01.2016 г. по т. д. № 3613/2014 г. на ВКС, II т. о.

Ответникът Агенция „Пътна Инфраструктура“ изразява становище за липсата на предпоставките за достъп до касация, съответно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото е предявен суброгационен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за встъпване на застрахователя по имуществена застраховка в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение срещу възложител на работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, а именно имуществени вреди вследствие неподдържане на републиканския път Асеновград – Смолян, като твърденията са за бездействие от страна на служители и работници на ответника при изпълнение на установени в закона задължения по поддържане на републиканската пътна мрежа.

По спорния по делото въпрос относно кое МПС е възникналото застрахователно правоотношение по договора за застраховка „Каско и злополуки“, сключен между ищеца застраховател и Георги Спасов Кушев, и това ли е увреденият при ПТП автомобил, за вредите на който е заплатено застрахователното обезщетение от ищеца, съдът е констатирал, че застрахователният договор от 13.06.2017 г. е сключен за обект - лек автомобил марка „Нисан GT-R“ с рег. № РВ 8602 ТА, като автомобил с тези белези е посочен в протокол за ПТП от 09.03.2018 г., както и в заявлението до застрахователя от 15.03.2018 г., послужило за образуването на щетата.

Установил е, че съществува добавък №1 към застрахователния договор от същата дата 13.06.2017 г., в който е посочен друг регистрационен номер - № РВ 8594 СТ, съвпадащ с посочения в два от съставените описи-заключения по повод щетата и приемо-предавателния протокол за извършен ремонт от 31.07.2018 г. При това противоречие съдът е счел, че съществува неяснота за повредата на кой автомобил е заплатено застрахователно обезщетение, като е 3 изразил становище, че само номерът на рамата не може да служи като показател, че става въпрос за един и същи автомобил. Изложил е аргументи, че съгласно обвързващия ищеца и Кушев застрахователен договор всяка промяна в договора се извършва по взаимно съгласие на страните, изразено писмено с издаване на добавък към полицата, подписан от двете страни и представляващ неразделна част от застрахователния договор, а в случая представеният добавък не е подписан от страните.

В обжалвания съдебен акт е посочено, че по делото няма спор, че пътят, на който е станало произшествието, е републикански път, който е изключителна държавна собственост и е отворен за обществено ползване при спазване на правилата на ЗДвП. Направено е позоваване на разпоредбите на чл.30 и сл.ЗДвП, според който поддръжката на такъв път се осъществява от ответната агенция, която следва да извършва дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

Съставът на апелативния съд е изтъкнал, че съгласно чл. 167 ЗДвП като стопанисва пътя агенцията следва да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги отстранява във възможно най-кратък срок. Решаващият състав е посочил, че в случая произшествието е настъпило в резултат на сблъсък между автомобила и паднал камък на пътя, като следва да бъде съобразено, че според събраните по делото доказателства е извършена рехабилитация на процесния участък през 2016 г., поставен е пътен знак А17, сигнализиращ за опасност от падащи камъни с указателна табела Т2 – 3500 м, обхващащ този участък, налични са мрежи, предпазващи пътя от падането на скални маси, както и че служителите на ответника периодично обхождат и контролират пътя и реагират на сигнали за препятствия на пътя. С оглед изложеното съдът е счел, че от страна на ответника са предприети мерки за безопасното движение по пътя и неговото обезопасяване. Що се касае до конкретния случай, то в решението е изтъкнато, че свидетелят Кушев веднага след ПТП е премахнал падналия камък от пътя. За да формира решаващия си извод за липса на противоправно поведение от страна на служители на ответника съдът е взел предвид изложеното, природните особености на пътя - планински, преминаващ покрай река и скални масиви, характеризиращ се с падащи камъни, вкл. и в процесния 4 участък, както и липсата на данни камъкът да е преседял на пътя за дълго време, през което служителите на ответната агенция да не са се отзовали в разумно време за премахването му.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Въпросът по т. 1 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, при игнориране на конкретиката в него, се отнася до приложението на чл. 172 ГПК. Той е поставен във връзка с оплакванията на касатора, че въззивният съд неправилно е ценил показанията на свидетеля Кунев, който работи при ответника - в РПС, Асеновград, съответно е заинтересован в полза на посочената страна, и при формирането на изводите си е дал превес на тези показания, а не на гласните доказателства с източник показанията на свидетеля Кушев, управлявал катастрофиралото МПС. Въпросът покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не е обоснована въведената допълнителна предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На първо място, касаторът не сочи в изложението си актове на ВКС, на които въззивният акт да противоречи. На второ място, не се установява въззивният съд да се е отклонил от практиката на ВКС по релевантния процесуален въпрос. Съгласно постоянната практика на ВКС относимите и допустими гласни доказателства се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. В решение № 131 от 12. 04. 2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о. е дадено разрешението, че заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Това означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна. Изводите на въззивния съд относно твърдяното неизпълнение на задълженията на работниците и служителите на ответника, на които е възложена работа във връзка с поддържането на пътния участък, където е настъпило процесното ПТП, обезопасяването на пътя, сигнализирането на опасности и отстраняване на препятствия в най-кратък 5 срок са основани на показанията на свидетелите Кушев и Кунев, ангажирани съответно от ищеца и ответника и разпитани в първоинстанционното производство, които решаващият състав е преценявал с оглед останалите събрани по делото доказателства, а именно писмените доказателства относно рехабилитацията на пътя, пътната сигнализация, конкретното произшествие и заключението на автотехническата експертиза относно механизма на ПТП и уврежданията на лекия автомобил. Следва да се изтъкне, че досежно препятствието на пътя – паднал камък и преместването му веднага след произшествието от водача Кушев съдът се е позовал на показанията на този разпитан свидетел, които са подробно обсъдени. С оглед изложеното не може да се направи извод, че съдът се е отклонил от практиката на ВКС по приложението на чл. 172 ГПК, поради което не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация. Дали съдът правилно е интерпретирал показанията на свидетелите в атакуваното решение и дали установените от тях факти обосновават направения извод за липса на противоправно бездействие на лицата, на които ответната агенция е възложила работа, не подлежи на преценка в производството по чл. 288 ГПК.