Решение № 1060 от 18.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1060 гр. София, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100509425 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Л. В. М. срещу решение № 8085/07.05.2025г., постановено по гр. д. № 58451/2024г. на СРС, 153 с-в.

Решението се обжалва в частта, в която е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Л. В. М., с ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к. „**** III“ ****, вх.Б, ****, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ, че Л. В. М., с ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сума в размер на 809.19 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**** III“ бл. ***, вх. Б, ет. 14, ****, абонатен номер 180647, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.05.2024г., до окончателното изплащане; сумата от 112.60 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на лихва за забава за периода от 15.09.2022г до 11.04.2024г. върху цената на топлинната енергия, сумата от 48.13 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021г до 30.04.2023г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.05.2024г., до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30880/2024г. на СРС, 153 състав.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението в обжалваната част.

Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Счита, че сумите не се дължат поради липса на валидно действаща 1 формула за изчисление. Излага доводи за недължимост на лихвата, поради липсата на данни за датата на публикуване на интернет страницата на продавача. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Третото лице помагач не взема становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателств Пред СРС са предявени обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. По така предявените искове в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.

Оплакванията във въззивната жалба се свеждат до недоказано количество потребна ТЕ поради липса на валидно действаща формула за изчисление.

Действително, с Решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. д. № 13721/2017 г. на ВАС, потвърдено с Решение № 8294/26.06.2020 г. по адм. д. № 14350/2019 г. на ВАС, петчленен състав, част от разпоредбите на Наредба № 16-334 от 2007 г. за 2 топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост в редакцията, представляваща приложение към чл. 61, ал.

1 от същата наредба, са обявени за нищожни, респ. друга част са отменени.

С Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. на ВАС, е отменена Методиката, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., както и § 2 и § 3 от посочената наредба. Въпреки това съгласно чл. 195, ал. 1 АПК и Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по тълк.д. № 2/2015 г. на ВАС отмяната, респ. прогласяването на нищожност на разпоредби от подзаконови административни актове, имат действие занапред. Тоест за процесния исков период е имало валидно действащи формули за изчисление, които са съобразени от ТЛП и топлофикационното дружество. Ето защо, съдът приема, че за процесния период, който е предхождащ, Методиката представлява приложим административен акт. Нещо повече, когато искът е установен по основание, но не и по размер, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 162 ГПК.

Неоснователни са и възраженията за недължимост на мораторната лихва върху главницата за потребена топлинна енергия. Задълженията на ответника за заплащане на цена на доставената енергия са възникнали като срочни, а съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело общи условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо, денят за изпълнение на задължението има определен падеж, поради което на въззивника не се дължи покана. Цитираната от въззивника в жалбата редакция на чл.

33, ал. 2 е от общите условия, приети 2014г. Същите обаче не са приложими за процесния период и общите условия от 2016г. не предвиждат публикуване на фактурите на интернет страницата на продавача, респективно не пораждат изискуемост от този момент.

Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба за липса на основание за начисляване на суми за дялово разпределение. Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл.

149а от ЗЕ). В случая, видно от приложения по делото протокол на ЕС, е избран „Техем сървисис“ ЕООД. Ето защо, фирмата за дялово разпределение е поело задълженията на топлинен счетоводител за процесната сграда по силата на сключен договор.

Съгласно чл. 22, ал. 1 от общите условия

3 клиентите заплащат на ищеца стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн.

ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл.

139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ. По силата на разпоредбата на чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни общи условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на продавача сума за услугата дялово разпределение. Чл. 156 ЗЕ урежда отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо, неоснователни са възраженията, че не е установено задължение на ответника да заплаща услугата дялово разпределение.

Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което съдът е ограничен до посоченото в нея.

Поради съвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваните части следва да се потвърди.

По разноските за въззивната инстанция:

На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 25.56 евро /50 лв./ за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение постановено по гр. д. № 58451/2024г. на СРС, 153 с-в.

№

8085/07.05.2025г.,

ОСЪЖДА Л. В. М., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „**** III“ ****, ****, ****, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК 831609046, с адрес гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 25.56 евро /50 лв./.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.

В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.

280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5