Присъда № 14 от 05.10.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към ПРИСЪДА №14/05.10.2023г. по внохд №237/2023г. на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

Предмет на проверка в настоящото въззивно производство е присъда №31/13.06.2023 година по нохд №522/2023 година на Окръжен съд - Варна, с която подсъдимият А. А. И., ЕГН ***, е бил признат за виновен в това, че на 08.11.2022г. в с.Черноок, общ.Провадия, обл.Варна, умишлено умъртвил E. Ахметова И. от същото село, поради което и на основание чл.115 НК и чл.54 НК му наложил наказание лишаване от свобода в размер на дванадесет години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

С присъдата съдът признал подсъдимия И. за невинен деянието да е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, поради което и го оправдал по първоначално предявеното му обвинение по чл.116 ал.1 т.6 НК. С присъдата е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия : - осъден е да заплати на гражданския ищец Х. А. М. сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, като искът е отхвърлен до пълния му размер от 200 000лв.; - осъден е да заплати и на гражданския ищец С. И. И. сумата от 200 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието. Зачетено е предварителното задържане на подсъдимото лице, в негова тежест са възложени и разноските по делото, както и държавните такси върху уважените граждански искове.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпил протест от Варненска окръжна прокуратура, в който се твърди нарушение на материалния закон, допуснато с оправдаването на подсъдимия по предявеното му обвинение по чл.116 ал.1 т.6 НК. Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която подс.А. И. да бъде признат за виновен и осъден по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 НК.

Постъпила е и въззивна жалба от адв.С. С. в качеството му на повереник на частните обвинители Х. М. и С. И., в която също се правят възражения за нарушение на материалния закон – поради оправдаването на подсъдимия по възведеното му първоначално обвинение, и за явна несправедливост на наложеното наказание. Отправя се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат и осъден по предявеното му обвинение по чл.116 ал. т.6 НК, алтернативно – увеличаване размера на наложеното му наказание.

Представителят на Апелативна прокуратура в съдебно заседание поддържа протеста частично – смята, че деянието е извършено по осочено мъчителен за пострадалата начин, но не и с особена жестокост. Затова и настоява за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 НК – за убийство по особено мъчителен за убитата начин. Прокурорът обаче не намира наказанието за явно несправедливо, иначе казано настоява за промяна 1 на квалификацията в по-тежка, но предлага наказанието да остане във вида, в който е определено от първия съд.

Жалбата също се поддържа изцяло от частния обвинител М. и нейния повереник. Иска се увеличаване на наказанието – на доживотен затвор, ако съдът възприеме квалификация по чл.116 ал.1 т.6 НК, или на 20 години лишаване от свобода – ако съдът приеме квалификация по чл.115 НК.

Частният обвинител С. И. /и граждански ищец като наследник на баща си С. И./ не изразява становище, предоставя на съда да вземе решение.

Апелативният съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалвания съдебен акт, и като взе предвид оплакванията направени в жалбата и протеста, както и становищата на страните, също и събраните по делото доказателства, констатира, че протестът и жалбата са частично основателни. Въпросната констатация логически води след себе си и постановяването на нова присъда.

Установено е от фактическа страна по делото следното :

Подсъдимият А. А. И. живеел в с.Черноок, общ. Провадия, обл. Варна, в къща с двор, заедно с възрастната си баба Лейля и психичноболния си чичо Бекир, за които полагал грижи. Собствеността върху този имот му била прехвърлена от баба му и синовете й - чичо му свид.С. И. и баща му, който също се казвал А.. Още от раждането си А. И. бил отглеждан от баба си, баща си и втората му жена, като в дома често било упражнявано физическо насилие от страна на бащата към останалите членове на семейството. След смъртта на баща си, за да осигури средства за живот на тримата и за ремонт на къщата, подс. И. работил около 2 години в чужбина. През това време, в неговата стая имало поставена камера за видеонаблюдение, изображение от която получавал на мобилния си телефон. Един ден видял на камерата, че някаква жена влязла в стаята му и започнала да рови из вещите му. Разпознал, че това била стринка му E. И.. Направил клипче, което качил във фейсбук страницата си. Когато се върнал у дома си, установил, че липсвали около 2000-3000лв, които заедно с баба си спестявали за ремонта на къщата. Показал клипчето на дъщерята на чичо си С. - свид. С. И., която била категорична, че виждащата се на записа жена е нейната майка. Това клипче видяла и свид. Р.Х., която също разпознала E., и за която знаела, че е крала и от други хора в селото.

