Определение № 62 от 09.01.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 62 гр. Бургас, 09.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДЯЛКА П. ПЕНЕВА

Членове:

Даниела Д. Михова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501973 по описа за 2024 година Производството е по чл.418, ал.5 от ГПК и е образувано по частната жалба на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, срещу разпореждане № 12304/06.11.2024 г. (неправилно посочено в жалбата като 07.11.2024 г.) по ч.гр.д.7119/2024 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК против длъжника С. С. С., за следните вземания:

568.24 лв. - главница, дължима по сключен между страните договор за потребителски кредит № 4053658602/30.09.2022 г., 69.13 лв. - договорна лихва за периода от 05.05.2024 г. до 05.10.2024 г., 65.69 лв. - мораторна лихва за периода от 05.05.2024 г. до 08.10.2024 г. и законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в общ размер на 175 лв (25 лв за заплатена държавна такса и 150 лв за юрисконсултско възнаграждение).

Твърди се, че обжалваното разпореждане на заповедния съд е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че застрахователната премия представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР и по тази причина ГПР е неправилно определен. Сочи, че застраховките, които банката предлага, не са задължително условие за получаване на кредита, а потребителят е избрал тази допълнителна услуга, като той по свое желание и по собствено усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит, поради което не попадат в обхвата на „Общите разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на §1 на ДР на ЗПК, съгласно дефиницията по §1 от ЗПК и чл.3, б.“ж“ на Директива 2008/48/ЕО, не е част от 1

ГПР, законосъобразно не е включена в ГПР, съотв.не е налице нарушение на установения в чл.19, ал.4 лимит на ГПР.

На следващо място е заявено, че застрахователните премии не са платени от потребителя с негови лични средства, а са платени чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс - кредит от страна на кредитора ТИ БИ АЙ Банк, който е превел дължимите суми за премиите на застрахователя. Твърди се също така, че в договора за кредит ясно е посочен размерът на предоставения финансов ресурс, който включва и застрахователните премии и формира общия размер на кредита - главница, като застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от длъжника (застрахованото лице).

Посочва се, че в случая размерът на ГПР е правилно и законосъобразно определен (48,8%), като в него са включени всички разходи по кредита съобразно законовите изисквания на чл.19, ал.1 и §1 на ДР на ЗПК, включително разходите, които съпътстват договора и изготвянето му, такси, комисионни и други разходи, пряко свързани с договора за кредит, и не са включени всички допълнителни услуги, които потребителите избират да ползват извън договора за кредит с цел собствено улеснение и удобство, като напр.сключените от потребителя застраховки, по които Ти Би Ай Банк“ е застрахователен посредник, и които според жалбоподателя не са част от разходите по кредита, съответно не следва да се включват в ГПР. Цитирана е формулата, по която е изчислен ГПР.

Направено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане, за цялостно уважаване на подаденото заявление и за присъждане на разноските по приложения към заявлението списък.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд образувано по заявлението,подадено от „Ти Би Ай Банк” ЕАД с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника С. С. С. за следните суми: 568.24 лв. - главница, дължима по сключен между страните договор за потребителски кредит № 4053658602/30.09.2022 г., 69.13 лв. - договорна лихва за периода от 05.05.2024 г. до 05.10.2024 г., 65.69 лв. - мораторна лихва за периода от 05.05.2024 г. до 08.10.2024 г. и законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2024 год. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в общ размер на 175 лв. Със заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на банката, изготвено въз основа на сключения между страните договор за потребителски кредит, както и самият договор.

Твърди се частично изпълнение на договорните задължения от страна на длъжника, като се сочи, че е останал задължен за сумите посочени в извлечението и заявлението.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за 2 претендираните суми, като е приел, че искането, в частта за главницата, представляваща стойност на застрахователна премия, както и за възнаградителната лихва, се основава на неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 и т.20, вр.чл.145, ал.1, ал.2 и чл.146, ал.2 от ЗЗПотр. клаузи. Съдът е приел, че тези клаузи са част от договора за кредит, изготвен предварително от икономически по-силната страна и очевидно са във вреда на потребителя така уговорени, не му позволяват да прецени икономическите последици от сключването на договора, а следователно - и не отговарят на изискването за добросъвестност, като водят до значителен дисбаланс между правата и задълженията на банката и потребителя - чл.3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета. Прието е, че в резултат на това, подлежащата на връщане сума надхвърля значително ефективно предоставения кредит. Освен това, договорът за кредит, е сключен в разрез с целта по чл.2 от ЗПК, при неизгодни за потребителя условия, които икономически по-силната страна е наложила сключването на договора, обусловено от сключване на застраховка с посочен от нея застраховател и условия, чрез финансиране от кредитора, с очевидната цел на посочената клауза - да се оскъпи кредита и се постигне забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на кредитора, поради което, тази клауза е нищожна и на самостоятелно основание, съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК.

