Решение № 100 от 27.05.2022, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Бургас, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222000500113 по описа за 2022 година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по въззивната жалба на С.П. – ответник по гр.д.

№1556/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас против решението постановено по делото №335 от 03.11.2021г. Същото се оспорва като неправилно поради нарушение на процесуалните правила, необоснованост, неправилно прилагане на материалния закон и непълнота на доказателствата.

Уважен е бил предявения срещу жалбоподателя иск с правно основание чл.108 от ЗС както и отрицателния установителен иск с който е претендирано, че жалбоподателят – ответник не е станал собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** – много функционална зала с площ от 204 кв.м с административен адрес в гр.Н., КК С. – запад, комплекс Р. като се претендира предаване владението върху имота. Не са изяснени основните въпроси по спора – новообразувания съгласно одобрен инвестиционен проект за преработка от 2010г. обект - многофункционална зала надхвърля ли обема на учреденото право на строеж или не – т.е. – увеличена ли е застроената площ на сградата или не и ако площта е увеличена, увеличението има ли характер на самостоятелен обект или – не.

Съдът е приел, че залата представлява отделен обект извън обема на суперфицията като според страната този извод не е обоснован и не са изложени никакви аргументи в насока на извода. Също така е прието, че договорът за суперфиция не е бил изменен съобразно архитектурния проект за преработка от 2010г. Според страната тези изводи са неправилни и са 1 постановени в противоречие с доказателствата по делото и експертизата на в.л. – арх.М.А.. Съдът не е съобразил изводите си с разпоредбите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове – Наредба №4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Според въззивника съдът неправилно е изтълкувал и приложил разпоредбата на §5 т.15 от ДР на ЗУТ. Страната сочи, че първоинстанционният съд не е направил задълбочен анализ и тълкуване на договора за учредяване правото на строеж и не е обсъдил доводите на страните в тази насока. Съдът не е посочил дали приема, че процесният обект е включен в обектите, за които учредителят си е запазил правото на строеж и ако това не е така защо съдът приема, че ищецът придобива правото на собственост по силата на приращение. По отношение на възражението за придобивна давност съдът според страната необосновано е кредитирал само показанията на свидетел – който според него е заинтересуван като син на собственичката на ищцовото дружество. При анализ на всички тези изложени обстоятелства би се стигнало до други правни изводи. Моли са за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск като се претендира присъждане на направените разноски и пред двете инстанции.

Депозирана е въззивна жалба и от ответника „К.“ЕООД, ЕИК * против постановеното по делото решение. Решението се оспорва като неправилно.

На първо място – неправилен е извода на съда според страната, че застроената площ, включваща проектираните под плочата на горния етаж паркоместа – понастоящем съставляваща площта на многофункционалната зала не се включва в обема на суперфицията. Не е анализирана волята на страните, обективирана в нотариалния акт за суперфицията, не е съобразеноплощоразпределението и съответно– проектите на сградата, към които договорът за суперфиция препраща. В нотариалния акт изрично са описани процесните паркоместа като обект на учреденото право на строеж.

Площта на тези паркоместа е включена в преустроената многофункционална зала и е изрично включена в предмета на площоразпределение. При определяне обема на учреденото право на строеж съдът не е отразил принципната постановка на въпроса – какъв е обема на суперфицията, какво се включва в нея, по какви критерии се определя площта на сградата, която се включва в учреденото право на строеж. Излагат се подробни съображения , в които страната сочи общи положения при учредяване право на строеж, обособяване на отделни обекти, определяне на застроена площ и т.н. В тази връзка се оспорва приетото от съда относно преценката му за определяне на обема на учреденото право на строеж – а именно – разгънатата застроена площ /РЗП/ и несъобразяването с това докъде следва да се простира застроената площ на една сграда. В тази насока страната също е изложила изключително подробни съображения. Конкретно се сочи, че съдът не се е съобразил с изричните обяснения на в.л.арх.Антова, че процесния имот следва да се включи в РЗП на сградата – че с обособяването на процесната 2 сграда не се усвоява ЗП или ЗРП в по-голям обем от площите на първоначално проектираната сграда. Страната сочи, че с оглед на доказателствата по делото следва да бъде прието, че процесният имот е част от ЗП и респ. ЗРП на процесната сграда, респ. – след като за цялата сграда е учредено право на строеж,а процесната застроена площ е част от сградата и не е изграждана допълнително, то процесният имот е включен в предметния обхват на суперфицията, макар и да е обособен върху паркоместа, които сами по себе си не са самостоятелни обекти на собственост , поради което по отношение на него принципът на приращение не може да се прилага. В тази връзка според страната следва да се приеме, че след като процесният имот не е описан като получаван в дял от собственика на земята, не съставлява част от описаните в нотариалния акт негови конкретни обекти, то този обект остава в собственост на строителя по силата на действителната воля на страните.

Оспорват се като неправилни изводите на първоинстанционния съд за това че между страните нямало съгласие за извършеното преустройство, свързано с обособяването на процесната зала на мястото на паркоместата и съответно – такова съгласие е следвало да се обективира в последващо предоговаряне на обема на суперфицията, извършено в нотариална форма. В процесния случай не се усвоява нов обем ЗП или ЗРП на сградата, а само се извършва преустройство в рамките на вече договорените застроени площи на сградата между страните и които са изрично разпределени между страните. Съдът не е съобразил и че изграждането на процесния обект е свързано само с преустройство само и единствено на онези паркоместа, чиято застроена площ следва да получи по договора за суперфиция от строителя. Процесната зала не засяга по никакъв начин застроената площ на паркоместата, които получава ищецът. Тълкуването на договора сочи, че не се изключват промени в хода на строителството – дори и без съгласието на собственика на земята. В случая обаче съгласие е налице и това се установява и от конклудентни действия на страните. Сградата е въведена в експлоатация – т.е. - налице са издадени актове обр.14,15 и 16, удостоверяващи надлежното извършване на строителните работи , което като процедура включва и собственика. Оспорва се отхвърлянето на придобивната давност от страна на ответниците: -че владение на процесния обект не е било предавано и се е ползвало от ищеца.

