Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 351 от 29.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 333/2024
Вид
Решение № 351
Подписан
29.10.2024
В сила
28.10.2024
Състав
Димитър Миков Христов, Румяна Атанасова Танева, Анна Тодорова Трифонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 4, ал. 1, т. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Стара Загора, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Х.

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20245501000333 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 123/11.03.2024г., постановено по гр.д. № 1355/2022г. по описа на Р.К. в частта, с която са отхвърлени предявените искове от ***, с които се претендира да бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че В. Р. Х., дължи сума в общ размер на 741, 68 лв., представляваща лизингови вноски по сключените между страните договори за лизинг, начислени за периода 01/01/2020 - 30/04/2020г. и обективирани във фактура № 7299762279/01.02.2020 г., фактура № 7301075226/01.03.2020г., фактура № 7302526206/01.04.2020 г. и фактура М **********/01.05.2020г.

Въззивникът *** излага съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Направено е искане да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да се уважи в цялост предявения иск.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от особения представител на В.

Р. Х., който моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано.

Моли същото да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на възнаграждение за особен представител.

1

О.С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени положителни установителни искове, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК.

Предмет на въззивно обжалване е дължимостта на лизинговите вноски по процесните договори за лизинг.

Ищецът *** моли съда да признае, че В. Р. Х. дължи следните суми:

По договор за лизинг от 11.07.2018 г., с който се предоставя мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Purple - 287, 94 лв. лизингови вноски от които: дължими лизингови вноски, в размер на 191, 96 лв. (четири лизингови вноски, всяка по 47. 99 лв.). - предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на 95, 98 лв. (общо две лизингови вноски, всяка от които по 47, 99 лв.).

По договор за лизинг от 09.08.2019 г., с който се предоставя мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A10 32 GB Dual Blue - 113, 81 лв. лизингови вноски, от които: дължими лизингови вноски, в размер на 23, 96 лв. (четири лизингови вноски, всяка по 5, 99 лв.). - предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на 89.85 лв. (общо петнадесет лизингови вноски, всяка от които по 5,99 лв.).

По договор за лизинг за базови аксесоари № 622400300 от 29.10.2019 г., с който се предоставя мобилно устройство комплект от 4 бр. аксесоари 109,99 лв. лизингови вноски, от които: предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на 109.99 лв. (общо седемнадесет лизингови вноски, всяка от които по 6,47 лв.).

По договор за лизинг от 12.04.2019 г., с който се предоставя мобилно устройство TABLET LENOVO Tab4 8 4G Вlack - 134,85 лв. лизингови вноски, от които: дължими лизингови вноски, в размер на 35,96 лв. (четири лизингови вноски, всяка по 8, 99 лв.) - предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на 98.89 лв. (общо единадесет лизингови вноски, всяка от които по 8, 99 лв.).

По договор за лизинг от 28.06.2019 г., с който се предоставя мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S10 128GВ Вlack - 985,83 лв. лизингови вноски, от които: дължими лизингови вноски, в размер на 231,96 лв. (четири 2 лизингови вноски, всяка по 57, 99 лв.). - предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на 753, 87 лв. (общо тринадесет лизингови вноски, всяка от които по 57,99 лв.).

По договор за лизинг от 29.10.2019 г., с който се предоставя мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S10 128GВ Blue – 1 217, 79 лв. лизингови вноски от които: дължими лизингови вноски, в размер на 231,96 лв. (четири лизингови вноски, всяка по 57, 99 лв.). - предсрочно изискуеми лизингови вноски в общ размер на 985, 83 лв. (общо седемнадесет лизингови вноски, всяка от които по 57, 99 лв.).

Общият претендиран размер по горепосочените договори е 2 850, 21 лв.

Ответникът В. Р. Х., чрез назначеният му особен представител адв. Н. Т. оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

По делото не е спорно, че между *** и В. Р. Х. са сключени следните договори:

Договор за лизинг от 11.07.2018 г., с който се предоставя мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Purple за срок от 23 месеца, с месечна вноска в размер на 47, 99 лв. Съгласно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба.

Договор за лизинг от 09.08.2019 г., с който се предоставя мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A10 32 GB Dual Blue за срок от 23 месеца с месечна вноска в размер на 8, 99 лв. Съгласно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба.

Договор за лизинг за базови аксесоари № 622400300 от 29.10.2019 г., с който се предоставя мобилно устройство комплект от 4 бр. аксесоари за срок от 23 месеца, с месечна вноска в размер на 6, 47 лв. Съгласно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба.

Договор за лизинг от 12.04.2019 г., с който се предоставя мобилно устройство TABLET LENOVO Tab4 8 4G Вlack за срок от 23 месеца, с месечна вноска в размер на 8, 99 лв. Съгласно чл. 4 от договора с подписването му 3 лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба.

Договор за лизинг от 28.06.2019 г., с който се предоставя мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S10 128GВ Вlack за срок от 23 месеца, с месечна вноска в размер на 57, 99 лв. Съгласно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба.

Договор за лизинг от 29.10.2019 г., с който се предоставя мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S10 128GВ Blue за срок от 23 месеца, с месечна вноска в размер на 57, 99 лв. Съгласно чл. 4 от договора с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба.

По делото не е спорно, че крайните срокове на горепосочените лизингови договори са изтекли и дължимите суми по тях не са платени от В.

