Решение № 1124 от 06.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1124 гр. Бургас, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20242120100898 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава десета от АПК.

Образувано е по жалба вх. № *** г., от К. П. С. срещу, Решение № 3056/23.02.1993 г., Решение № 3056/09.04.1995 г., Решение № 3056/09.04.1995 г. за 0,700 дка в Аклади, Решение

№ 3056Р/31.08.1998 г., Решение

№ 3056/13.11.1998 г., Решение №

3056С/13.03.2001 г. и Решение № 3056/14.03.2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр.

Созопол с искане за обявяването им за нищожни, а в условията на евентуалност за тяхната отмяна на Решение № 5Ч/17.01.2005 г. и Решение № 146-Ч/21.05.1998 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол, на основание чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ.

Твърди се, че наследодателят на жалбоподателя П. Г. М. е бил собственик на земеделски земи в землището на гр. Ч., внесени за коопериране в ТКЗС. Сочи се, че наследник на П. Г. М. е подал заявление за възстановяване на правото на собственост върху наследствените земи, по което е образувана преписка № *** г. Излага се, че оспорените решения са нищожни, поради това, че са издадени от некомпетентен орган.

Направено е искане за отмяна на решенията.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.

С нарочна молба от 16.04.2024 г., към оспорването на решенията се е присъединил като страна П. Г. П., на основание чл. 182 ал. 3 от АПК.

В законоустановения срок по чл. 163 ал. 2 от АПК ответникът Общинска служба по земеделие – Созопол представя писмен отговор на жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

В съдебното заседание, чрез процесуалните си представители, жалбоподателите 1 подържат жалбата.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът оспорва жалбата.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представено по делото е удостоверение за наследници на П. Г. М., от което се установява, че наследници на същия са жалбоподателката К. П. С. и Г. П. Г..

От служебно извършена от съда справка се установява, че наследник по закон на Г.

П. Г. е неговият син П. Г. П., конституиран по делото по реда на чл. 182 ал. 3 от АПК като жалбоподател.

По заявление № ***/27.05.1992, депозирано от К. П. С., са постановени оспорените решения, представени по делото на л. 10 – л. 29, с които част от заявените земи са възстановени, а за друга част е отказано възстановяване.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

В хода на проведената по реда на чл. 158 от АПК служебна проверка относно редовността на предявената жалба, съдът констатира, че същата е депозирана от активно – процесуалноправно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от обжалване на акта.

Искането е за обявяване на нищожност на акта, поради което може да бъде направено без ограничение във времето – чл. 149 ал. 5 от АПК. Жалбата ангажира надлежно правораздавателната компетентност на сезирания съд, който е и родово и местно компетентен да упражни съдебен контрол по отношение законосъобразността на оспорвания акт.

По правилото на чл. 170 ал. 1 от АПК тежестта на доказване на съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му лежи върху административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят – в случая ответника по делото.

Основание за оспорване на административните актове е липсата на компетентност у органа издал акта – чл. 146 т. 1 от АПК. Когато органът издал акта е колективен, некомпетентност ще е налице, ако същият е издаден от незаконен състав. В случая, съобразно изискването на императивната норма, съдържаща се в разпоредбата на чл. 60 ал. 4 от ППЗСПЗЗ /в редакцията приложима към момента на издаване на оспореното решение/ поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове. Видно от представените решения - Решение № 3056/23.02.1993 г., Решение № 3056/13.03.2001 г. и Решение № 3056/13.03.2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол е, че същите са постановени от незаконен състав, тъй като са постановени от в състав от четен брой членове; Решение № 3056/09.04.1995 г., Решение № 3056/09.04.1995 г. за 0,700 дка в Аклади, Решение № 3056Р/31.08.1998 г. са неподписани, а Решение № 3056/13.11.1998 г. е неподписано от секретар, съобразно изискванията на чл. 15 ал. 2 т. 6 изр. 2 от ЗАП (отм.).

Решение № 5Ч/17.01.2005 г. и Решение № 146-Ч/21.05.1998 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол нищожни. тъй като са основание на изброените нищожни решения.

Изложеното е достатъчно, за да обоснове извод за нищожност на оспорените решения. По тези съображения, съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, респ. решенията следва да бъдат обявени за нищожно, а преписката – върната на административния орган за произнасяне с валидни и законосъобразни решения, съобразно чл. 173 ал. 2 от АПК.

2

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК на жалбоподателите следва да бъдат присъдени сторените в производството съдебно - деловодни разноски. По делото са представени доказателства за заплатени адвокатски възнаграждения по 480 лева, от жалбоподателката и от присъединилия се по реда на чл. 182 ал. 3 от АПК жалбоподател и като съобрази, че направеното от ответника със становището възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателите адвокатски възнаграждения са основателни предвид обстоятелството, че делото не представлява фактическа и правна сложност надхвърляща тази по други дела от този тип, съдът приема, че възнаграждението на адвоката следва да бъде редуцирано до законоустановения минимален размер. Доколкото съобразно чл. 143 ал.

1 от АПК възнаграждение за един адвокат се дължи за всеки представляван жалбоподател, то такова следва да се присъди на всеки от тях, съобразно представените доказателства и списък за разноски.

Съобразно Тарифа № 1 към закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието, по жалби срещу административни актове се събира проста такса от физически лица в размер на 10 лева. Такава не е събрана, поради което на основание чл. 77 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК във вр. чл. 143 ал. 1 от АПК административният орган следва да бъде осъден с решението.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожно Решение № 3056/23.02.1993 г., Решение № 3056/09.04.1995 г., Решение № 3056/09.04.1995 г. за 0,700 дка в Аклади, Решение № 3056Р/31.08.1998 г., Решение

№ 3056/13.11.1998 г., Решение № 3056С/13.03.2001 г. и Решение № 3056/14.03.2000 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол , Решение № 5Ч/17.01.2005 г. и Решение № 146-Ч/21.05.1998 г. на общинска служба „Земеделие“ – гр.

Созопол, на основание чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ.

ВРЪЩА преписката по заявление № ***/27.05.1992, депозирано от К. П. С. на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол за издаване на валидни и законосъобразни решения, на основание чл. 173 ал. 2 от АПК.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие - гр. Созопол да заплати на К. П. С., ЕГН ********** с адрес Ч., ул. *** и П. Г. П., ЕГН ********** с адрес гр. С., *** сумата по 400 лева /четиристотин лева/ на всеки от тях, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК.

ОСЪЖДА Общинска служба по земеделие - гр. Созопол да заплати по сметка на РС – Бургас сумата от 10 лева /десет лева/, представляваща държавна такса, на основание т. 2б от Тарифа № 1 към закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и министерството на правосъдието Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Бургас, в 14дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3