Определение № 20592 от 30.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20592 гр. София, 30.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20261100510058 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по две частни жалби срещу Определение № 27973/03.08.2026 г., постановено по гр. д.

№ 12534/2026 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 156 състав, в частта, с която на основание чл. 130 ГПК е прекратено производството по делото по отношение на ответника И. агенция по горите.

Първата частна жалба е подадена от И. агенция по горите с вх. № 252428/11.08.2026 г. по описа на Софийски районен съд, като същата е уточнена с последваща молба с вх. № 265178/26.08.2026 г. по описа на същия съд.

В първоначалната частна жалба ИАГ излага оплаквания във връзка с констатацията на първоинстанционния съд, че в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК агенцията не е депозирала отговор на исковата молба. С последващото уточнение ИАГ конкретизира обжалването като насочено срещу прекратителната част на Определение № 27973/03.08.2026 г. и поддържа, че притежава материалноправен и процесуален интерес от участие в производството, като развива доводи, че с оглед правомощията на изпълнителния директор на агенцията по сключване и прекратяване на трудовото правоотношение с директора на РДГ -Берковица агенцията е 1 надлежно пасивно легитимирана по предявените искове.

Втората частна жалба е подадена от ищеца С. М. К., чрез адв. С. Г., с вх.

№ 266597/27.08.2026 г. по описа на Софийски районен съд. С нея също се обжалва Определение № 27973/03.08.2026 г. в частта, с която производството е прекратено по отношение на ИАГ. Ищецът поддържа, че агенцията е надлежно пасивно легитимирана, като се позовава на обстоятелството, че трудовият договор е сключен от изпълнителния директор на ИАГ, както и че именно той е упражнил правото на прекратяване на трудовото правоотношение. Иска отмяна на определението в тази му част и продължаване на производството и спрямо ИАГ.

В постъпилия отговор Регионална дирекция по горите - Берковица оспорва подадената от ищеца частна жалба, като поддържа, че надлежно пасивно легитимирана по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ е РДГ -Берковица като работодател, а не ИАГ, чийто изпълнителен директор действа като горестоящ орган при сключването и прекратяването на трудовото правоотношение.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в частните жалби и относимите данни по делото, намира следното:

С обжалваното определение Софийският районен съд е прекратил на основание чл. 130 ГПК производството по отношение на И. агенция по горите, като е приел, че агенцията не е надлежно пасивно легитимирана по предявените искове. В мотивите си районният съд се е позовал на Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС и е приел, че действията на горестоящия орган във връзка с трудовото правоотношение не му придават работодателско качество.

В диспозитива производството е прекратено единствено по отношение на ИАГ, като производството срещу РДГ - Берковица продължава.

По частната жалба на И. агенция по горите:

Настоящият състав намира същата за процесуално недопустима поради липса на правен интерес от обжалване.

Правото на жалба принадлежи на страната, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен. С обжалваното определение производството по предявените срещу ИАГ искове е прекратено, поради което агенцията е освободена от процесуалното положение на ответник по спора. В този смисъл 2 прекратителното определение не засяга неблагоприятно правната й сфера.

Обстоятелството, че ИАГ не споделя мотивите на първоинстанционния съд относно пасивната си легитимация и поддържа, че следва да участва като ответник, не създава самостоятелен правен интерес от обжалване на постановен в нейна полза прекратителен диспозитив. Инстанционният контрол е насочен към правните последици на съдебния акт, а не към отстраняване на неблагоприятни или неточни според страната мотиви.

Същото се отнася и до оплакването в първоначалната частна жалба относно констатацията на районния съд, че ИАГ не е подала отговор на исковата молба. Тази констатация представлява част от мотивите на определението и не съставлява самостоятелно обжалваем съдебен акт.

Ето защо частната жалба на И. агенция по горите, уточнена с молба с вх. № 265178/26.08.2026 г., следва да бъде оставена без разглеждане.

