Определение № 13095 от 02.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13095 гр. София, 02.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110130499 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

В срока за обжалване на постановено по делото решение № 2017/03.02.2026 г., по делото е постъпила молба с вх. № 54789/19.02.2026 г. от ищцата Б. Д., с която се иска изменение на решението в частта му за разноските. Иска се съдът да не присъжда разноски в полза на Х. Ц., доколкото същите са направени в качеството й на трето лице – помагач, както и разноски за пето открито съдебно заседание по отношение на ответника Г. Ц.. В условията на евентуалност се прави искане за намаляване на възнагражденията поради прекомерност.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК по делото не е постъпил отговор на молбата от ответницата Х. Ц.о. Отговор е постъпил от ответника Г. З, с който се ангажира становище за неоснователност на искането.

Съдът, като взе предвид постъпилата молба и извърши преценка на данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирани лица и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

По отношение на ответницата Х. Ц.:

Действително лицето Х. Ц. първоначално е имала качеството на трето лице – помагач, конституирана във връзка и с подадена от нея молба по делото. Сключеният договор за правна защита и съдействие № 037574/22.02.2025 г. с адв. В. П. (л. 191), по който е заплатила в брой 1022,58 евро /2000 лева/, е сключен за представителството й като трето – лице помагач. По делото е осъществено процесуално представителство от адв. П. в качеството му на пълномощник на Х. Ц. като трето лице – помагач. Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК, на третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. Ето защо, разноските, направени от Х. Ц. като трето лице – помагач, не следва да й бъдат присъждани. След конституирането на лицето в качеството на ответник по делото с протоколно определение от 04.12.2025 г., с молба от 08.12.2025 г. Х. Ц. уведомява съда, че упълномощава адв. В. П. да я представлява в производството в качеството й на ответник. Не са представени обаче доказателства за това лицето да е направило разноски в качеството си на ответник по делото. Ето защо, искането за изменение на решението в частта за разноските по отношение на Х. Ц. е основателно и следва да бъде уважено, като в нейна полза не бъдат присъждани разноски по делото.

1

По отношение на ответника Г. Ц.:

Неоснователно е направеното от ищцата искане за изменение на решението в частта за разноските по отношение на ответника. Независимо, че след конституирането му като ответник по делото с протоколно определение от 04.12.2025 г. след това е имало само още едно проведено открито съдебно заседание, следва да се вземе предвид представеният анекс №1 към договора (л. 512), с който възнаграждението на адвоката е увеличено на 250 лв. за явяване в пето о.с.з. по делото, сумата по който анекс е заплатена на 21.01.2026 г. (л. 513). Това е така, тъй като независимо, че по отношение на този ответник явяването не е пето, то същият е правоприемник на неговия населдодател, чийто процесуален представител е бил също адв. Б., като за адв. Б. действително се явява пето явяване пред съда.

Освен това, уговореното допълнително възнаграждение е част от общия размер на възнаграждението, което има отношение към въпроса за неговата прекомерност. С приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Без да е налице надлежно сезиране, съдът не може да поставя за разглеждане въпросът за размера на претендираното от страна възнаграждение за платен адвокатски хонорар. В този смисъл т. 3 от ТР от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС.

Събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Дори и да е предоставена възможност за представяне на писмена защита от страните, то дори с писмената защита не могат да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния размер. В този смисъл е задължителната за съдилищата практика, обективирана в т. 11 от ТР от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС. Налага се извод, че срокът, посочен в чл. 80 ГПК /до приключване на последното заседание в съответната инстанция/ касае не само искането на страна за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора за разноските, който е свързан с предмета на делото и е обвързан от неговия изход.

Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ищцата В. Д. за намаляване на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника, се прави за първи път с молбата по чл.

248 ГПК. За да се даде отговор на въпроса дали направеното искане е преклудирано следва да се изследва дали страната, която се позовава на прекомерност на платения адвокатски хонорар, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството и преди приключването му със съдебен акт. В случая такава възможност е била осигурена на ищцата по делото, която е била редовно призована за проведеното по делото открито съдебно заседание, като е изпратила и процесуален представител в лицето на адв. Д..

2

В проведеното последно открито съдебно заседание от 22.01.2026 г. ответната страна не е направила възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар, доказателства за което са били представени по делото. При проведено открито съдебно заседание и извършено редовно призоваване на страната, тя следва да направи възражението си за прекомерност до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В този смисъл е напр. и Определение № 314/22.11.2016 г. по гр. дело № 156/2016 г. на III г.о. на ВКС.

Само за пълнота следва да се отбележи, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, обема на извършената от процесуалния представител защита, заплатеното възнаграждение не е в прекомерен размер.

Поради изложените съображения направеното искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност не следва да бъде уважено.

При тези аргументи, съдът не намира основание да измени решението в частта на присъдените разноски по отношение на ответника Г. Ц..

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение 2017/03.02.2026 г., постановено по гр. д. № 30499/2024 г. по описа на Софийски районен съд в частта му за разноските, в която на осн. чл. 78, ал.

3 ГПК Б. С. Д., с ЕГН ********** е осъдена да заплати на Х. И. Ц., ЕГН ********** сумата от 1022,58 евро /2000 лева/, представляващи разноски по делото, като ОТМЕНЯ решението в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 54789/19.02.2026 г., подадена от Б. С. Д. чрез адв. В. Д. за изменение в частта на разноските на Решение 2017/03.02.2026 г., постановено по гр. д. № 30499/2024 г. по описа на Софийски районен съд по отношение на ответника Г. Ц. Ц., ЕГН **********.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.

На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3