Последвало скарване между подс. И. и стринка му E., като тя отричала да е вземала пари от тях. Чичо му С. не взел никакво отношение. Въпреки негативните чувства, които обвиняемият имал към стринка си E., през лятото на 2022 г., той помогнал на чичо си С. в направата на помещение за кокошките им. След това повече не се срещал нито с чичо си, нито със стринка си E.. Чичото на подсъдимия – свид. С. И. и съпругата му E. И. живеели в имот, находящ се в същото село Черноок, общ. Провадия, обл.

Варна. Дворното място било оградено само от двете страни, като едната страна била с поставена оградна телена мрежа, а другата била изградена от тухли. Плътната тухлена ограда играела роля и на стена на изградения в двора 2 голям навес. На тази същата стена имало голяма дървена порта, през която се влизало в имота на И.и. Къщата им била построена в предната, дясна част на имота и то така, че до входната й врата се стигало като се мине през навеса, след което по пътечка, направена покрай стената на къщата. Пред имота на И.и имало поляна, в края на която имало улица. От другата страна на улицата, срещу имота на И.и се намирал имота на Айля /Ана/. На поляната, в близост до имота на И.и, от лявата страна на входната порта били струпани на купчина еднометрови дърва за огрев. И.и били поставили на дома си три камери за видеонаблюдение: - една камера с поставена на нея карта-памет била монтирана над голямата входна порта / условно обозначена като камера № 1/; - една камера без карта -памет била поставена в левия край на плътната ограда, от страната на улицата под покрива на навеса / условно обозначена като камера № 2/; - третата камера, също без карта-памет била поставена на една от подпорните колони на навеса, вътре в двора /условно обозначена като камера №3/. На мобилния телефон на E. И. имало инсталирана програма, която й позволявала да преглежда в реално време изображенията на камерите.

В късния следобед на 07.11.2022г. E. И. отишла до магазина и купила хляб.

Когато се върнала, заедно със съпруга си опитали да ремонтират едната камера, от която на мобилния й телефон не се появявало изображение. Това била камера № 2, но не успели да я задействат. Около 20:30-21:00ч., E. И. включила камерите за видеонаблюдение, заключила входната порта и заедно със съпруга си седнали да гледат телевизия. След като се навечерял св.И. легнал и заспал. Съпругата му не вечеряла, а гледала телевизия. Същия ден през деня /07.11.2022г./ подс. И. ходил до гр. Шумен, за да пазарува. Когато се върнал се срещнал с приятеля си - св. Е.К., с когото преди това се уговорили по телефона да се почерпят. Около 21.15ч. И. отишъл в дома на приятеля си, където яли пържоли и изпили около един литър и половина домашно червено вино. Докато били в дома на Кямилов, подсъдимият извадил от раничката си /тип „мешка"/ сгъваем нож, който бил поставен в тъмен калъф от плат. С този нож той нарязал пържолите. Кямилов видял, че ножът бил с дължина около 20 см. в разгънато състояние, а само острието му било с дължина около 10- 12см. Бил с дървена, кафява на цвят дръжка.

Ширината на острието била около 2-2.5 см., като същото било заострено само от едната му страна. От подсъдимия знаел, че този нож бил купен преди около 2 седмици и И. го носел постоянно в раничката си. Около 23.00ч., подсъдимият се прибрал в дома си, управлявайки мотопеда на св. Кямилов, а Кямилов се возил. Когато пристигнали пред дома на подсъдимия той попитал приятеля си дали ще дойде с него до дома на чичо му С., за да му направят „някоя беля". Св. Кямилов категорично му отказал, защото С. И. нищо лошо не му бил направил. След това Кямилов си тръгнал с мотопеда си. Малко покъсно подс. И. решил да отиде до дома на чичо си. Взел раничката си /тип мешка/, в която се намирали ножа му, поставен в калъф, както и чифт ръкавици. Когато приближил до голямата входна порта на имота на чичо си подс. И. извадил от мешката си ръкавиците и ги поставил на ръцете си.

