Решение № 254 от 02.07.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Перник, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500213 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 1125/08.12.2025 г. по гр.д. № 1479/2025 г. Районен съд гр. Перник е допуснал извършването на съдебна делба върху следните недвижими имоти, находящи се в ***, а именно:

УПИ ***, кв. ***по плана на ***, община ***, утвърден със Заповед № III410/09.07.1973г., с площ от 774 кв.м., при съседи: УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и улица и УПИ ***, кв. *** по плана на ***, община ***, утвърден със Заповед № III410/09.07.1973 г., с площ от 883 кв.м., при съседи: УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и улица, между и при делбени части :

1. Л. Й. А., ЕГН ********** адрес: ***, при - 12/144 идеални части от посочените имоти;

2. С. Г. К., ЕГН **********, адрес: ***, при - 4/144 идеални части от посочените имоти;

3. К. Г. П., ЕГН **********, адрес: ***, при - 4/144 идеални части от посочените имоти;

1

4. Г. Г. Н., ЕГН **********, адрес: ***, при - 4/144 идеални части от посочените имоти;

5. Е. Б. С., ЕГН **********, адрес: ***, при - 12/144 идеални части от посочените имоти;

6. Д. П. М., ЕГН **********, адрес: ***, при - 12/144 идеални части от посочените имоти;

7. М. М. Д., ЕГН **********, адрес: ***, при - 3/144 идеални части от посочените имоти;

8. П. П. П., ЕГН **********, адрес: ***, при - 3/144 идеални части от посочените имоти;

9. М. П. П., ЕГН **********, адрес: ***, при - 3/144 идеални части от посочените имоти;

10. Ю. П. П., ЕГН **********, адрес: ***, при - 3/144 идеални части от посочените имоти;

11. Х. О. Х., ЕГН **********, адрес: ***, при - 6/144 идеални части от посочените имоти;

12. А. О. Р., ЕГН **********, адрес: ***, при - 6/144 идеални части от посочените имоти;

13. А. С. Е., ЕГН **********, адрес: ***, при - 18/144 идеални части от посочените имоти;

14. И. Г. Т., ЕГН **********, адрес: ***, при - 18/144 идеални части от посочените имоти;

15. Ц. Р. В., ЕГН **********, адрес: ***, при - 18/144 идеални части от посочените имоти;

16. Л. Ц. В., ЕГН **********, адрес: ***, при - 6/144 идеални части от посочените имоти;

17. М. А. В., ЕГН **********, адрес: ***, при - 6/144 идеални части от посочените имоти;

18. Р. А. В., ЕГН **********, адрес: ***, при - 6/144 идеални части от посочените имоти.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Д. П. М., чрез адв. А. С., с която се атакува постановеното от първата инстанция решение, в частта, с която е допусната делба на УПИ *** кв.*** по плана на ***, общ. ***, като се сочи, че същото е необосновано и незаконосъобразно в тази му част. Навеждат се твърдения, че решаващият съд не е обсъдил наличните по делото доказателства с необходимата задълбоченост и прецизност в тяхната съвкупност. Сочи, че в производството са назначени и изготвени две експертизи, от заключението на които се установява, че построената УПИ *** кв.*** ж.с е 2 със ЗП от 72 кв.м. съответства на разрешената площ в издаденото разрешение. Твърди, че съгласно константната практика на ВКС, отмяната на чл. 15, ал. 3 от ЗС няма обратно действие и не отменя придобитите права за ползване на цЕ. имот. Излага съображения, че Д.

М. е придобил правото на ползване върху цЕ. имот дълго време преди отмяната на разпоредбата, както и че е собственик както на изградената в УПИ *** сграда, така и на поземления имот. Моли се за отмяна на постановеното от първата инстанция решение в обжалваната му част.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от адв. Е. М.

С. – процесуален представител на ищците Х. О. Х., А. О. Р., А. С. Е., И. Г. Т., Ц. Р. В., Л. Ц.

В., М. А. В., Р. А. В., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не е сезиран с искане за делба на жилищната сграда, посочена във въззивната жалба, и същата не е предмет на спора.

В продължение се твърди, че в хода на съдебното производство не е установено по несъмнен начин надлежното учредяване на правото на строеж, като допълва, че същото е в тежест на претендиращата правото страна. На следващо място счита, че по делото не е изяснено кога Д. М. е станал едноличен собственик на процесния имот, за да има законово основание този имот да бъде заменен за общински или държавен. Въз основа на изложени съображения се сочи, че решаващият съд правилно и законосъобразно е приел, че не е доказано правото на строеж да е учредено по предвидения в закона ред. Предвид изложеното се моли съда депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд – Перник да бъде потвърдено.

Останалите съделители в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са подали отговор на въззивната жалба.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно.

Относно допустимостта на обжалваното решение въззивният съд установява следното:

Първоинстанционното дело е образувано по предявен от Х. О. Х., А. О. Р., А. С. Е., И. Г. Т., Ц. Р. В., Л. Ц. В., М. А. В., Р. А. В., чрез адв. Е. М. С. срещу Л. Й. А., С. Г. К., К. Г.

П., Г. Г. Н., Е. Б. С., Д. П. М., М. М. Д., П. П. П., М. П. П., Ю. П. П., иск за делба на следните недвижими имоти: УПИ ***, кв. *** по плана на ***, община ***, утвърден със Заповед N П1-410/09.07.1973г., с площ от 774 кв.м., при съседи: УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и улица и УПИ ***кв. *** по плана на ***, община ***, утвърден със Заповед № П1410/09.07.1973г., с площ от 883кв.м., при съседи: УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и улица.

