Определение № 93 от 23.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 93 гр. Пловдив , 23.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Ив. Иванова

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно търговско дело № 20215001000450 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Обжалвано е определение № 260269, постановено в закрито съдебно заседание на 23.04.2021 г. от Окръжен съд-П. по т.д. № 40/2021 г. , с което е прекратено производството по т.д. № 40/2021 г. на ОС-П. по подадената искова молба от ЗК“Л.и.“АД-гр.С. срещу Д. ЯНК. ИЛ. и ЯНК. Й. ИЛ. поради неотстраняване в срок нередовности на исковата молба на основание чл.

129,ал.3 от ГПК.

Жалбоподателят Застрахователна компания „Л.и.“АД-гр.С. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба от 31.05.2021 г.

Ответниците по частната жалба Д. ЯНК. ИЛ. и ЯНК. Й. ИЛ. не са взели становище по нея.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 28.09.2020 г. от ищеца ЗК“Л.и.“АД-гр.С. е подадена до РС-П. искова молба, с която се претендира да бъдат осъдени ответниците Д. ЯНК. ИЛ. и ЯНК. Й. ИЛ. като законни наследници на виновния водач Д.Я. И., починал на 1

26.05.2013 г., да заплатят на ищеца сумата 2 000 лв.-главница, частично предявена от общо изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 49 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Ищецът твърди, че на 26.05.2013 г. е настъпило по вина на водача Д.Я. И., управлявал МПС след употреба на алкохол, застрахован относно „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при дружеството-ищец, при което ПТП загива Д. И., както и още две лица, а други две лица (Н.С.А. и друго лице) получават телесни повреди. Твърди, че пострадалият Н.С.А. е предявил иск срещу застрахователя и с решение от 23.12.2015 г. на окръжен съд, потвърдено с решение на апелативен съд от 9.06.2016 г., дружеството е осъдено да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 49 000 лв. Твърди, че с платежно нареждане от 22.03.2016 г. дружеството е превело по сметка на съдебен изпълнител по образувано изпълнително дело сумата съгласно получена ПДИ в размер на 70 085,14 лв., която включва и сумата 49 000 лв., както и лихви и разноски. Твърди, че след изплащането на обезщетението застрахователят придобива право на регрес срещу виновния водач Д.Я. И. за сумата 49 000 лв.Искът е предявен срещу неговите наследници по закон.Представено е удостоверение за наследници, съгласно което наследниците на Д.Я. И. са неговата майка Д. ЯНК. ИЛ. и неговият баща ЯНК. Й. ИЛ..

С молба от 2.02.2021 г. с вх. № 1690 Я.И. и Д.И. представят незаверено ксерокопие от удостоверение от 3.10.2013 г. по гр.д. 3784/2013 г. на РС-П., съгласно което ЯНК. Й. ИЛ. и Д. ЯНК. ИЛ. се отказват с молба от 3.10.2013 г. от наследството, оставено от покойния им наследодател Д.Я. И., починал на 26.05.2013 г., като отказът е вписан в книгата за отказване от наследство под № 55 от 2013 г.

В първото съдебно заседание по делото на 11.02.2021 г. пред районния съд се явяват ответниците Д.И. и Я.И. и заявяват, че са се отказали от наследството на техния син още през 2013 г., отказът е вписан в РС-П., имат документи за това и могат да ги представят. С молба, докладвана в същото съдебно заседание, ищецът заявява увеличение на иска на основание чл. 214 от ГПК до размер на цялото вземане от 49 000 лв. С определение, постановено в това съдебно заседание, районният съд допуска увеличение на иска, прекратява производството по делото и го изпраща по подсъдност на 2

ОС-П.. В това съдебно заседание съдът не е дал ход на делото и не е приел незавереното ксерокопие от удостоверението относно отказ от наследство. В съдебното заседание не е присъствал представител на ищеца. Становище относно отказа не е било заявявано от страна на ищеца.

Делото е изпратено от районния съд на окръжния съд с писмо на 19.03.2021 г. и на 22.03.2021 г. е образувано т.д. № 40/2021 г. на ОС-П..

