Решение № 4166 от 20.11.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4166 гр. Варна, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20233110115692 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба от „***“ ООД, гр. Варна, с която срещу „***“ ЕООД са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за собственост върху реални части от два недвижими имота.

В исковата си молба ищецът „*** ЕООД твърди, че с Постановление за възлагане от 25.02.2009 г. по изп.д. № 271/2007 г. и изп.д. № 272/2007 г. на ЧСИ М.П. му е възложен хотел „***“, състоящ се от хотелска част, пристройки, ресторант и складове, ведно с мястото върху, което са построени, цялото с площ от 5400 кв.м по документ за собственост и 5200 кв.м. по скица, съставляващо по стария КП ПИ 165, идентичен с имот № 3149 по плана на КК „Чайка“ и с идентификатор ***. Сочи, че продаденият имот е принадлежал на длъжника по изпълнителните дела „***“ ЕООД, който го е придобил чрез договор за покупко-продажба от 13.12.2001 г. и договор за продажба на търговско предприятие от 16.09.2002 г. Излага, че въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане е въведен във владение на имота в трайно установените му граници, материализирани с огради.

Твърди, че местоположението на оградите съответства на имотните граници съгласно КРП 1963 г. и КП 1983 г. на кк. Чайка, както и границите по заповед на кмета от 2003 г. за одобряване на ПУП-ПРЗ за УПИ XXIV-165 „за хотел“ в кв. 22 по плана на кк. Чайка. Сочи, че по югоизточната граница на имота оградата е изпълнена отчасти с метални пана върху бетонова основа, а в останалата си част с мрежа на метални колове. В тази част оградата има врат, от която през съществуваща пътека се достига до улицата с идентификатор ***. Излага, че с договор за продажба от 04.09.2013 г. ответникът „***“ ЕООД е закупил ПИ с идентификатор *** с площ 2663 кв.м. и със заповед от 2014 г. на Началника на СГКК-Варна е допуснато изменение на кадастралната карта, като от ПИ *** са образувани два имота (1127 и 1128), собственост на ответното дружество.

Твърди, че одобрената със заповедта от 2008 г. на ИД на АГКК кадастрална карта е съдържала грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, изразяваща се в неправилно заснемане на границата между ПИ *** и ПИ ***, в отклонение от изискването по чл. 2, ал. 5, чл. 43 ЗКИР и §5, ал. 1 ПЗР на ЗКИР, като част от границите между тези два имота не е отразявала действителната имотна граница по действащите планове и местоположението на оградата, като е навлизала с площ 259 кв.м. в имота на 1 ищеца. В резултат на това реална част от имота на ищеца, придобита с постановлението за възлагане, е била заснета в очертанията на ПИ ***, вместо в очертанията на ПИ ***, като след изменението на КК със заповедта от 2014 г. грешката засяга границата между ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***, като 222 кв.м. от имота на ищеца са включени в имот 1127, а 37 кв.м. в имот 1128, вместо в имот 141.

Счита, че е налице спор за материално право и твърди, че е собственик на тези части по силата на постановлението за възлагане, евентуално по давност чрез упражняване на добросъвестно владение за периода от 25.02.2009 г. до настоящия момент. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че ищецът е собственик на процесните реални части.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Не оспорва, че е налице постановление за възлагане от 25.02.2009 г., но оспорва с него да е настъпила транслация на собствеността върху процесните реални части, както и на ищеца да е била предадена фактическата власт върху тях. Твърди, че местоположението на оградите не е съответствало на действителните имотини граници и около реалните части оградата не е била на настоящото и местоположение. Оспорва, че одобрената със заповедта от 2008 г. кадастрална карта е съдържала грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на границата между имоти 141 и 142, както и пренасянето на грешката в изменената със заповедта от 2014 г. кадастрална карта. Оспорва твърдението на ищеца, че е станал собственик на процесните реални части по давност. Твърди, че на 04.09.2013 г. е придобил от Й. Н. процесните реални части, които са включени в ПИ *** с площ 2663 кв.м., като продавачката се е легитимирала като собственик с нотариален акт от 21.08.2013 г., въз основа на нотариален акт от 1999 г.