В съдебно заседание на 25.11.2025 г. първоинстанционният Пернишки районен съд е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания като е обявил, че ще произнесе с решение не по-късно от 25.11.2025 г. Съдебното решение за допускане на делбата е било обявено на 08.12.2025 г. Изпратеното съобщение до съделителите-ищци Л. Ц.

В. и М. А. В. с препис от решението им е било връчено чрез проц. им пълномощник адв. Е.

М. С..

3

В хода на процедурата по чл. 267, ал. 1 ГПК са възникнали съмнения относно правоспособността на въззиваемите Л. Ц. В. ЕГН ********** и М. А. В. ЕГН **********.

При разпоредена от ПОС справка в НБД "Население" по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г., е установено, че Л. Ц. В. е починала на ***, а М. А. В. е починал на *** Въз основа на служебно извършената справка в НБД "Население", с определение № 361/08.04.2026 г. ПОС заличава Л. Ц. В. ЕГН ********** и М. А. В. ЕГН ********** като страни по делото и на осн. чл. 227 ГПК е конституирал в правата на починалите Л. Ц. В. и М. А. В. техните наследници по закон - и на двамата единствен наследник се явява Р. А. В..

Практиката на ВКС, както при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), така и при ГПК от 2007 г. (в сила от 01.03.2008 г.), е константна, че когато страната е починала (юридическото лице е престанало да съществува) в течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене пред съответната съдебна инстанция и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството (независимо от причините за това, включително - когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната, която е най-често срещаната хипотеза), такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост (решение № 96/27.09.1985 г. по гр. д. № 67/1985 г. на ОСГК на ВС, решение № 9/21.01.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г., І г. о., решение № 16/21.02.2014 г. по гр. д. № 4682/2013 г., ІІ г. о., решение № 86/03.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г., IV г. о., определение № 37/18.01.2018 г. по гр. д. № 3011/2017 г., ІІ г. о., Решение № 23 от 16.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2564/2019 г., II г. о., ГК и др.).

Цитираната практика съответства и на изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изр. второ ГПК, според която, ако страната е починала след завършване на съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване на съдебното решение. Когато решението е постановено срещу страна, починала преди края на устните състезания, същото е недопустимо, тъй като такава страна е загубила процесуалната си правоспособност и липсва произнасяне спрямо надлежната страна правоприемник на основание чл. 227 ГПК.

Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните й правоприемници.

В случая, при установеното, че съделителката–ищца Л. Ц. В. е починала на *** , а съделителят – ищец М. А. В. е починал на *** - преди постановяването на обжалваното решение от 08.12.2025 г., както и преди приключването на съдебното дирене и провеждането на устните състезания в откритото съдебно заседание на 25.11.2025 г. на първоинстанционния съд, но техните наследници не са били конституирани в техните права като страни и производството е продължило без тяхно участие. Първоинстанционното 4 решение е постановено спрямо неправоспособни страни - починалата на *** съделителка – ищца Л. Ц. В. и починалия на *** съделител-ищец М. А. В., а не спрямо наследниците им по закон, конституирани в по-късен момент едва във въззивното производство. Тъй като процесуалното правоприемство настъпва по силата на закона, а не по волята на съда или страните, то е без значение дали това обстоятелство е станало известно на съда по време на висящността на делото. При това положение, обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили и делото - да се върне на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав, който следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на съделителката–ищца Л. Ц. В. на *** и на съделителя – ищец М. А. В. на ***, но вече с участието на техните наследници и процесуални правоприемници, с което да се обезпечи постановяването на процесуално допустим съдебен акт /Решение № 86 по гр.д.№ 5563/14 г., IV ГО/.

Първоинстанцинното решение следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 ГПК изцяло, независимо, че Р. А. В. фигурира в списъка за призоваване и участва по делото като страна и на собствено основание - съделител в производство за делба на имотите, тъй като същият освен като страна, участваща на лично основание, има и качеството на наследник по закон на починалите съделители Л. Ц. В. и М. А. В., което му дава правото да бъде конституиран и като страна и на това основание. Като наследник по закон, дори и да не е упражнил личните си процесуални права, с оглед на новото му процесуално качество, Р. А.

В. следва да може да упражни правата на починалите му брат и майка, чиито наследник е и законът му гарантира тази възможност. В производството за съдебна делба всички съсобственици на общата/ите вещ/и (имот/и), предмет на делбата, са задължителни необходими другари. Затова извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари, включително и процесуалните действия на един от необходимите другари, с които се изнасят или доказват общи факти, са от значение и спрямо останалите необходими другари, които не са извършили такива действия. За общите за всички тях факти, доказването е общо и ползва всеки от другарите, респ. решението на съда е еднакво за всички другари. Същевременно различно е основанието и размера на притежаваните от съделителя квоти от съсобствеността, участващ на лично основание, и в качеството на наследник по закон на починалите съделители, което също е основание да може да упражни правата на починалите му брат и майка, чиито наследник е и законът му гарантира тази възможност. Смъртта на страна по делото е обстоятелство, касаещо необходимостта да се издирят и конституират като страни, на основание чл. 226 - 227 ГПК, наследниците по закон на починалата страна. Установеният в чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК 6 месечен срок е срок, уреден в защита не само на наследниците, които не знаят за процеса, респ. за постановеното решението на съда, което ги обвързва /чл.