С определение от 25.03.2021 г. окръжният съд приема, че в съдебното заседание на районния съд и двамата ответници са направили изявления, че са се отказали от наследството на починалия им син и този отказ е вписан в специалната книга на РС-П., както и че са представени доказателства. Съдът преценява, че е сезиран с нередовна искова молба, защото представените от наследниците-ответници откази от наследство обективират основание, рефлектиращо директно върху материалноправната и процесуалноправната легитимация на лицата, приети от съда за ответници по иска. Съдът посочва, че с вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство. Съдът преценява, че Д.И. и Я.И. не само са престанали да бъдат наследници, но се счита, че не са били такива, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството, в който смисъл са разрешенията, дадени с т.1 от ТР №148/10.12.1986 г., ОСГК на ВС. Съдът приема, че доколкото те са се отказали от наследството на починалия им праводател, те се изключват от числото на наследниците, загубват това качество и се счита, че са трети лица спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството. Съдът намира, че с удостоверяване на факта на отказа от наследство от страна на районния съд вече не е била налице надлежна страна нито в материалноправен, нито в процесуален смисъл по отношение на посочените лица, в който смисъл е решение № 145/23.11.2011 г. на ВКС по т.д. № 1018/2010 г., 1 ТО, ТК. Съдът посочва, че служебно следи за процесуалната легитимация на страните, поради което следва да остави производството без движение и да укаже на ищеца да посочи правоприемниците, както и да представи ново удостоверение за наследници на починалата страна, тъй като отказът от наследство на всички наследници от първи ред има за правна последица създаване на наследствено правоприемство спрямо останалите редове в 3 порядъка, определен от ЗН по аргумент от чл. 53 от ЗН. Затова окръжният съд оставя исковата молба без движение и указва на ищеца, че следва в едноседмичен срок да изпълни мотивите на определението и да представи ново удостоверение за наследници, да посочи ответниците и съответно да изпълни изискванията на чл. 127,ал.1,т.2 от ГПК.

За определението на съда от 25.03.2021 г. дружеството-ищец е уведомено на 12.04.2021 г.

На 16.04.2021 г. дружеството-ищец подава (изпраща по пощата) молба, получена в окръжния съд на 19.04.2021 г. с вх. № 264295. С нея ищецът заявява, че във връзка с изявлението на ответниците и представените откази от наследство в ОСЗ пред РС-П. по гр.д. № 2610/2020 г., твърдейки, че не носят отговорност за задълженията на починалия им син Д. И., твърди, че наследството на Д. И. е прието с конклудентни действия от страна на неговите наследници по закон, които действия са извършени преди вписването на отказ от наследство в книгата за откази от наследство пред РСП.. С молбата с оглед на изложеното ищецът прави искане да му бъдат издадени 6 съдебни удостоверения, последното (№6) от които да му послужи пред О.Л. за снабдяване с удостоверение за наследници на Д. И. от трети ред (братя и сестри и техните низходящи) и от което да е видно и роднините по съребрена линия. Останалите пет удостоверения са поискани, за да послужат пред НОИ за снабдяване с удостоверение, от което да е видно дали лицето Д.

И. се е намирало в трудово правоотношение към 26.05.2013 г. и кое юридическо/физическо лице е вписано като осигурител,както и да е видно при кое пенсионна осигурително дружество е било извършвано допълнителното задължително пенсионно осигуряване на Д. И., както и дали са извършвани разпоредителни и/или отчуждителни сделки след 26.05.2013 г.

(№1), пред Имотен регистър при СВ-гр.С. за снабдяване със справка по персоналната партида на Д. И. относно това дали същият е притежавал недвижими имоти на територията на цялата страна (№2), пред Имотен регистър при СВ-гр.С. за снабдяване със справка по персоналната партида на Д.И. и Я.И. за извършените с тях разпоредителни и/или отчуждителни сделки след 26.05.2013 г. (№3), пред СДВР-отдел „Пътна полиция“ за снабдяване със справка относно това дали на името на Д. И. има регистрирани ВПС, като се посочат тяхната марка, модел и регистрационен номер, както и дали с тях са 4 извършвани разпоредителни и/или отчуждителни сделки след 26.05.2013 г.

(№4) и пред БНБ за снабдяване със справка относно разкритите банкови сметки на името на Д. И. (№5).

На 19.04.2021 г. окръжният съд разпорежда да бъдат издадени на ищеца исканите съдебни удостоверения. Удостоверенията са надлежно издадени и се намират на корицата на делото на окръжния съд, не са получени от ищеца.

