Решение № 3518 от 18.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3518 гр. С., 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20211110163309 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД срещу Г. АЛ. Г., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 356,42 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2020 г., ведно със законната лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането; 60,74 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.9.2018 г. до 27.05.2021 г.; 28,17 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.07.2018 г. до 30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 21.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и 5,13 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2018 г. до 27.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.06.2021 г. по ч.гр.д. № 35333/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответницата договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2017 г. – м.04.2020 г. на ответницата топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“ бл. 545, вх. „А“, ет. 6, ап. 18, като потребителят не заплатил, в 30-дневен срок от датата на публикуването на месечните фактури на интернет страницата на дружеството, дължимата цена, поради което изпаднала в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Г. АЛ. Г. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че на 14.05.2019 г. подала молба до „Топлофикация С.“ ЕАД с несъгласие с начислени суми, като в отговор получила писмо от дружеството-ищец за повече информация да се обърне към „Нелбо“ ЕАД – фирмата, която отчитала топлинните уреди на абонатите. В апартамента на ответницата, описан по – горе, 1 парното отопление било спряно през 1997 г., като ползвала само топла вода. През годините фирма „Нелбо“ ЕАД надписвала кубиците на топла вода всеки месец и подавала на „Топлофикация С.“ ЕАД неверни сведения. След споразумение с „Топлофикация С.“ ЕАД била изплатена сума от 793,71 лв. по фактура от 31.05.2014 г. На 04.08.2020 г. ответницата подала възражение до „Нелбо“ ЕАД, но не получила отговор и до днес.

Третото лице – помагач „НЕЛБО“ ООД на страната на ищеца не е взело становище по спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД иск, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с титулярство на вещно право на ползване на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Страните по делото не спорят и съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че ответникът Г. АЛ. Г. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“ бл. 545, вх. „А“, ет. 6, ап. 18.

По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. Ето защо и на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да се приеме, че ответникът e бил потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и Г. АЛ. Г. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с 2 включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „НЕЛБО“ ООД.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители само за битово горещо водоснабдяване (БГВ); отоплението в процесната сграда е спряно преди процесния период по решение на СЕС и в сградата е ползвана топлинна енергия само за БГВ; в процесния имот има монтиран един брой водомер за топла вода, който е отчетен на 29.04.2018 г., 12.05.2019 г. и 26.05.2020 г., като отчетните формуляри с подпис на потребител са представени на вещото лице; през процесния период във фактурите изготвени от „Топлофикация С.“ ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 2006 г.; технологичните разходи били извадени от общото количество ТЕ, влязло в АС, като същите били за сметка на топлофикационното дружество.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: сумите, начислени за топлинна енергия и дялово разпределение, касаещи процесния период от м.05.2017 г. до м.04.2020 г. не са погасявани; след направена от вещото лице справка в „Топлофикация С.“ ЕАД на 3

11.03.2022 г. в отдел „Съдебни вземания“ се установило, че от ответника не са постъпвали плащания за погасяване на суми по претендираната от дружеството главница.

По отношение на общият размер на действително потребеното количество топлинна енергия за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 353,25 лв., а претендираната от ищеца главница за ТЕ е в размер на 356,42 лв. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответника главница за ТЕ за процесния период (01.05.2017 г. – 30.04.2020 г.) възлиза в размер на 353,25 лв., както и сумата от 28,17 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.33, ал.2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).

Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в установения размер от 353,25 лв., определена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 59 лв. за периода 15.09.2018 г. – 27.05.2021 г., до която сума предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 60,74 лв. следва да бъде отхвърлен.