Решение № 13527 от 09.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13527 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.А при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело № 20231110157219 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 290897/18.10.2023 г. на П. Д. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к.., ул. . Наум № 19, ет. 4, със съдебен адрес: гр. София, ул. . № 7, ет. 5, ап. 9, чрез адвокат Г. Ч., срещу „.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. . 3, бул. Ал. . № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от ., чрез адвокат Е. Ц., със съдебен адрес: гр. София, бул. Тодор . № 13, ет. 3, с който е предявен осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 23 във връзка с чл. 22 от ЗПК за сумата от 25 лв., предявен като частичен иск от вземане в общ размер на 1739.70 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 1117251/27.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, на основание чл. 86 от ЗЗД. Размера на претендираната сума е изменен по искане на ищеца, направено с Молба от 14.03.2024 г., от 25 лв. на 1734.36 лв., като пълен и окончателен размер на претендираната сума, в това число неоснователно заплатена възнаградителна лихва в размер на 293.76 лв., възнаграждение за поръчителство в размер на 1365.57 лв., такса за напомнителни писма в размер на 60.00 лв. и такса за предсрочно погасяване в размер на 15.00 лв.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № 1117251/27.01.2022 г. за сумата от 3000 лв., а общата сума, която следва да бъде върната от кредитополучателя, възлизала на 3306.60 лв., платима в срок от пет месеца, считано от датата на превеждането на сумата по договора за кредит. Уговореният фиксиран лихвен процент възлизал на 10.22 %, или 306.60 лв. годишно, а годишният процент на разходите (ГПР) – 49.03 %. В договора било уговорено, че изпълнението на задължението на ищеца щяло да бъде обезпечено от „Фератум Банк“. Ищецът сключил договор за гаранция с „Фератум Банк“ на 27.01.2022 г., по силата на който се задължил да изплати възнаграждение в общ размер на 1433.40 лв. Твърди, че е погасил изцяло сумата по сключения договор в общ размер на 4739.70 лв. на ответното дружество. Счита, че двата договора са нищожни на основание чл. 10, ал. 1 вр. Чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена законовата форма, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие на законови императивни норми, като излага множество доводи в подкрепа на твърденията си. Твърди, 1 че всички разменени между доставчиците на услугите и потребителя електронни съобщения не отговаряли на императивните изисквания на ЗЕДЕУ, като същите представлявали неподписани електронни документи, поради неспазване на предвидената процедура за удостоверяване на техния автор. Твърди, че договорът не е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, в два екземпляра. Твърди, че договорът е нищожен и поради това, че не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишния процент на разходите по кредита, както и ясно разписана методика за неговото формиране (чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК). Счита, че в договора е посочен грешен размер на ГПР, а не действителния такъв. Счита, че уговорката в т. 5 от Договора за кредит за обезпечаване на кредита чрез поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на „.“ ЕООД, при заплащане на такса за тази услуга в размер, равен на половината от главницата по договора за кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя, води до извода, че договорът за поръчителство не осъществява присъщата му функция на обезпечаване на заема, а има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. Моли съда да осъди ответника да му заплати претендираната сума като недължимо платени суми по посочения кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва исковете като неоснователни. Оспорва изцяло доводите на ищеца за нищожни клаузи от Договора, сключен между страните. Излага подробни доводи и съображения за неоснователност на исковата молба. Сочи, че не е било възможно възнаграждението по Договора за обезпечение на Договора за кредит, който е сключен с трето лице, да се включи в ГПР, тъй като това възнаграждение не се дължи на кредитодателя. Сочи, че формирането на ГПР е императивно установено, като се изчислява по приложена в ЗПК формула. Сочи, че ищецът не е бил длъжен да обезпечи отпуснатия кредит чрез Договор за гаранция с „Фератум Банк“, а по друг начин, в това число и чрез поръчителство от посочени от него физически лица. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и да им присъди направените по делото разноски.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

В тежест на ищеца наличието на валидно възникнало правоотношение между страните по договор за кредит, включващ твърдените в исковата молба клаузи, наличие на неоснователно разместване на блага от неговия патримониум към този на ответника, както и размера на обогатяването на ответника за негова сметка. Респективно, ответникът следва да докаже по така предявения иск наличие на правно основание за размяна на блага в посочения от ищеца размер по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Видно от представения Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1117251 от 27.01.2022 г., сключен между страните, същият е за сумата от 3000 лева, лихвен процент – 10.22 %, годишен процент на разходите – 49.03 %., изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Общата дължима сума по кредита възлиза на 3306.60 лв.

