Решение № 3688 от 12.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3688 гр. Пловдив, 12.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20235330104270 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

С определение № ..... по в. гр. дело № .......... по описа на ПдОС, ....... въззивен гр. състав делото е върнато на настоящия състав с указания за допълване на постановеното по делото решение № ..............., понеже контролиращата инстанция е констатирала липса на произнасяне с отхвърлителен диспозитив по претенцията на „Първа инвестиционна банка“ АД за присъждане на главница по процесния договор за кредит в размер на горницата над признатия за установен размер от ........ до пълния претендиран размер от .....като е приела в съответствие с практиката на АС – гр.

Пловдив, че в подадената въззивна жалба е инкорпорирано искане за допълване на решението в изложената насока.

В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК не е постъпило становище по исканото допълване от насрещната страна.

Съдът, като съобрази доводите на „Първа инвестиционна банка“ АД, дадените от въззивния съд указания и материалите по делото, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като срокът за депозиране на молбата е едномесечен от връчването на решението или от влизането му в сила. В случая искането за допълване се съдържа в подадената въззивна жалба, както е прието от контролиращия съд, респ. е в срок и следва да се разгледа по същество.

1

Разпоредбата на чл. 250, ал. 2, изр. 2 ГПК дава възможност молбата да бъде разгледа и в закрито заседание, без призоваване на страните, по преценка на съда. В настоящия случай, призоваване на страните в открито заседание не е необходимо.

Съдът намира молбата за основателна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявен установителен иск от „Първа инвестиционна банка“ АД против Н. Б. и З. Б. с предмет съществуването на вземане на банката по Договор № .............. за следните суми: 3600 евро – просрочена и непогасена главница; 4022,25 евро – договорна лихва, начислена за периода 17.06.2013г. – 03.06.2021г., вкл. дължима на основание т. 4 от Договора за кредит;

1204,31 евро – дължима наказателна лихва /обезщетение за забава/, начислена за периода 17.06.2013г. – 12.03.2020г., дължима на основание т. 10 от Договора за кредит;

37,22 евро – непогасена лихва, начислена за периода 13.03.2020г. – 13.05.2020г., дължима на основание чл. 85 от ЗЗД във връзка с чл. 306, ал. 1 от ТЗ; 623,61 евро – дължима наказателна лихва /обезщетение за забава/, начислена за периода 14.05.2020г.

– 03.06.2021г. вкл. дължима на основание т. 10 от Договора за кредит; 10 евро – законна лихва за периода от 04.06.2021г. до 13.06.2021г.; 24,54 евро – разноски за връчване на покани до двамата длъжници, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2021 г. до пълното погасяване на задължението. С решение № ...........е прието, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.

22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради неточно, неясно и в непълен размер посочен ГПР (което е видно от представения по делото договор за кредит), поради което е приложена разпоредбата на чл. 23 от ЗПК и при приспадане на погасените по давност вземания (501,23 евро) и събраните в хода на принудителното изпълнение такива (1860,50 евро) от чистата стойност на кредита (3600 евро) е достигнат извод, че остават дължими на кредитора от ответниците 1238,27 евро. За останалата сума до претендирания размер от 3600 евро, следователно, претенцията за главница е неоснователна и следва да се отхвърли.

Доколкото в решението е формирана воля и изводи от представените доказателства в изложения смисъл, които не могат да бъдат подменени от настоящия състав в производството по чл. 250 от ГПК, понеже е недопустимо противоречие между допълнителното решение и основното такова касателно една и съща претенция (съществуване на вземане за главница по договор за кредит, за който в неоттеглеям акт на съда вече е прието, че е недействителен), съдът намира, че следва като вземе предвид направените изводи и дадените от въззива указания, да постанови допълнително решение за отхвърляне на иска за установяване на съществуване на вземането на банката-ищец за горницата от признатия размер от 1 238,27 евро до пълния претендиран размер от 3 600 евро, като неоснователен.

Така мотивиран и на основание чл. 250 от ГПК, съдът

2

РЕШИ:

ДОПЪЛВА постановеното решение № 1292/21.03.2024 г. по гр. дело № 4270/ 2023 г. на Районен съд – гр. Пловдив, ХIII гр. състав, като:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК:........... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111П, против Н. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. П........, ул. „З......... и З. И. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. П......, ул. „З............ иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено между страните по делото, че ищецът има вземане при условията на солидарност от ответниците по Договор № ................... сключен между страните, за сумата от 2361,73 евро, представляваща горницата от главницата над признатия за съществуващ размер на вземането от 1238,27 евро до пълния претендиран размер на главницата от 3600 евро, като неоснователен.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – гр. Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________ 3