Протокол № 356 от 30.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 356 гр. Благоевград, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Величка Пандева

Андроника Ризова при участието на секретаря М. Миразчийска и прокурора и М. Г. Ш.

Сложи за разглеждане докладваното от Величка Пандева Въззивно административно наказателно дело № 20251200600586 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

На първо четене в 9.30 часа:

За ОП – Благоевград, редовно призован, се явява прокурор Ш..

Подсъдимият и свидетелят не се явяват.

Явява се адв. Я., редовно призован за днешното съдебно заседание.

Явява се уведомената като преводач Р. Г..

Адв. Я. СЪОБЩАВА, че подсъдимият и свидетелят са между Симитли и Благоевград, защото има задръстване и ще се явяват след 10-15 минути.

На второ четене в 9.56 часа

За ОП – Благоевград, редовно призован, се явява прокурор Ш..

Подсъдимият, редовно призован, явява се лично и с адв. Я., редовно упълномощен от по-рано

Доведен е свидетелят А. Р..

1

Явява се преводачът Р. Г..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СТРАНИТЕ (поотделно): Не възразяваме да бъде назначена Р. Г. за преводач на свидетеля А. Р..

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА като преводач в настоящото извършване разпита на свидетеля А. Р. Р. Г.. производство при

Снема самоличността на преводача

Р. С. Г. – Б. – *, без родство със страните по делото, неосъждана, владее писмено и говоримо руски език, вписана като съдебен преводач.

Преводачът беше предупреден за отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК и обеща да даде верен и точен превод.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания преди разпита на свидетеля.

Снема самоличността на свидетеля

2

А. В. Р. – **********.

На свидетеля бяха разяснени правата му по чл. 121 и чл. 122 от НПК, както и наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК, като същият обеща да каже истината.

СВИДЕТЕЛЯТ А. Р.: Аз тогава дойдох в България, все още не живеех постоянно тук. Моята жена и децата към този момент вече се бяха установили да живеят в България и живееха в хотел. Когато аз дойдох с колата в колата ми в този ден се появиха грешки на дисплея с електрониката на колата. Аз дойдох късно вечерта и тогава жена ми се поинтересува от г-н Г. къде може да отремонтираме проблема, който се появи в електрониката на колата ми. На следващия ден, след като аз дойдох, се срещнахме с г-н Г.. На следващия ден ние отидохме в автосервиза и оставих колата, за да я ремонтират в сервиза.

Оставих колата в сервиза. Заедно с мен беше М. Г., който ни взе с колата обратно, за да ни върне в града, защото сервизът е извън града. Докато ние пътувахме обратно с М. Г. от сервиза ни се обадиха, че грешката в електрониката на колата е оправена и мога да се върна да си взема колата и се върнахме. М. обърна и тръгнахме назад и буквално след 2-3 минути ние чухме сигнал от полицейска кола, подадоха сигнал и М. спря. Дойдоха двама полицаи и поискаха документите, те нещо говореха, М. после излезе от машината. Единият полицай силно говореше, а другият мълчеше, М. излезе от колата. Докато говориха М. Г. с полицая в задната част на колата при багажника г-н К. Г., бащата, е взел документите и ги сложи на предния капак на колата пред другия полицай. Г-н К. Г. остави документите на предния капак на колата и полицаите го взели и го сложили да седне на задната седалка в полицейската кола. Не съм видял да са му слагали белезници. Бащата е сложен на задната седалка в полицейската кола, М. се качи в колата и ни закара обратно в хотела, не ни закара до сервиза да си вземем колата, защото каза, че трябва да отиде в районното управление. На тази тема повече не сме говорили и по-нататък какво се е случило аз не знам.

Разпит на свидетеля с въпроси от адв. Я.

3

СВИДЕТЕЛЯТ А. Р.: Автомобилът на М. Г. беше микробус „Рено Кена“.

С моята съпруга седяхме на задната седалка, а К. Г. седеше от дясната страна на пътническото място на предната седалка.

Полицейската кола паркира зад нашия автомобил, защото ние тогава се оглеждахме. Между двата автомобила разстоянието не беше голямо, до десетина метра.

Аз дойдох след 01.09.2022 г. и мисля, че случката се случи втората половина на месец септември, не беше хладно, горе-долу около обяд беше в светлата част на деня.

Страничните стъкла на автомобила „Рено“ бяха свалени, беше топло и задните стъкла бяха отворени. Частично се чуваше разговорът, по-точно чувахме, когато полицаят крещеше. Слушахме крясъци и викове само от полицая и то от този полицай, който дойде първо и поиска документите от М..

Ние се обърнахме съвсем в началото, когато полицаят спря М. Г. и взе документите и после се обърнахме, когато вече М. седна в автомобила и трябваше да тръгнем, но през това време бяха отворени прозорците и се чуваше, не сме се обръщали повече назад.

К. Г. взе документите от М. и ги сложи на предния капак на полицейската кола, тогава бях обърнат назад и го видях. Той взе документите от М. и ги сложи на предния капак на полицейската кола.

Не видях К. Г. да хвърля документите на Д. Г. по стъклото на полицейския автомобил или на капака. Аз повтарям, той взе документите и просто спокойно ги сложи на капака, на което полицаят, който крещеше, отговори с жестикулации.

Разпит на свидетеля с въпроси от прокурора

СВИДЕТЕЛЯТ А. Р.: Аз вече казах, че се обърнах назад, когато К. Г. остави тези документи на полицейския автомобил и повече не съм се обръщал и не знам какво е станало, кой ги е взел и какво се е случило с тези документи.

Аз вече казах, че чувах само отделни фрази от тези крясъци, но целият разговор не съм го чул. Аз разбрах, че само говорят на висок тон, но за какво 4 не разбрах. С повишен тон говореше първият полицай, който спря М., вторият отиде, но нищо не е говорил. Може нещо да са говорили помежду си, но аз не съм чул.

Когато пътувахме жена ми попита М. какво се е случило и защо са взели баща му с полицейската кола и той каза „Аз не зная, не разбирам какво толкова съм направил и не мога да кажа за какво го взеха.“. Той беше много превъзбуден и ядосан, но каза, че не знае защо са качили баща му в полицейската кола.

Когато жена ми дойде с децата от У., когато вървеше тази международна програма за настаняване на бежанци, жена ми и децата бяха настанени в хотела на К. Г. и оттам се познават. Ако не се бъркам в края на март 2022 г. жена ми и децата дойдоха в България.

В този хотел живееха 7 семейства * и мога да кажа, по думите на жена ми, че К. е помагал на всички *, но те са си помагали помежду си най-вече и не мога да кажа, че е имало някакво специално отношение към моята жена и деца.

2023 г. ние си купихме наш апартамент и вече живеем там. Това си го спомням, защото децата ми вече от 2 години ходят на училище, като тръгват от нашата квартира.

Нямаме приятелски отношения с К. Г., но понякога със семейството ми ходим в техния ресторант в хотела като клиенти.

Разпит на свидетеля с въпроси от съда