Решение № 7167 от 09.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7167 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110149589 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на К. Я. Д., ЕГН **********, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3506 лв.

(след допуснато изменение на иска чрез неговото увеличение по реда на чл. 214 ГПК в открито съдебно заседание на 26.04.2023 г.), представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем № 3311812 от 30.08.2018 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2022 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ищецът К. Я. Д. твърди, че на 30.08.2018 г. сключил с ответника договор за паричен заем № 3311812, по който му била отпусната сумата от 5000 лв., които следвало да върне на месечни вноски, с размер на годишния процент на разходите – 41,78 % и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 %. В чл. 4 от процесния договор страните уговорили, че договорът за заем ще бъде обезпечен с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като били предвидени и условията, на които следвало да отговарят поръчителите. В чл. 4, ал. 2 от договора страните уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчителство в срока по чл. 4, ал. 1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 3506 лв., платима разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Ищецът твърди, че поради неосигуряване на обезпечение по договора, му била начислена неустойка по чл. 4, ал. 2 от 1 същия в размер на 3506 лв. Твърди, че е погасил изцяло сумата по сключения договор за заем преди подаване на исковата молба. Излага съображения, че неустоечната клауза по чл.

4 от договора е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка, както и тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 ЗЗП. Сочи, че процесната неустоечна клауза има за цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Твърди, че клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, тъй като така договорена, при непредоставяне на обезпечение, излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви точно вреди би покрила, с позоваване на т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. по описа на ОСТК на ВКС. С оглед нищожността на неустоечната клауза, ищецът твърди, че сумата, платена по същата, е получена от ответника без основание, поради което моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави и прекомерност. Сочи, че същата има обезщетителна функция и не е налице хипотезата на цитираното от ищеца тълкувателно решение. Твърди, че при преценка дали неустойката противоречи на добрите нрави, следва да бъдат съобразени не само съдържанието на договорната клауза, но и свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Освен това, дори да се приеме, че неустойката е прекомерна, то това не я прави а приори нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следва да се намали нейният размер, а ищецът сам се е съгласил с посочената клауза. Неоснователно е и твърдението, че с неустойката се заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която в случая не е приложима, а следва да се приложи чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. В процесния случай ГПР е ясен, във фиксиран размер, като не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва, а претендираната неустойка не следва да бъде включвана при изчисляване на размера на ГПР. Предвид това моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. Прави се възражение по чл. 78, ал.

5 ГПК по отношение на претендираните от насрещната страна разноски.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представения като доказателство договор за паричен заем № 3311812 от 30.08.2018 г. е видно, че между ищеца К. Я. Д., в качеството му на заемател, и „И.А.М.“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за заем, по силата на 2 който „И.А.М.“ АД е предоставило на К. Д. сумата в размер на 5000 лв., която ищецът се е задължил да върне на 20 равни двуседмични вноски в размер на 286,83 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 35 % и годишен процент на разходите от 41,71 %, като общата сума, дължима от заемателя е 5736,60 лв. В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) две физически лице – поръчители, които да отговарят на следните условия: нетният размер на осигурителния им доход да е в размер над 1000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; да няма неплатени осигуровки за последните две години; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата от 5736,60 лв., със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В ал. 2 на чл. 4 страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението по договора да предостави обезпечение в срока по ал. 1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 3506 лв., която се заплаща от заемателя разрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските се добавя сума в размер на 175,30 лв.

За установяване на фактите по спора, в хода на производството е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), от което се установява, че общата сума, изплатена от К. Я. Д. по договор за паричен заем № 3311812 е в размер на 9242,60 лв., както следва: 5000 лв. – платена главница, 736,60 лв. – платена договорна лихва и 3506 лв. – платена неустойка, за което по делото е приета и Справка за извършени плащания по договор за паричен заем № 3311812 от 30.08.2018 г., представена от „И.А.М.“ АД.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по който в тежест на ищеца е да установи, че е сключил с ответника процесния договор за паричен заем, размера на заплатените по него суми, в частност тези по процесната клауза, която се оспорва като нищожна, в който случай ответникът носи тежестта да установи наличието на основание за имуществено разместване, като доколкото не се спори по съдържанието на сключения договор (чиито клаузи се атакуват от ищеца), ответникът следва да докаже, че процесният договор е сключен при спазване на процедурата по ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК относно сключване на потребителски договори от разстояние, така и че клаузите отговарят на изискванията на ЗПК, индивидуално договаряне на клаузите, както и че не противоречат на добрите нрави.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна 3 регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ищецът поддържа, че клаузата за неустойка е неравноправна и нищожна на основание чл.

143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и поради противоречие на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в т. 3 от ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. по описа на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в срок до три дни от подписване на договора чрез представяне на банкова гаранция или поръчителство на две физически лица – чл. 4, ал. 1 от договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 3506 лв.

– чл. 4, ал. 2 от договора.

Съдът приема клаузата за неустойка за неравноправна и нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. На заемателя е отпуснат паричен заем в размер на 5000 лв., а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на 3506 лв., т. е. представлява повече от половината от получената главница. Заемодателят е поставил редица специфични изисквания, на които следва да отговарят поръчителите, а именно - постоянна трудова ангажираност, определен минимален размер на получавани доходи, осигурителна и кредитна история. Предвид размера на определената неустойка, краткия тридневен срок за предоставяне на обезпечението и множеството условия, на които следва да отговарят поръчителите, очевидно крайната цел на кредитора от включване на тази клауза в договора е не да обезпечи задълженията по него, а да осигури завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната, заобикаляйки 4 изискванията на специалния закон за максимален годишен процент на разходите по кредита /чл. 19, ал. 4 ЗПК/ - т. е. да получи плащане, което представлява разход, пряко свързан с кредита, който не е включен в ГПР, а трябва. Следва да се посочи, че алтернативата – за предоставяне на банкова гаранция, също е неизпълнима, предвид, че ако заемателят би могъл да осигури банкова гаранция, то не би теглил паричен заем от ответното дружество.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Както се посочи, основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което съдът приема, че клаузата, с която е уговорена неустойката, противоречи на добрите нрави.

Разпечатката съдържа 25 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8449570-2c05-4fe6-a679-ccc15a915fff