3

Видял, че над портата имало поставена камера за видеонаблюдение / камера №1/. В този момент се чул звук от самата камера и той посегнал с ръка към нея и изтръгнал предната й част. Сложил камерата в мешката си. Видял, че в края на навеса, от външната му страна имало още една камера /камера №2/, изтръгнал и нея, и също я сложил в мешката си. Тъй като чул шум, който идвал откъм къщата на чичо му, подсъдимият клекнал и се скрил зад купчината с дърва, която се намирала на поляната пред навеса. По същото това време, около 23.52-23.54ч., E. И. видяла на екрана на телефона си, че на камера №1 се появило изображение на окосмена ръка на човек. Изплашила се и събудила съпруга си, като му обяснила какво е видяла. И. се обадила на телефон 112, и помолила съпруга си да стане от леглото и да се облече, защото служителите от спешният телефон й казали, че ще изпратят полицейски патрул. Тъй като нито улиците в селото, нито отделните имоти били номерирани, И. била помолена да посрещне полицейския патрул на центъра на селото. Същевременно E. И. решила да провери какво се случва навън. Взела едно фенерче, излязла от къщата, осветила наоколо, в това число и в навеса. Отворила голямата порта, осветила около нея, но не видяла никой / през това време подсъдимият бил скрит зад купчината с дърва/. Влязла обратно в дома си, като оставила портата отворена. Виждайки, че стринка му се е прибрала, подс. И. преминал през отворената порта и видял, че на една от гредите в навеса има още една камера /камера № 3/. Изтръгнал и нея и я сложил в мешката. В този момент решението му било да влезе в къщата на чичо си, но внезапно се отказал и излязъл от имота през все още отворената порта. Това се случило около 00:10 ч. - 00.15ч. на 08.11.2022г. След няколко минути E. И., светейки си със същото фенерче отново огледала вътрешната част на навеса и се отправила към входната порта, но преди да стигне до нея, бидейки все още в навеса, видяла срещу себе си решилият да влезе в имота им А. И.. В ръката си той държал нож. Когато видяла човек насреща си посред нощ вдигнала ръката си с фенерчето, за да го освети. Тогава подс. И. спонтанно нанесъл няколо удара с ножа, които попаднали в коремната област - един в горната част на корема вляво и един в долната част на корема вдясно.

Вследствие на пробожданията, E. И. паднала на земята на дясната си страна.

Мястото на падането й било под навеса, пред намиращата се там печка на твърдо гориво. След падането на И. подсъдимият й нанесъл още няколко удара по тялото с ножа - едното вляво на гърдите, а второто вдясно на гърдите. Нанесъл й и едно прободно- порезно нараняване с ножа в областта на седалището вдясно. По време на нападението E. И. видяла, че нападателят й е племенникът им А., на когото викали галено „А.чо", била в съзнание и се опитвала да отблъсне ударите, но неуспешно. Още в началото на нападението тя започнала да вика „С.е, убиват ме! Убиват ме, С.е!" Дочувайки виковете й св.С. И., който се обличал в този момент, за да отидат в центъра на селото и да чакат пристигането на полицията, полуоблечен излязъл от къщата и видял, че жена му се намира на земята, под навеса, в близост до входна та порта, лежаща на дясната си страна, с глава към намиращата се в близост печка и с 4 крака насочени към къщата. Видял и надвесен над нея млад мъж, облечен с тъмни /черни/ дрехи, с мешка на гърба, който я „ръгал" с нож. Когато подсъдимият И. видял, че чичо му тръгва към тях преустановил нападението над И. и хукнал да бяга през отворената входна порта. Свид. С. И. видял нападателя добре в гръб, тъй като проследил бягството му от навеса през полянката до дома на съседката му Айля, като го оприличил по структура на тялото и по походка на племенника си А.. Когато се уверил, че нападателят е напуснал окончателно имота им, св. И. се приближил до лежаща на земята И..