Решение № 18153 от 28.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18153 гр. С.., 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110111333 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „Т.. С..“ ЕАД, искова молба, насочена против С. Г. С., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва:

175.27 евро – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2023г. – 30.04.2025г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 28.60 евро – мораторна лихва за периода 15.01.2024г. – 04.02.2026г., 21.95 евро – дялово разпределение за периода 01.05.2023г. – 30.04.2025г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата и 4.61 евро – мораторна лихва за периода 16.07.2023г. – 04.02.2026г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 264/2026г., по описа на РС-П..

Ищецът „Т.. С..” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия / в сила на 10.07.2016г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия до процесния имот, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. Сочи се, че дяловото разпределение е извършвано от „Д..“ ООД

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

1

Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено решение, при твърдения, че са налице предвидените в закона предпоставки.

Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се е яви в първото по делото съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните по делото доказателства и заключенията по допуснатите съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи може да се направи извод за основателност на заявените искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението за насрочване.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовото дружество сторените по делото разноски в размер на 627.26 евро, от които 10.86 евро – държавна такса заповедното производство, 25.00 евро – юрисконсултско възнаграждение заповедното производство, 91.40евро – държавна такса исковото производство, 100.00 евро юрисконсултско възнаграждение исковото производство и 400.00 евро – депозит вещи лица.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че С. Г. С., ЕГН **********, дължи на „Т.. С..” ЕАД, ЕИК .. гр. С.., ул. „Я... № .., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите както следва: 175.27 евро – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2023г. – 30.04.2025г., до обект с абонатен № .., представляващ ап., находящ се в гр. С.., жк.

„О.“, бл., вх. ... ет., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 19.02.2026г. до окончателно изплащане на сумата, 28.60 евро – мораторна лихва за периода 15.01.2024г. – 04.02.2026г., 21.95 евро – дялово разпределение за периода 01.05.2023г. – 30.04.2025г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК 19.02.2026г. до окончателно изплащане на сумата и 4.61 евро – мораторна лихва за периода 16.07.2023г. – 04.02.2026г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 264/2026г., по описа на РС-П..

ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Т.. С..” ЕАД, ЕИК .. сумата от 627.26 евро – разноски в заповедното и исковото производства.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Д..“ ООД.

Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3