Определение № 11502 от 27.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11502 гр. София, 27.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505035 по описа за 2026 година

Подадена е частна жалба вх. № 108989/06.04.2026г.от адв. Л.К.Б. от САК като пълномощник на Е. Д. С., срещу Определение № 10577/17.03.2026 г. по гр. д. № 39445/2025 г. по описа на СРС, 48 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на Решение № 22317/05.12.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА е неправилно занижено и несъобразено с минималните размери по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага, че при предоставена безплатна правна помощ възнаграждението не следва да се определя пропорционално на уважената част от исковете, а съобразно минималния размер по наредбата и положения труд, като се позовава на задължителна съдебна практика, обективирана в Определение № 7/17.01.2022 г. по т. д. № 339/2021 г. на ВКС, I т. о. Твърди, че по делото са били предявени два изцяло уважени иска срещу „Профи Кредит България“ ЕООД – за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит на стойност 9 674,49 лв. и за осъждане на ответника да върне сумата 6 924,31 лв. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради което дължимото възнаграждение възлизало на 1 267,44 лв. по първия иск и 992,43 лв. по втория иск, или общо 2 259,87 лв.

Поддържа още, че по делото са били извършени множество процесуални действия, включително изготвяне на искова молба с обективно съединени искове, ангажиране на доказателства, депозиране на отговор на насрещна искова молба, молба преди съдебно заседание и уточняваща молба, поради което присъденото възнаграждение не съответства на положения труд. Иска се отмяна на определението и изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в по-висок размер, съобразно уважените искове и минималните размери по Наредба № 1.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Профи Кредит България“ ЕООД чрез юрк. Е.К., с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че при 1 определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът е съобразил характера на предявените искове, реално положения труд от процесуалния представител на ищеца, както и фактическата и правна сложност на делото. Излага се, че преценката за фактическата и правната сложност е предоставена на решаващия съд съобразно критериите по чл. 78, ал. 5 ГПК, като в случая по делото не са били извършвани допълнителни или изключителни процесуални действия, които да обосновават присъждане на разноски в претендирания размер. Твърди се, че след изменението на Наредба № 1 с ДВ, бр. 14/18.02.2025 г. посочените в нея размери не са задължителни за съда. Поддържа се още, че разноските не представляват средство за неоснователно обогатяване и при преценка за прекомерност съдът следва да присъди възнаграждение, съобразено както с особеностите на конкретния спор, така и с действително извършените процесуални действия. Позовава се на практика на СЕС, включително Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 и Решение по дело C-438/22, както и на съдебна практика на националните съдилища, според която съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 и следва да определя адвокатското възнаграждение съобразно положения труд, професионалната компетентност, вложеното време и фактическата и правна сложност на делото. Иска се частната жалба да бъде оставена без уважение.

В съдебното решение СРС е приел, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на разноски за държавна такса в размер на 663,95 лв. По отношение на претенцията за адвокатско възнаграждение съдът е установил наличие на договор за правна защита и съдействие от 16.04.2025 г., в който е уговорено предоставяне на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. поради материално затруднение на ищцата. Приел е, че не е необходимо допълнително доказване на това обстоятелство и че е достатъчно в договора изрично да е отразено, че помощта се предоставя безплатно. Съдът е съобразил Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 и практиката на ВКС, според които националният съд не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г., а следва да определи разумни, пропорционални и справедливи разноски съобразно фактическата и правната сложност на делото, цената на иска и действително извършената работа. Въз основа на това е приел, че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, делото е приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, в което не се е явил представител на ищцата, не са събирани допълнителни доказателства, поради което на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. за оказана безплатна правна помощ.

В обжалваното определение СРС е приел, че искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е допустимо, но неоснователно. Посочил е, че мотивите относно определения размер на адвокатското възнаграждение от 450 лв. по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. са подробно изложени в съдебното решение. Приел е, че доводите в молбата не отчитат особеностите на конкретния случай, действително извършените процесуални действия и актуалната съдебна практика при присъждане на разноски в сходни хипотези.

Съдът е отбелязал, че процесуалният представител на ищцата не е депозирал отговор на 2 насрещна искова молба, тъй като такава не е била подавана по делото. Приел е още, че позоваването на Определение № 7/17.01.2022 г. по т. д. № 339/2021 г. на ВКС не съответства на актуалната практика след Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Изложил е, че при определяне на възнаграждението са отчетени фактическата и правната сложност на спора, обстоятелството, че исковете почиват на едно и също основание и са взаимно свързани, приключването на делото в едно открито съдебно заседание, неявяването на процесуален представител на ищцата в съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства, както и извършените процесуални действия по подаване на искова молба и молба по хода на делото. По тези съображения искането за изменение на решението в частта за разноските е оставено без уважение.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид събраните доказателства и доводите за страните, намира, че частната жалба е допустима, по същество – частично основателна.

Установено е, че процесуалното представителство на ищцата в първоинстанционното производство е осъществено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., както и че в полза на процесуалния представител е присъдено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Спорът между страните е единствено относно неговия размер.

При определяне на дължимото възнаграждение съдът следва да съобрази както фактическата и правната сложност на спора, така и извършените процесуални действия и положения труд, като отчете и задължителните разрешения, дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съгласно които националният съд не е обвързан от предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, но същите могат да бъдат използвани като ориентир при преценката за разумен и справедлив размер на подлежащите на присъждане разноски.

В случая производството е приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, без събиране на значителен по обем доказателствен материал и без извършване на процесуални действия с повишена фактическа или правна сложност. Наред с това обаче делото е с определен материален интерес, предмет на разглеждане са били обективно съединени искове, изготвена е искова молба с подробно изложение на релевантните факти и правни доводи, депозирано е становище по хода на делото и е осъществена цялостна процесуална защита на ищцата.

Съдът, като взе предвид ориентировъчния минимум на адвокатското възнаграждение по чл.

7, ал. 2, т. 3 НМРАВ, както и решението на СЕС по дело С-438/22, намира, че проведеното производство не разкрива особености, които да обосновават определяне на адвокатско възнаграждение под или над ориентировъчния минимален размер по наредбата.

Същевременно не са налице основания за присъждане на отделно възнаграждение по всеки от исковете – по първия иск 1267,44 лева и по втория иск - 992,43 лева /общо 2259,87 лева/, доколкото защитата е осъществена в рамките на едно производство, при обща фактическа основа и взаимно свързани правни доводи.

При тези данни съдът намира, че справедливият размер на дължимото адвокатско 3 възнаграждение следва да бъде съобразен с чл.7, ал.2, т.3 НВАР и определен спрямо общия материален интерес по двата иска, поради което следва да се присъди сумата 968,33 евро /1893,89 лв./ – разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 10577/17.03.2026 г., постановено по гр. д. № 39445/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав, с което е оставено без уважение искането на адв.

Л.К.Б. за изменение на Решение № 22317/05.12.2025 г., постановено по гр. д. № 39445/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав, в частта за разноските.

ИЗМЕНЯ Решение № 22317/05.12.2025 г., постановено по гр. д. № 39445/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав, в частта за разноските, като вместо „ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на адв. Л.К.Б., ЕГН **********, САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. ****, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв ., вр. ал. 2 ЗАдв . сумата от 450 лв. - възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата Е. Д. С. – Ф. в хода на исковото производство.“ ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на адв. Л.К.Б., ЕГН **********, САК, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. ****, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв ., вр. ал. 2 ЗАдв . сумата от 968,33 евро /1893,89 лв./ възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата Е. Д. С. – Ф. в хода на исковото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4