По частната жалба на С. М. К.:

Частната жалба е подадена в срок, от страна, която има правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по искова молба на С. М. К. срещу И. агенция по горите и Регионална дирекция по горите - Берковица. Ищецът твърди, че е заемал длъжността директор на РДГ -Берковица и че трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед № К-630/16.04.2026 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, считано от 17.04.2026.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ -за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ -за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение.

С обжалваното определение СРС е прекратил производството по отношение на ответника И. агенция по горите, като е приел, че агенцията не е надлежно пасивно легитимирана по предявените трудови 3 искове. Производството е продължило по отношение на Регионална дирекция по горите - Берковица.

Спорният въпрос е дали наред с РДГ - Берковица надлежно пасивно легитимирана по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ е и И. агенция по горите, предвид обстоятелството, че трудовият договор с директора на регионалната дирекция е сключен от изпълнителния директор на ИАГ и същият е издал процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 158, ал. 2 от Закона за горите (ЗГ), регионалните дирекции по горите са юридически лица на бюджетна издръжка - структури на Изпълнителната агенция по горите, а съгласно чл. 160, ал. 1 ЗГ структурите на ИАГ се ръководят от директори, с които изпълнителният директор на ИАГ сключва трудов договор след провеждане на конкурс.

Обстоятелството, че трудовият договор с директора на съответната регионална дирекция се сключва от изпълнителния директор на ИАГ, не обуславя извод, че ИАГ придобива качеството работодател по трудовото правоотношение. По поставения въпрос е приложимо задължителното разрешение, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. д.

№ 1/2010 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което:„Надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ при трудово правоотношение, възникнало по реда на чл.

61, ал. 2 КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган.“ В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че когато трудовият договор е сключен от горестоящия спрямо работодателя орган при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, трудовото правоотношение възниква между работника или служителя и предприятието, в което се намира съответната длъжност, а не между него и горестоящия орган. Горестоящият орган действа при сключването на трудовия договор по силата на предоставената му от закона компетентност, без от това да придобива качеството работодател. Същото разрешение е приложимо и по отношение на прекратяването на трудовото правоотношение. Обстоятелството, че волеизявлението за прекратяване е направено от горестоящия орган, не променя страните по трудовото правоотношение. Правните последици от прекратяването настъпват в правната сфера на работодателя, поради което именно той е надлежно пасивно легитимиран по исковете за защита срещу незаконно уволнение. В настоящия случай РДГ -Берковица е самостоятелно юридическо лице и именно в нейната структура се намира заеманата от ищеца длъжност. Предоставеното на 4 изпълнителния директор на ИАГ правомощие да сключва трудовия договор с директора на регионалната дирекция и да упражнява правомощия във връзка с прекратяването му не променя качеството на РДГ - Берковица на работодател и не превръща ИАГ в страна по трудовото правоотношение. Неоснователен е поради това доводът в частната жалба, че пасивната легитимация на ИАГ следва от обстоятелството, че именно изпълнителният директор на агенцията е издал процесната заповед за уволнение. Това обстоятелство представлява проявление на нормативно предоставената на горестоящия орган компетентност, но не обуславя възникването на трудово правоотношение между ищеца и ИАГ.Надлежният работодател

РДГ -Берковица, е конституиран като ответник по делото и производството по предявените срещу него искове продължава. Следователно не е налице необходимост от участие на ИАГ като ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ.

Като е достигнал до извод, че производството по отношение на И. агенция по горите следва да бъде прекратено, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, като частната жалба на ищеца следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. №

252428/11.08.2026 г. по описа на Софийски районен съд, подадена от И. АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ, уточнена с молба с вх. №

265178/26.08.2026 г., срещу Определение № 27973/03.08.2026 г., постановено по гр. д. № 12534/2026 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 156-ти състав, поради липса на правен интерес от обжалване.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 266597/27.08.2026 г. по описа на Софийски районен съд, депозирана от С. М. К., ЕГН **********, срещу Определение № 27973/03.08.2026 г., постановено по гр. д. № 12534/2026 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 156-ти състав, в частта, в която на основание чл. 130 ГПК е прекратено производството по делото по отношение на ответника И. А. ПО

5

ГОРИТЕ.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6