Посочва, че със заповед от 2014 г. поземления имот 142 е разделен на два нови имота 1127 и 1128.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържат иска.

Допуснато е увеличение на иска за собственост върху 37 кв.м., като същият се счита предявен за 63 кв.м.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора. Представя писмена защита.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представен е нотариален акт от 1919 г. /л. 77-79/, с който е признато правото на собственост на Й. Фанков върху имоти въз основа на упражнявано давностно владение От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 53, т. II, рег.№ 3197, дело № 207 от 13.12.2001 г. на нотариус М. Т. /л. 10-11/ се установява, че „***“ ЕАД е продала на ЕТ „***“– хотел „***“, състоящ се от хотелска част, ресторант, склад и мястото, върху което е построен хотела с площ 5 400 кв.м. по документи и 5 200 кв.м. по скица, имот № 3419, 3415 и 3674.

От Договор за продажба на търговско предприятие от 16.09.2002 г. /л. 12-13/ се установява, че Никола Кочев К. /ЕТ „***“/ е прехвърлил правото си на собственост върху търговското си предприятие на „***“ ЕООД.

От Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 53, т. V, рег.№ 12990, дело № 703 от 18.11.2003 г. на нотариус И.на М. /л. 14/ и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 120, т. I, рег.№ 1324, дело № 110 от 15.11.2004 г. на нотариус А. М. /л.

15-16/ и Нотариален акт № 28, т. II, рег.№ 1903, дело № 214 от 29.09.2005 г. на нотариус А.

М. /л. 17-18/ се установява, че процесният хотел „***“ и земята под него са ипотекирани в полза на „***“ АД срещу предоставяне на кредит на „***“ ЕООД.

От Решение № 1404 от 18.09.2006 г. на ОСЗГ-Варна /л. 76/ се установява, че по заявление на Й. К. Н. на наследниците на Й. и В. Ф. е признато правото на собственост 2 върху нива от 2.700 дка, находяща се в землището на гр. Виница, метността Янчова Поляна.

От Постановление за възлагане на недвижим имот от 25.02.2009 г. на ЧСИ Миглена П. /л. 8-9/ се установява, че принадлежащия на длъжника „***“ ЕООД недвижим имот – хотел „***“, ресторант и складове, ведно с мястото върху което е построен хотела с площ 5 400 кв.м. по документи и 5 200 кв.м. по скица, съставляващо стар ПИ № 165, идентичен с имот № 3419, 3415 и 3674, площ 4 990 кв.м. и идентификатор ***, е възложен на „***“ ООД. Представена е скица на имота /л. 21, л. 23/.

От Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 108, т. III, рег.№ 7301, дело № 497 от 21.08.2013 г. на нотариус О. Ш. /л. 73/ се установява, че Й. К. Н. е призната за собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ 2 663 кв.м., по наследство и по ЗСПЗЗ.

От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 59, т. 5, рег.№ 8156, дело № 682 от 04.09.2013 г. на нотариус Ж. Т. /л. 19, л. 71/ се установява, че Й. К. Н. е продала на „***“ ЕООД поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. В., к. к. ...., с площ 2 663 кв.м. Представена е скица на имота /л. 20, л. 72/. Представени са скици на имоти № 1127 и 1128, формирани от имот 142 /л. 24-26/

Представена е Заповед № 18-2745-14.03.2014 г. на Началника на СГКК-Варна /л. 75/ за одобряване изменение в КККР за поземлени имоти с идентификатор 1127 и идентификатор 1128, които са формирани от ПИ с идентификатор 142.

Представена е Заповед П 434 от 26.09.2025 г. за разрешение за изработване на ПУППРЗ за имот 141 /л. 137-138/.