Р. Х. и няма данни мобилните устройства да са върнати на ***.

Видно от приложеното ч.гр.д. №75/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък, в полза на *** е издадена Заповед № 55/14.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която съдът е разпоредил В. Р. Х. да заплати на „*** /сега ***/ сумата от 4 636, 46 лв. за главница; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2022 г. до окончателно изплащане на задължението; - 563,47 лева разноски по делото, от които 92,73 лв. държавна такса и 470,74 лв. адвокатско възнаграждение на основание неизпълнени парични задължения на, произтичащи от подробни посочени договори сключени с „Теленор България“ ЕАД.

За изясняване на делото от фактическа страна, пред първоинстанционния съд е назначена съдебно – икономическа експертиза, чието заключение, настоящата инстанция кредитира като компетентно и мотивирано изготвено.

От същото се установява, че обща стойност на неизплатените от ответника лизингови вноски е 2 690, 67 лв., в т.ч.: за периода на процесните фактури (от 01.01.2020 г. до 30.04.2020г.): 741, 68 лв. и предсрочно изискуеми:

1 948, 99 лв.

Обща стойност на фактурираните от ищеца лизингови вноски: 2876,09 4 лв., в т.ч.: за периода на процесните фактури (от 01.01.2020 г. до 30.04.2020г.) – 741, 68 лв. и предсрочно изискуеми, фактурирани с фактура № 7305140248/01.06.2020г.: 2 134, 44 лв.

Констатирана е разлика:

Фактурирани са повече лизингови вноски, с включен ДДС, в размер на 185, 42 лв. (57, 99 лв. + 47,99 лв. + 57,99 лв. + 5,99 лв. + 8,99 лв. + 6,47 лв.).

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Въззивният съд намира, че действително съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗПК разпоредбите на ЗПК се прилагат и за договорите за лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката - предмет на договора, но същата следва да се тълкува систематично с чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗПК , в който е предвидено, че ЗПК не се прилага за договори за лизинг, при които не се предвижда задължение за закупуване на стоката предмет на договора.

Съгласно цитираната разпоредба, задължение за закупуване на стоката предмет на договора, съществува, ако в договора е предвидена възможност кредиторът едностранно да вземе решение да прехвърли собствеността. В случая в процесните договори е регламентирано задължение за клиента да закупи вещта /да придобие собствеността й/. Изрично е посочено, че това е само негово право, възможност, от която той решава дали ще се възползва или не. В чл. 2, ал. 2 от договорите за лизинг между страните е уговорено, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството с лизингодателя, при подробно посочени условия, което изключва възможността лизингодателят едностранно да вземе решение да прехвърли собствеността. След като не е предвидено такова задължение, на основание чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗПК , правилото по чл. 5, ал. 4 от ЗПК не намира приложение по отношение на процесните договори.

В настоящия случай ищецът *** следва да установи наличието на валидно правоотношение по договори за лизинг, по силата на което е предоставил на лизингополучателят вещи /в настоящия случай мобилни устройства/ за временно ползване срещу уговорено лизингово възнаграждение в състояние, годно за обичайното или уговорено потребление.

5

Съгласно процесните договори за лизинг, лизингополучателят В. Р. Х. се задължава да заплати на *** обща лизингова цена с включен ДДС, разсрочена на 23 броя месечни лизингови вноски по всеки от договорите. След изплащане на лизинговите вноски (23 броя), лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предостовените за ползване устройства, като подпише договори за изкупуване на устройствата с лизингодателя и заплати допълнителна сума в размер на 1 брой месечна лизингова вноска. Ако лизингополучателят не упражни правото си да придобие собственост върху устройствата, то същите подлежат на връщане. Ако устройствата не бъдат върнати лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка в размер на 1 брой месечна лизингова вноска по всеки от договорите. Съгласно чл. 4 от всеки от договорите с подписването им лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройствата във вид, годен за употреба.

В настоящия случай се установява, че *** е предоставил за ползване на В. Р. Х. посочените във всеки от процесните договори за лизинг, мобилни устройства във вид, годен за употреба, поради което за лизингополучателя е възникнало задължението да заплати цената на всяка една от предоставените лизингови вещи. В настоящия случай крайният срок на всеки от лизинговите договори е изтекъл, дължимите по тях суми не е са заплатени от ответника и няма данни мобилните устройства да са върнати на ***.

От заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява, че общата стойност на фактурираните от *** лизингови вноски е 2 876, 09 лв. Ищецът е предявил иск за сумата от 2 850, 23 лв., като с първоинстанционното решение съдът е присъдили сумата от 2 134, 44 лв.

Поради това остатъка от дължимата сума е в размер на 715, 77 лв. /2 850, 23 – 2 134, 44/ следва да бъде заплатена от В. Р. Х..

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че следва да отмени решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от *** против В. Р.

Х. за признаване на установено по отношение на В. Р. Х., съществуване на вземането на *** за сумата от 715, 77 лв., представляваща лизингови вноски п о Договор за лизинг от 11.07.2018 г., Договор за лизинг от 09.08.2019 г., Договор за лизинг за базови аксесоари № 622400300 от 29.10.2019 г., Договор за лизинг от 12.04.2019 г., Договор за лизинг от 28.06.2019 г., по договор за лизинг от 29.10.2019 г., като вместо това ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО 6