Съгласно чл. 5 от Договора за кредит, последният се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на кредитора, с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени от кредитополучателя или поръчителя (лицето, предоставило обезпечението).

В следващото изречение от същия текст от договора е уговорено, че със сключването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи физическо лице и предложеното ЮЛ за поръчител, който да бъде одобрен от Кредитора.

2

Вписано е декларативно изявление от името на кредитополучателя, че същият е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност да получи кредит при едни и същи търговски условия. Включени са и други декларативни изявления от името на кредитополучателя в текста на договора.

Представени са писмени доказателства относно сключения договор, в това число преддоговорна информация, Общи условия. Изискана е справка по реда на чл. 192 от ГПК от „.“ АД относно извършвани преводи от страна на ищеца към ответното дружество, като е посочено изрично, че за периода от 27.01.2022 г. до 23.02.3034 г. няма извършени плащания от П. Д. К. към „.“ ЕООД.

От приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ, неоспорена от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, по делото се установява, че на ищецът е изплатил на ответното дружество сума в общ размер на 4734.36 лв. за погасяване на задълженията по процесния договор за потребителски кредит. С тази сума е погасена главница по кредита от 3000 лв., възнаградителна лихва от 293.79 лв., гаранция от 1365.57 лв., такса напомнителни писма от 60 лв. и такса предсрочно погасяване от 15 лв. Вещото лице е констатирало, че при спазване изискванията на Приложение № 1 към Закона за потребителския кредит, годишният процент на разходите, включващ усвоена главница по кредита, сума за възнаградителна лихва и срок на кредита, размерът на ГПР възлиза на 49,03 %. При включване и възнаграждение за поръчител в размер на 1433.40 лв., ГПР възлиза на 609.75 %. Респективно, при съобразяване изплатената сума по кредита от страна на ищеца и включвайки и възнаграждението за поръчител, което е заплатил ищеца, ГПР възлиза на 571.55 %.

По делото е изслушана и приета и СТЕ, приета от съда като неоспорена от страните и компетентно и обективно изготвена, която установява конкретните стъпки, чрез които може да се кандидатства за кредит през интернет страницата на ответното дружество www.ferratum.bg. Кредитоискателят има възможност да избере обезпечение чрез физическо лице – поръчител, или чрез банкова гаранция. За одобрението да бъде сключен договор за кредит потребителят получава тестово съобщение на телефона, който е посочил в заявката за кредит. Кредитът бива отпускан от разстояние, съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за потребителския кредит (ЗПК). Вещото лице е установило от наличните данни на сайта на ответното дружество, че одобрение за отпускане на искания кредит може да бъде получено и без потребителят да е избрал вид обезпечение, тоест без да предостави такова. След извършена проверка от кредитора на заявлението за кредит, документите, приложени към него, решението за одобрение за искания кредит е съобщено по електронен път на потребителя, като му е даден уеб код, с който да потвърди желанието си за сключване на договора за потребителски кредит. Вещото лице е установило, че такова потвърждение от кредитополучателя е било регистрирано на специализираната интернет платформа на дружеството на 28.01.2022 г. в 10.54 часа, като е последвало съобщение за успешно потвърждаване на заема на същата дата в 11.54 часа.

Установено е също така, че размерът на шрифта, използван в процесния договор за кредит, е с размер 12 pt.

При така установените факти по предявените искове, съдът счита, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК, който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за защита на потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП . Процесният договор попада в обхвата и регулацията и на двата закона, поради което и всички техни предписания го обвързват.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения 3 процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7-12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по-особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.