Определение № 224 от 11.03.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 224 гр. Разград, 11.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Анелия М. Йорданова

Емил Д. Стоев като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20253300500116 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане № 174/ 31. 01. 2025 г. по ч. гр. д. № 70/ 2025 г. по описа на Кубратския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. В. А. за заплащане на: разликата от 3 816.67 (три хиляди осемстотин и шестнадесет лева, шестдесет и седем ст.) лева до претендираните с заявлението 4 751.13 (четири хиляди седемстотин петдесет и един лева, тринадесет ст.) лева – главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 30.01.2025 г., до изплащане на вземането; 2 182.32 (две хиляди сто осемдесет и два лева, тридесет и две ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.10.2023 г. до 05.11.2024 г . ; 464.33 (четиристотин шестдесет и четири лева, тридесет и три ст.) лева – лихва за забава за периода 21.06.2023 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 05.11.2024 г. – дата на предсрочна изискуемост; 353.99 (триста петдесет и три лева, деветдесет и девет ст.) лева – лихва за забава за периода 05.11.2024 г. – дата на предсрочна изискуемост, до 29.01.2025 г., всички претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № ****** г.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред РС Кубрат по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. В. А. за заплащане на парични задължения в размер на сумите: 4 751.13 (четири 1 хиляди седемстотин петдесет и един лева, тринадесет ст.) лева – главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 30.01.2025 г., до изплащане на вземането; 2 182.32 (две хиляди сто осемдесет и два лева, тридесет и две ст.) лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.10.2023 г. до 05.11.2024 г.; 1 850.96 (хиляда осемстотин и петдесет лева, деветдесет и шест ст.) лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст; 2 313.66 (две хиляди триста и тринадесет лева, шестдесет и шест ст.) лева - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси; 30.00 (тридесет) лева - неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 05.07.2023 г.; 500.00 (петстотин) лева – неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни, начислена на 19.01.2024 г.; 464.33 (четиристотин шестдесет и четири лева, тридесет и три ст.) лева – лихва за забава за периода 21.06.2023 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 05.11.2024 г. – дата на предсрочна изискуемост; 353.99 (триста петдесет и три лева, деветдесет и девет ст.) лева – лихва за забава за периода 05.11.2024 г. – дата на предсрочна изискуемост, до 29.01.2025 г., всички съставляващи неплатени задължения по Договор за потребителски кредит № ****** г., както и деловодни разноски в размер на 248.93 (двеста четиридесет и осем лева, деветдесет и три ст.) лева – платена държавна такса, и 180.00 (сто и осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение и 80.00 (осемдесет) лева – също юрисконсултско възнаграждение за подготовка на документи, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 13 НЗПП.

С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З.Г.С. като неоснователно в обжалваната част.

От приложените към заявлението писмени доказателства се установява, че между заявителя и длъжника е сключен Договор за потребителски кредит № ****** г . и в изпълнение на същия му е дадена в заем сумата 4 900.00 лева, която той се е задължил да върне на заемодателя в срок от 36 месеца, чрез 36 бр. месечни погасителни вноски в размер на 238.61 лева, при погасителен план: 20.06.2023 г. – първа погасителна вноска, до 20.05.2026г. – последна погасително вноска; при ГПР 48.93 %; годишен лихвен процент по заема – 41.00 %, и обща сума, дължима от заемателя – 8 589.80 лева, както и по избрани и закупени пакети от допълнителни услуги Фаст и Флекси се е задължил да плати сумата 1 960.00 лева за първия и 2 450.00 лева за втория, чрез 36 бр. месечни погасителни вноски в размер на 122.50 лева; като общия размер на вноската е 361.11 лева. Заявителят твърди, че при описаните горе договорни условия той е изпълнил задължението си да предостави на длъжника в заем договорената сума, а заемателя е направил плащане на 3 (три) погасителни вноски по договора в размер на общо 1 083.33 лева, и е преустановил плащанията след 20.08.2023 г . При тези данни съдът е приел, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение в размер на 1 960.00 лева – Фаст, и 2 450.00 лева Флекси, като цена за закупени пакети от допълнителни услуги, не представляват такси или комисиони за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Клаузата 2 противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесните уговорени възнаграждения не са от тази категория . При постигнатите между страните договорености, при съобразяване на дадената в заем сума от 4 900.00 лева, месечното задължение по изплащане на кредита за посочената главница, заедно със стойността на закупения пакет допълнителни услуги от общо 4 410.00 лева, и договорено възнаграждение в размер на 3 689.80 лева – възнаградителна лихва, то общото задължение възлиза на 12 999.80 лева, като ГПР реално надхвърля 50% .

Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум от 50%., т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги .

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр.

100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът споделя установената съдебната практика, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупени допълнителни услуги не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни 3 референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, за които частният жалбоподател претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и услуга „Флекси“ са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и водят до неоснователно обогатяване на кредитора, за сметка на кредитополучателя. Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената клауза се явява на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП и неравноправна клауза. Явно е, че целта на договора за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги при уговорен ГПР 48, 93 %, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля петкратния размер на законната лихва. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум, т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл.

23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги. Освен това, посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, предвид включените в погасителния план суми, относно възнаграждение за закупени допълнителни услуги. След като действително прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК.

Задължението на длъжника за заплащане на възнаградителна лихва, претендирано от заявителя, е недължимо. В случая заявителят може да има вземане само за неплатена главница по правилата на неоснователното обогатяване, предвид констатираната недействителност на договора за потребителски кредит. Предвид извършеното от длъжника плащане на сумата 1083, 33 лева, следва да се счита, че е погасена главницата в този размер, поради което се дължи останалата непогасена част от нея.