Решение № 390 от 23.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 174/2024
- Вид
- Решение № 390
- Подписан
- 23.07.2025
- В сила
- 12.08.2025
- Състав
- Георги Драгостинов
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 288 · Търговски закон
- чл. 430, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 432 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 390 гр. Велико Търново, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Драгостинов при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Гражданско дело № 20244100100174 по описа за 2024 година
По реда на чл. 422 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл. 430 и чл. 432 от Търговския закон.
Ищцовата страна - „Първа инвестиционна банка”-АД, гр. София, като правоприемник на „МКБ Юнионбанк“-АД, гр. София - излага в исковата си молба, че по силата на договор за кредит от 25.07.2008 година на ответницата е предоставена сумата от 51 000 евро с краен срок за връщане 25.07.2033 година. Заради неизпълнение на погасителния план кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. По реда на настоящото производство се търси признаване на вземания за главница по договор от 50 741,03 евро, за лихва от 26.10.2020 година до 25.10.2023 година в размер на 16 310,51 евро и за законна лихва от 26.10.2023 година насетне. Претендират се разноски за настоящото и за заповедното производство по частногр.дело № 3156 по описа на Великотърновски районен съд за 2023 година.
Ответникът - И. Л. С. – чрез особения си представител признава договора за кредит с параметрите, посочени в исковата молба. Позовава се на погасителна давност за част от вземанията. Признава иска до размер на 46 304,03 евро за главницата и до размер на 14 884,25 евро за търсената лихва.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:
„Първа инвестиционна банка”-АД, гр. София, е правоприемник на „МКБ Юнионбанк“-АД, гр. София – обелязванията в търговския регистър по партиздите на двете банки. „МКБ Юнионбанк“-АД, гр. София и ответницата са постигнали съгласие да й бъде 1 предоставена сумата от 51 000 евро със срок до 25.07.2033 година. Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем считано от 23.03.2019 година – изявлението по покана на лист 61 от преписката по делото. Вземанията, незасегнати от погасителна давност, възлизат на направеното от ответницата признание на иска; сумата по договорения кредит е изцяло усвоена от заемателката – изслушаната по делото и неоспорена от страните икономическа експертиза.
Исковете са доказани по основание и основателни в размер на направеното признание. По делото е доказано съглашението за кредитиране на ответницата – договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. от Търговския закон с предмет сумата от 51 000 евро лв. лв., режим на погасяване и лихви, описани в исковата молба.
В качеството си на банка, ищецът е предоставил договорената сума и с това точно по смисъла на чл. 63 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ е изпълнил договорните си задължения и се явява изправна по спора страна.
В качеството си на заемател ответницата е приела сумата, но като е спряла плащанията е в неизпълнение на основното си договорно задължение по чл. 430, ал. 1 от ТЗ, заради което предпоставките по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 288 от ТЗ са налице, възникнало е правото да се обяви предсрочна изискуемост по чл. 432 от ТЗ и исковете са доказани по основание. С цитираната експертиза вземанията са установени в посочения размер и следва да бъдат уважени до тази стойност. За разликата от тези суми подлежат на отхвърляне като покрита от погасителна давност.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът право на разноски, по делото доказани като сума от 13 824,09 лв. Следва да се присъдят вцялост, независимо от частичното отхвърляне на претенциите, защото с неизпълнението на задълженията си по договора ответницата е дала основния повод за завеждане на делото.
Ответницата дължи и разноски за заповедното производство в размер на 2 672,83 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за установено по реда на чл. 422 от ГПК спрямо И. Л. С., ЕГН: **********, гр.
В.Т., ул. „..“ № .., че дължи на „Първа инвестиционна банка”-АД, гр. София, сумата от 46 304,03 (четиридесет и шест хиляди триста и четири евро и три евроцента) евро, главница по договор за кредит от 22.07.2008 година, законна лихва по чл. 86 от ЗЗД върху главницата от 26.10.2023 година до окончателното й заплащане, както и сумата от 14 884,25 (четиринадесет хиляди осемстотин осемдесет и четири евро и двадесет и пет евроцента) евро, лихва върху главницата за времето от 26.10.2020 година до 25.10.2023 година, на основание чл. 430 и чл. 432 от Търговския закон.
Отхвърля исковете в останалата част – за разликата от присъдените суми до претендираните 2
50 741,03 евро за главницата и 16 310,51 евро за лихвата, като погасени по давност.
Осъжда И. Л. С., ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. „Т. № .., да заплати на „Първа инвестиционна банка”-АД, гр. София, сумата от 16 496,92 (шестнадесет хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки) лв., разноски по делото и по заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3