Представена е жалба от 22.07.2025 г. до СГКК от „***“ ЕООД /л. 139-140/ във връзка с незаконно изградена ограда в имот 141, навлизаща в имота на ответника. Представена е и такава жалба до Община Варна от 21.07.2025 г. /л. 142/ Представено е предупреждение от Община Варна до ищеца /л. 144/ да премахне металния портал, както и да огради и затвори имота си по регулационната линия. Представена е жалба до Прокуратурата /л. 146-147/ и до МВР /л. 152-153/, по която е постановен отказ да се образува наказателно производство /л.

148-150/

От заключението на вещото лице инж. Б. по допуснатата по делото съдебнотехническа експертиза /л. 105-123/ се установява кои са били действащите планове за територията през годините, като от КП 1990 г. след попълване през 2001 г. едната процесна реална част от 206 кв.м. от имот 1319 попада върху имота на ответника по сегашния вид на КККР, а другата част от 63 кв.м. от същия имот попада също върху имота на ответника.

Общата площ на двете части е 269 кв.м., видно от комбинирана скица № 3. Геодезически заснетата обща ограда на спорещите страни е много по-близо до общата граница на техните имоти по КП 1990 г., отколкото общата граница на техните имоти по КККР. Вещото лице описва състоянието на оградата, която е заварил при огледа.

От показанията на разпитания по делото свидетел Т. Д. Д. се установява, че знае къде се намира процесния хотел. Споделя, че от както е закупен имота няма промяна в границите.

Имотът от южната страна винаги е бил запустял. Оградата не е променяна откакто е купен имотът на публична продан през 2009 г. Сочи, че запустелият имот не може да се ползва като паркинг. Южната граница на басейна не е местена през годините.

От показанията на разпитания по делото свидетел Х. В. Б. се установява, че знае къде се намира процесния хотел, но не го е посещавал. Познава управителя на ответника. Знае, че ответникът е закупил процесния парцел през 2013, като достъпът от към улицата бил свободен и нямало ограда. От към страната на хотела имало частична масивна ограда. След покупката също е посещавал имота. Не е забелязал да има промяна в подпорната стена и оградата. Последно ходил 2022 г. и тогава видял, че има телена ограда като продължение на бетонната част. Споделя, че имало врата между двата имота, но през 2013 г. я е нямало.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

3

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за собственост върху реални части от недвижими имоти, поради наличието на грешка в кадастралната карта водеща до неточно отразяване на граници, които са квалифицирани по чл. 54, ал. 2 ЗКИ и чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че е придобил правото на собственост върху процесните реални части на твърдените в исковата молба придобивни основания /постановление за възлагане или придобивна давност/ към момента на одобряване на КККР със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, както и че в одобрената КК е налице твърдяната в исковата молба грешка при отразяване на имоти ПИ *** и ПИ ***. В тежест на ответника е било да установи противопоставимо негово право на собственост върху процесните реални части, по силата на посоченото от него придобивно основание, както и наведените от него правоизключващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Между страните не се спори, че са сключени процесните сделки, относно спорните недвижими имоти, но се оспорва вещнопрехвърлителното действие на тези сделки.

Основните спорни въпроси в производството са относно това къде следва да минава общата граница между двата имота и в какъв обем са правата на собственост на страните.

По делото е допусната техническа експертиза, вещото лице по която е изследвало назад във времето действащите планове за територията, където се намират процесните имоти. От заключението на вещото лице, и представените към него няколко скици, ясно личи как се е променяла границата между имотите 141 и 142. Може да се види къде е минавала границата от скица-извадка от КП /1990 г./ след попълване /2001 г./, КС-1950, която се намира на л. 120 по делото. В ПУП-ПРЗ от 03.2004 г. /л. 122/ също няма промяна по отношение на границата. Едва след попълването на имотите в Кадастъра местоположението на границата е променено значително, което е ясно отразено в Комбинирана скица № 5 /л.