Страната се позовава на фактическо владение върху обекта още от процеса на строителство. Акт обр.14 е бил налице от 21.08.2008г. – т.е. – обектите в нея са били налични и са били годни обекти на вещни права. Т.е. – до 22.02.2018г. в полза на приобретателя е изтекла и 10г. придобивна давност. Сочи се че и при завеждането на иска фактическата власт е упражнявана от ответника и съгласно чл.83 от ЗС упражняването на давностното владение е доказано.

Налице е и апорт на процесния имот , вписан в ТР на 18.07.2012г., осъществен в полза на „К.“ЕООД. Този апорт е годно основание да легитимира страната – приобретател като собственик и в този смисъл това е основание за упражняване на добросъвестно владение върху имота, което обуславя прилагането на кратката петгодишна давност и в случая тя изтича на 3

01.08.2017г. – преди завеждането на делото. Самият приобретател – суперфициар е добросъвестен, тъй като той не знае как другата страна тълкува договора. Позовава се и на показанията на свид. М., която установява осъществяването на владението - че процесния имот се е стопанисвал и ползвал от „А.“ООД и от „К.“ЕООД. С оглед на това се претендира обжалваното решение да бъде отменено и спора да се реши по същество – като се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноските за страната пред двете инстанции.

Постъпил е отговор на въззивните жалби от страна на „О.“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление – гр.Я. против въззивните жалби на С.П. и „К.“ЕООД. Оспорват се и двете въззивни жалби като неоснователни като се поддържа обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Поддържа се становището, че „О.“ ЕООД като собственик на земята на основание чл.92 от ЗС е собственик и на построеното върху нея, освен ако не е установено друго. Безспорно е, че между страните е наличен договор за учредено право на строеж. Обемът на правото на строеж се определя от рамките на този договор. Построеното извън тези рамки, макар и на основание утвърден архитектурен проект и дадено разрешение за строителство и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект се придобива по приращение към терена. Според въззиваемия то става притежание на собственика на терена – в случая – „О.“ЕООД. Според страната съдът правилно е приел – че обемът на суперфицията е ясно дефиниран и е изчерпателно посочено какво ще придобие ищеца, налице е и препращане към таблицата за площоразпределение. Процесната зала не фигурира сред обектите. Същата е в резултат на изменение на проекта на сградатна от 2010г. на мястото на паркинга на приземното ниво. Част от него попада под плочата на първия етаж като границата между открита и закрита част е маркирана само от носещите колони на сградата. Това изменение не е взето предвид от двете страни по суперфицията и не е предприето изменение на договора, обективиран в нотариалния акт. Според страната залата представлява отделен обект извън суперфицията и затова правилно съдът приема, че със завършване на строителството този имот е придобит от ищеца на основание чл.92 от ЗС с изключение на тези помещения от него , които представляват общи части в сформираната етажна собственост. Налице е удостоверение за въвеждане в експлоатация от 01.06.2010г. Извън проекта се установява от експертизата, че в залата са обособени две помещения с отделна складова част и санитарни възли.

Обособено е и помещение за обслужване на главното електрическо табло на сградата , което на осн. чл.38 от ЗС представлява обща част. Според събраните доказателства владението върху процесната зала е осъществявано от сина на управителката на „О.“ ЕООД. Едва през 2019г. възникнал спор след предявяване претенции от страна на ответника П., който се позовава на права придобити от „К.“ ЕООД, което дружество от своя страна има процесната зала на основание апорт на същата в това дружество от „С.“ 4

ЕООД, съответно вписан на 01.08.2012г. в ТР. Според страната тези действия не са били придружени от предаване на владението. Едва през 2020г. П. е влязъл в имота след като е изнесъл вещите на ищеца. Аргументите за осъществено владение от страна на „С.“ЕООД се окачествяват като несъстоятелни. Моли се за оставяне на въззивните жалби на С.П. и „К.

“ЕООД да бъдат оставени без уважение.

Становище от „С.“ ЕООД – в несъстоятелност, представлявано от синдик С. по делото не е постъпило.

Съдът след преценка на доказателствата по делото приема за установено следното:

Производството по гр.д.№1556/19г. по описа на ОС – Бургас е било образувано по исковата молба на „О.“ ЕООД против „С.“ ЕООД и „К.“ ЕООД, входирана в съда на 11.10.2019г., съответно – вписана надлежно в Службата по вписвания – РС – Н. на 29.11.2019г. На основание чл.124 от ГПК и чл.92 от ЗС се претендира да се приеме за установено, че ищеца е станал собственик на обект – многофункционална зала с площ от 204 кв.м – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** находяща се в жилищна сграда в КК С.. Наред с това се претендира на осн. чл.108 от ЗС „К.“ ЕООД да предаде владението на имота. Тъй като се констатира, че два дни преди вписването на исковата молба това дружество е сключило договор за покупко-продажба със С.П. съдът е конституирал като ответник по иска по чл.108 от ЗС С.П. като с решението си е прекратил производството по чл.108 от ЗС по отношение на „К.“ ЕООД.