На 23.04.2021 г. окръжният съд постановява обжалваното сега пред апелативния съд определение, с което посочва, че с определението от 25.03.2021 г. е оставил исковата молба без движение поради направените откази, тъй като е приел, че е сезиран с нередовна искова молба и следва ищецът да представи доказателства и посочи надлежни ответници (наследници от следващия ред) по изложени мотиви, съобщението е получено от ищеца на 12.04.2021 г. и в срок, на 19.04.2021 г. ищецът е заявил, че не приема тези откази на ответниците, както и прави твърдение, че същите преди вписване на отказа от наследство били приели наследството с конклудентни действия, без да е конкретизирано какви, а във втората част на молбата се иска издаване на съдебни удостоверения. Съдът счита, че не са отстранени нередовностите, а исковата молба е нередовна, в допълнително подадената молба няма искане за удължаване на срока, направено е единствено изявление, че отказите на ответниците са недействителни. Съдът посочва, че представените от наследниците откази от наследство обективират основание, рефлектиращо директно върху материалноправната и процесуалноправна легитимация на лицата, приети от съда за ответници по иска. Съдът приема, че с вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство настъпват правни последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство, в който смисъл са разрешенията, дадени с т.1 на ТР № 148/10.12.1986 г. на ОСГК на ВС. Съдът прави извод, че доколкото ответниците са се отказали от наследството на починалия им праводател, същите се изключват от числото на наследниците, загубват това качество и се счита, че са трети лица спрямо правата и задълженията, възникващи във връзка с наследството. Затова съдът счита, че няма надлежна страна нито в материалноправен, нито в процесуалноправен смисъл по отношение на двамата ответници, който извод произтича от това, че в случая материалното право обуславя и процесуалното, поради което те се явяват 5 трети лица за процесуалното и материалноправно правоотношение и, съответно, няма да бъдат надлежна страна, в който смисъл е решене № 145/23.11.2011 г. на ВКС по т.д. № 1018/2010 г., 1 ТО, ТК. Съдът преценява, че в това производство не може да се установява действителността или не на отказа от наследство, тъй като ищецът е кредитор, а ако ищецът има възражения и твърдения по приемане на наследството с конклудентни действия, следва да докаже твърденията си в отделно производство. Крайният извод на окръжния съд е, че поради неотстраняване в срок на посочените нередовности следва производството да бъде прекратено на основание чл.

129,ал.3 от ГПК.

За определението на окръжния съд ищецът е уведомен на 25.05.2021 г. и на 28.05.2021 г. подава (изпраща по пощата) частната жалба, получена с вх.

№265267/31.05.2021 г. С нея жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът неоснователно е приел исковата молба за нередовна, поради което е постановил връщането й и е прекратил производството по делото. Посочва, че с определение от 25.03.2021 г. окръжният съд е оставил исковата молба без движение и е дал на ищеца едноседмичен срок да отстрани нередовностите – да посочи имената и адресите на надлежна страна в процеса. Посочва, че с молба дружеството е поискало от окръжния съд издаване на съдебни удостоверения, с които да се снабди с информация от съответните институции относно притежаваното от Д. И. имущество, оставено в наследство, и за наличието на разпоредителни сделки с него от наследниците му по закон преди вписването на отказ от наследство. Посочва, че с определението от 23.04.2021 г. окръжният съд прекратява производството по делото, приемайки, че в това производство не може да се установява действителността или не на отказа от наследство, а твърденията на ищеца, че наследството е прието с конклудентни действия следва да се доказва в отделно производство. Твърди, че тези изводи на съда са неправилни, незаконосъобразни, противоречащи на процесуалните правила, материалния закон и съдебната практика. Заявява, че отказът от наследство е едностранно изявление, за което ЗН предвижда специални императивни правила за форма, съдържание, действие и последици. Заявява, че приемането и отказът от наследство произвеждат действие от откриване на наследството, съгласно чл.48 и чл.52 от ЗН те са безусловни и неоттегляеми 6 по аргумент от чл. 54 от ЗН, поради което е недействителен отказът от наследство, ако преди това наследникът е приел наследството изрично или чрез конклудентни действия, показващи по недвусмислен начин водя за това.