Съдът е приел, че не се дължи тази част от претендираната главница, която е за дължими застрахователни премии, както и мораторната лихва, начислена върху сбора от застрахователните премии. Съдът е изложил съображения, че понеже, въпреки изрично дадените указания и срок, заявителят не е посочил как е формирана сумата, отпусната като кредит е невъзможно да се разграничат останалите валидно дължими и непогасени задължения, съгласно решения на СЕС по дело C-170/21 и дело C-379/21, образувани по преюдициални запитвания за тълкуване на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, заявлението подлежи на отхвърляне.

Настоящият съд изцяло споделя съображенията по обжалваното разпореждане, като препраща към тях. Възраженията на частния жалбоподател съдът намира за неоснователни.

В производството по чл.417 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК.

От представения договор за потребителски кредит и потребителския план приложен към него е видно, че отпуснатият кредит е в размер на 1 722,19 лв, като в тази сума е включена сума в размер на 8,75 лв, описана като BANK ПАКЕТ 1 УРЕД и сумата от 255,44 лв, описана като B A N K ПАКЕТ 1 КРЕДИТ. От представената допълнително молба от заявителя (вх.№ 46436/05.11.2024 г.) е изяснено, че по сметката на продавача на стоката е преведена сумата от 1 458 лв, а сумите от 8,75 лв и 255,44 лв, са застрахователни премии по застраховките „BANK пакет 1 уред“ и „ BANK пакет 1 кредит“, които длъжникът като кредитополучател сам е пожелал да бъдат сключени. Сумите по двете застрахователни премии също са предоставена на потребителя като кредит от страна на банката, директно са преведени от кредитора на застрахователя, и са включени в размера на 3 дължимата главница, като по този начин тя е станала 1 722,19 лв, и възнаградителните и мораторните лихви са начислени върху тази главница.

Самият жалбоподател в частната си жалба посочва изрично, че застрахователната премия „не е част от разходите по кредита, съотв.не е включена в ГПР“.

Съгласно чл.2 от ЗПК, целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

Настоящият състав приема, че при договорените клаузи по договора за кредит относно застрахователната премия, и с включването й към главницата по кредита, потребителят не е могъл да прецени изцяло икономическите последици от сключването на договора, както и това, че и върху финансовия ресурс отпуснат като кредит за заплащане на застрахователната премия се начисляват допълнителни плащания – възнаградителни и мораторни лихви.

Даденото съгласие от страна на потребителя за сключване на застраховката не променя този извод. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП „неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално“. В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че не се приемат за индивидуално уговорени „клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия“. В случая макар и да е вписано в договора, че застраховката не е задължителна предпоставка за предоставянето на кредита, тя е включена като условие за усвояване на кредита по т.7.2, като няма данни длъжникът да е можел да влияе на съдържанието както на договора за кредит, така и на бланковия договор за застраховка с избран от кредитодателя застраховател. Ето защо изводът на районния съд, че е налице неравноправност по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП е обоснован.

Тъй като клаузата, касаеща заплащане на застрахователна премия като част от главницата е недействителна като неравноправна, е налице основание за отказ от издаване на заповед за незабавно изпълнение за претендираните вземания за възнаградителни лихви, формирани на база на клаузите за договорената застрахователна премия.

На следващо място съдът намира, че дължимата от потребителя застрахователна премия представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като сключването на договор за застраховка е посочено в т.7 от договора за кредит като условие за усвояване на кредита.

Поради това и на основание чл.19, ал.1 от ЗПК, застрахователната премия следва да бъде включена при изчисляване размера на ГПР, а в случая това не е направено, каквото е изричното признание на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, съдържащо се в частната жалба.

Ето защо съдът намира, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР от 48,8% не е действителен, съответно е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като макар в договора формално да е посочен годишен процент на разходите в предвидения в закона размер, в него не са включени всички разходи за потребителя, т.е. ГПР не е изчислен 4 законосъобразно.

При тези данни и съобразявайки задължителната съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, БОС намира, че в случая в договора за потребителски кредит не е посочен действителният размер на ГПР, което се приравнява на липса на такъв и представлява нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което води до извода за недействителност на целия договор на основание чл. 22 от ЗПК. Ето защо, съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.