Определение № 550 от 09.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 550 гр. Ловеч, 09.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500370 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.418 ал.5 от ГПК.

Подадена е частна жалба от "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД - София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, чрез пълномощника им юрисконсулт М. Н., срещу Разпореждане № 1137/ 16.04.2025 г. на РС-Тeтевен по ч.гр.д. № 341/ 2025 г., с което е отхвърлено изцяло подаденото от тях заявление срещу длъжника М. Н. П..

Изтъква, че обжалвания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразно.

Счита, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката е документ сред посочените в чл. 417, т.2 от ГПК и съдържа достатъчно данни за индивидуализацията на длъжника и вземането по Договор за потребителски кредит, редовно от външна страна в съответствие с изискванията на чл. 60, ал.2 от ЗКИ. Посочва, че общия размер на кредита е посочен в чл. 7 и е 1 874.02 лева, от които 1 260 лева предоставени по сметка на кредитополучателя, 614.02 лева застрахователни премии на избрана от него застраховка. Общата дължима сума възлиза на 2 879.07 лева, като включва освен горните суми и договореното възнаграждение от 34.13% ГЛП. ГПР е 38.45%. Мораторната лихва се формира съгласно чл. 9.4 от Договора и се начислява върху непогасените в срок, просрочени суми за периода на просрочие. Сумата за застрахователната премия е отпусната под формата на кредит и по нареждане на кредитополучателя е заплатена на застрахователя.

Посочва се, че длъжникът не е бил длъжен да сключи застраховка, видно от 1 чл. 19 от Договора, т.е. това не е условие за сключването на договора за кредит. Застрахователните клаузи са инкорпорирани в договора за потребителския кредит, подписани са двустранно и не са налице пороци при формиране и изява на волята. Считат, че процесните застрахователни клаузи не противоречат на добрите нрави и кредитополучателят е дал изричното си нареждане и съгласие да бъдат финансирани от кредитора и възстановени от кредитополучателя. Сочат, че в молбата по заповедното производство надлежно са индивидуализирани вземанията по процесния договор за потребителски кредит, като съгласно указанията на съда се посочили, какво се включва и на какво основание в претендирания размер на главницата, договорната лихва, обезщетението за забава, както и извършените погасявания от страна на кредитополучателя. Счита, че извлечението от счетоводни книги съдържа изискуемите реквизити. Предвид изложените съображения моли да бъде отменено атакуваното разпореждане и да бъде разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми срещу длъжника.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК и като процесуално допустима, с оглед разпоредбата на чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от същия, следва да бъде разгледана по същество.

Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, счита, че частната жалба е неоснователна. В производството по издаването на заповед за незабавно изпълнение, което е безспорно производство, съдът проверява дали е налице законоустановено и редовно от формална страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право – неговата изискуемост и ликвидност, за което се иска издаването на заповедта, кои са легитимираните страни и дали не е издадена такава.

В конкретния случай производството по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Тетевенския районен съд от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД за парично вземане, основано на извлечение от счетоводни книги на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу М. Н. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, в качеството на кредитополучател за сумата 1 549.67 лева, представляваща главница по Договор за 2 потребителски кредит № 72003115****/ 21.09.2023 година, договорна лихва в размер на 302.47 лева за периода 05.07.2024 година до 27.01.2025 година; обезщетение за забава в размер на 75.48 лева за периода от 05.07.2024 година до 13.03.2025 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, сумата 38.55 лева - разноски по делото за платена държавна такса, както и сумата 150 лева - юрисконсултско възнаграждение.

При действието на чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Презумпцията за вярно отразяване на настъпилите факти в разчетните отношения между кредитора, който води счетоводството и длъжника, е основанието законодателят да приеме, че извлечението от такива счетоводни регистри, изготвено от лицата, посочени в чл. 11 от ЗСч, може да служи като доказателство за наличието на съответно задължение на длъжника.

Поради това, че заповедното производство по чл. 418, ал. 2 от ГПК е безспорно, формално и едностранно, то съдът е длъжен да провери доколко представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая, тъй като се касае до искане на банка по чл. 417, т. 2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане, основано на извлечение от счетоводни книги и съответно настъпила предсрочна изискуемост на кредита, то съдът е длъжен да провери дали това извлечение удостоверява изискуемостта на вземането. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги по партидата на длъжника от 28.11.2024 година; договор за потребителски кредит; декларация; застраховка на кредитополучател; заявление-декларация за установяване на договорни отношения; общи условия; уведомление за предсрочна изискуемост, известие за доставяне.

С разпореждане № 940/ 28.03.2025 година заповедният съд е оставил без движение заявлението на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, заявлението 3 като нередовно. На заявителя е указано да отстрани в тридневен срок от съобщението допуснатите нередовности, подробно посочени в мотивите на определението, като в противен случай няма да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Разпореждането е връчено на 09.04.2025 година на пълномощник на заявителя. Във връзка с горното след указания срок е постъпила молба с вх. № 2709/ 15.04.2024 година (клеймо 14.04.2024г.) в която на първо място е направено възражение, че не са налице нередовности на заявление, но са направени следните уточнения: главницата по кредита е в размер на 1 874.02 лева, съгласно чл. 7, формирана от 1 260 лева сума по кредита и избрана застраховка – 614.02 лева. Посочено е още, че общата сума по кредита е 2 879.02 лева, като в нея освен финансовия ресурс 1 874.02 лева, влиза и уговореното между страните възнаграждение в размер на 34.13 % ГЛП съгласно чл. 9.1 от процесния договор. Посочено е, че в чл. 10 от Договора размерът на ГПР правилно и законосъобразно е определен на 38.45 %, като в него са включени всички разходи по кредита, както и сумата по сключената застраховка, но като главница по кредита. По договора са извършени плащания в общ размер на 730.58 лева.

С разпореждане № 1137/ 16.04.2025 година заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението, като е приел, че констатираните нередовности не са отстранени, не са разграничени сумите включени в главницата, върху какво са начислени договорните лихви и законните лихви за забава. Не е конкретизирано има ли просрочие, на кои вноски в какъв размер и за какъв период, върху какви сума е начислена лихвата за забава.

Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, счита, че с подадената молба нередовностите на заявлението не са отстранени, т.е. не е ясно каква част от месечните погасителни вноски представляват главница и каква част са договорна лихва, застрахователни премии, върху какво за какъв период е начислена претендираната законна лихва. Следва да се отбележи, че в молбата за отстраняване на нередовностите е подадена извън законовия срок. Освен това има данни за наличие на неравноправни клаузи, касаещи застраховката.

Въпреки твърдението, че същата е включена в ГПР като главница, това не е сторено предвид на това, че при включването й (законната лихва за забава към 4 м. ноември 2023 година в размер на 13.80%, ГПР-то не следва да надхвърля 69%), а в случая е 102.40 %, което е в нарушение на чл. 19, ал.4 от ЗПК.

Неотстраняването на посочените нередовности не позволява и на заповедния съд да изпълни вмененото му по силата на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК задължение да провери за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител, какъвто е настоящия случай.

При тези съображения е налице хипотезата на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК и заявлението следва да бъде отхвърлено.

При тези съображения Разпореждане № 1137/ 16.04.2025 г. на РСТeтевен по ч.гр.д. № 341/ 2025 г., е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1137/ 16.04.2025 г. на РС-Т eтевен по ч.гр.д. № 341/ 2025 година по описа на същия съд, като правилно.

Определението не подлежи на касационно обжалване - т.8 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5