Определение № 1748 от 08.07.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1151/2025
- Вид
- Определение № 1748
- Подписан
- 08.07.2025
- В сила
- 08.07.2025
- Състав
- Албена Янчева Зъбова Кочовска, Радостина Петкова Иванова, Таня Димитрова Евтимова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1748 гр. Бургас, 08.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:
Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501151 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. с чл.274- чл. 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния директор Зорница Банкина, действаща чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Иван Недков против разпореждане № 820 от 06.06.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 425/2025г. по описа на Районен съдКарнобат, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя- заявител за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника Л. Р. Ю., ЕГН ********** от *****, за сумата 800 лв. – главница, сумата от 140.86 лв., представляваща договорна лихва за периода от 11.06.2024 г. до 11.02.2025 г., сумата от 736.47лв.- допълнителни услуги за периода от 11.06.2024 г. до 11.02.2025г., сумата в размер на 71.12лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 12.06.2024 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на сумата от 25 лв. за платена държавна такса и на сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В частната жалба се изразява недоволно от обжалваното отхвърлително разпореждане с твърдение, че е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят счита , че дадените от районния съд указания са неправилни резултат от разширително 1 тълкуване на нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, като излага доводи в подкрепа на това становище. Излага, че непредставянето на договора за цесия не съставлява нередовност на подаденото заявление, позовавайки се на цитирана в жалбата съдебна практика. Моли въззивният съд да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за горепосочените вземания.
Съгласно на чл.413, ал.2 о т ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК длъжника срещу длъжника Л. Р. Ю., ЕГН ********** от *****, задълженията му по договор за заем Credinet № 8062-00204314 oт 14.04.2023 г. и договор за допълнителни услуги от същата дата и със същия номер, сключен между длъжника и „Микро Кредит“ АД, което вземане се твърди, че кредиторът е прехвърлил на заявителя-цесионер на 24.09.2024 г. съгласно Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.03.2023г. изцялo с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството — кредитор, а именно: за сумата 800 лв. – главница, сумата от 140.86 лв., представляваща договорна лихва за периода от 11.06.2024 г. до 11.02.2025 г., сумата от 736.47лв.- допълнителни услуги за периода от 11.06.2024 г. до 11.02.2025г., сумата в размер на 71.12лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 12.06.2024 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на сумата от 25 лв. за платена държавна такса и на сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението са представени договорите за кредит и ОУ към него и договора за допълнителни услуги.
С разпореждане от 02.04.2025г. заповедният съд е дал указания на заявителя да представи договора за цесия и доказателства за уведомяването на длъжника за нея, с предупреждение за последиците при неизпълнение, като в предоставения срок указанията не са изпълнени.
В указания срок заявителят е депозирал писмена молба с развити доводи за неправилност на дадените указания.
С обжалваното разпореждане от 06.06.2025г. заповедният съд, като е 2 констатирал, че указанията му не са изпълнени е отхвърлил заявлението си за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК
Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, като счита, че следва да бъде потвърдено.
Безспорно е, че въпреки дадените указания, нито в първата инстанция, нито в настоящото производство заявителят е представи л доказателства, от които да се установи твърдяното от него качество на кредитор по отношение на вземането за което иска издаване на заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Доколкото с договора за цесия се променя материално и процесуално легитимирания кредитор, липсата на представени доказателства за твърдяната цесия и за факта на уведомяване на длъжника за нея води до недоказаност на активната легитимация на заявителя за твърдяното вземане, вкл. и поради неяснота какво точно вземане му е цедирано. Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, след като последиците от неизпълнението му са съобщени на заявителя, а в рамките на предоставения срок той не е изпълнил вмененето му за това задължение, вкл. и не е ангажирал доказателства и в настоящото производство.
Ето защо обжалваното разпореждане се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 820 от 06.06.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 425/2025г. по описа на Районен съд- Карнобат.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3