Решение № 8767 от 06.10.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 8767

Бургас, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - X-ти състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА административно дело № 20267040701503 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М. П. с [ЛНЧ], живущ в [населено място], [жк] № 9а, вх.1, ет.4, ап.26, чрез адвокат А. А. от АК – Бургас, със съдебен адрес [населено място], [улица], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0304-000241/14.06.2026г. издадена от началник група към ОД на МВР [населено място], РУ – Несебър, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “з“, п. б. “гг“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Прави искане да се отмени заповедта, като незаконосъобразна и немотивирана.

Ответникът - началник на група в Районно управление Несебър при ОД на МВР Бургас - А. Г. А., редовно уведомен, представя административната преписка.

Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 5156661/14.06.2026 г. е съставен от младши автоконтрольор РУ - Несебър при ОД на МВР [населено място], за това, че на 14.06.2026 г., около 20,26 ч. в [населено място], [жк], М. П. е установен да управлява л.а „Мазда 3“ с рег.№ ХН3104, собственост на трето лице – С. К., за който автомобил, след справка е установено, че е с прекратена регистрация от 16.02.2025 г.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0304-000241/14.06.2026г. издадена от началник група към ОД на МВР [населено място], РУ – Несебър, на основание чл.171, т.1, б.“з“, п.б.“гг“ от ЗДвП на М. П. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че лицето управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 23.06.2026 г. и е обжалвана по съдебен ред с жалба вх.№ 12364/25.06.2026 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със заповед рег.№ 251з-5684/07.10.2025 г. на директора на ОД на МВР [населено място], на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [населено място], да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Ето защо следва да се приеме, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити.

Съгласно чл.171, т.1, б.“з“, п.б.„гг“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач извън случаите по букви „а“-„ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5.

За да бъде законосъобразно наложена принудителна административна мярка, на това правно основание, е необходимо административният орган да докаже, че водачът е извършил нарушение по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5 от ЗДвП, извън хипотезите по б.“а“-„ж“, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС.

Видно от изложеното в нормата на чл.171, т.1, б.“з“, п.б.“гг“ от ЗДвП са изброени множество санкционни норми, като не е посочени коя от тях е приета за приложима. Въпреки това, в случая не е налице съществено процесуално нарушение, тъй като приложимата санкционна норма – чл.175, ал.3 от ЗДвП, се установява от описаната в заповедта фактическа обстановка. В заповедта са изложени основания за налагане на принудителната административна мярка за нарушение на чл.140, ал.1, изр.първо от ЗДвП за това, че жалбоподателят е установен да управлява МПС, на което регистрацията е изтекла на 16.02.2025 г., т.е без надлежна регистрация. За така описаното нарушение е предвидена санкция в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съгласно чл.140, ал.1, изр.първо от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Управляваното от жалбоподателя МПС, към момента на регистрацията му на 24.04.2024 г., е било собственост на чуждестранно физическо лице – С. К., поради което за автомобила е приложима Наредба № I-181 от 3 декември 2002 г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства, собственост на чуждестранни физически и юридически лица.

Съгласно чл.1, т.2 от Наредбата, с нея е определен редът за регистрация и отчет на моторните превозни средства, собственост на чужденци, на които е разрешено да пребивават временно в Република България повече от 3 месеца.

Съгласно чл.12, ал.1 от Наредбата моторните превозни средства се регистрират за по-късия срок, определен в писмото за регистрация от Министерството на външните работи, в съответния документ за пребиваване в Република България или в разрешението за временен внос на МПС, като съгласно от ал.3 регистрацията е валидна за срока по ал.1, но не повече от срока на валидността на регистрационните табели.

Видно от представените по делото доказателства управлявания от жалбоподателя лек автомобил [Марка], е внос от Австрия, като е бил въведен на територията на страната на 28.03.2024 г.

С договор за покупко-продажба на МПС от 01.04.2024 г. автомобилът е закупен от С. К., като на същата дата му е издадено и разрешение за временно движение със срок на валидност до 01.05.2024 г. и транзитен № 607М080.

Въз основа на заявление № 244134085848/24.04.2024 г. на автомобилът е направена първоначална регистрация, вид: временно пребиваващи чужденци, рег.№ ХН 3104 и е издадено СРМПС № *********, със срок на валидност до 16.02.2025 г. Доколкото регистрацията на автомобила е обвързана с определен срок, след неговото изтичане е необходимо да се извърши нова регистрация и ако това не бъде сторено, фактически автомобилът остава без регистрация и не може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване.

Видно от изложеното, към момента на извършване на проверката – 14.06.2026 г., жалбоподателят е управлявал МПС, срокът на чиято регистрация е изтекъл още на 16.02.2025 г., с което е осъществил обективните елементи от състава на административното нарушение, за което е предвидена санкция в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП.

По делото се доказва и субективната страна на деянието, предвид че жалбоподателят е закупил лекият автомобил на 11.06.2026 г., като сред описаните документи в договора за покупко-продажба е посочено и издаденото на автомобила свидетелство за регистрация № *********, в което е посочен и срокът на валидност на регистрацията – 16.02.2025 г. Ето защо жалбоподателят обективно е могъл и е бил длъжен да се запознае със съдържанието на свидетелството за регистрация, съответно да извърши проверка на срока за регистрация на МПС и като не е сторил това е проявил небрежност, и извършеното от него административно нарушение е при непредпазливост. Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината, за да се приеме, че жалбоподателят не носи отговорност.

Неоснователно е позоваването и на чл.145, ал.2 от ЗДвП, като жалбоподателят възразява, че разполага с едномесечен срок от придобиването, в който срок да регистрира автомобила. Разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП определя единствено срока за изпълнение на административното задължение за регистрацията на покупката на автомобил. В този случай купувачът има един месец да регистрира пред органите на МВР автомобила, който е закупил, но този срок не предоставя разрешение или законно основание за управление на ППС, което е без надлежна регистрация към момента на покупката.

С оглед на изложеното, след като към момента на извършване на проверката жалбоподателя е управлявал МПС, което е било без надлежна регистрация, то са били налице материалноправните предпоставки, предвидени от законодателя в нормата на чл.171, т.1, б.“з“, п.б.“гг“ от ЗДвП, за налагане на процесната ПАМ, чрез която се цели да се преустанови едно противоправно поведение.

В случая, не е налице и отменително основание по чл.146, т.5 от АПК, тъй като обжалваната заповед не противоречи на целта на закона. Ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съответно оправомощените от тях лица, се явяват административните органи, които следят за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Ето защо, при правилно установеното наличие на основания по чл.171, т.1, б.“з“, п.б.“гг“ от ЗДвП, заповедта е издадена в съответствие с целите на закона - да не се допуска движение по пътищата, отворени за обществено ползване на МПС, което не е надлежно регистрирано.

С оглед на изложеното жалбата на М. П. против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 26-0304-000241/14.06.2026 г. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. П. с [ЛНЧ], живущ в [населено място], [жк] № 9а, вх.1, ет.4, ап.26, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0304-000241/14.06.2026 г. издадена от началник група към ОД на МВР [населено място], РУ – Несебър.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: