Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 112 от 31.03.2025, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Гражданско дело 1031/2024
Вид
Решение № 112
Подписан
31.03.2025
В сила
23.04.2025
Състав
Светослав Николаев Николов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Костинброд, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20241850101031 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от страна на „Д.Д.Д.-1“ ООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление гр. С., срещу „Екобим 3“ ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр.

К., с които е поискано да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

-дължима главница по фактура №5280000564/13.08.2019 г., в размер на 127, 20 лева, ведно със законната лихва върху тази главница в размер на 70, 93 лева, начислена за периода от 13.09.2019г. до 13.09.2024г.;

- дължима главница по фактура №1000137135/20.02.20 г., в размер на 590,40 лева, ведно със законната лихва върху тази главница в размер на 298,20 лева, начислена за периода от 20.03.20г. до 13.09.2024 г.;

-дължима главница по фактура №1000137136/20.02.20 г., в размер на 103,20 лева, ведно със законната лихва върху тази главница в размер на 52,11 лева, начислена за периода от 20.03.20г. до 13.09.2024 г.;

-дължима главница по фактура №1000137687/04.03.20 г., в размер на 120,00 лева, ведно със законната лихва върху тази главница в размер на 60,10 лева, начислена за периода от 04.04.20 г. до 13.09.24 г.;

-дължима главница по фактура №1000138411/16.03.2020 г., в размер на 103. 20 лева, ведно със законната лихва върху тази главница в размер на 51,34 лева, начислена за периода от 16.04.20г. до 13.09.24 г.;

- сумата от 80 лева, представляваща обезщетение за разноски при събиране на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№799/24 г. по описа на КРС.

1

Претендират се и сторените разноски в заповедното и исковото производство.

Твърди се, че между страните по делото, е бил сключен на 20.07.2019г., договор Пест контрол услуги, по силата на който ищецът се е задължил да предостави определени услуги срещу заплащане на ответника, а именно – „лабораторни изпитвания по поръчки чрез възлагане за изследване на храни и други“. Във връзка с посочения договор се твърди, че са били изпълнени поетите ангажименти от страна на ищеца, но не са били заплатени дължимите суми от страна на възложителя- ответника по делото.

Сочи се, че за извършените услуги са били издадени посочените по- горе фактури, като поради липса на плащания по тях е ищецът обуславя и правния си интерес от воденето на настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от страна на ответника.

В открито съдебно заседание ищецът е редовно призован, не изпраща представител, като е депозирал становище по същество, с което отправя искане да бъде уважена предявената претенция.

Ответникът е редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото се установи, че от страна на ищецът е подадено заявление по реда на чл.410 ГПК, във връзка с което е било образувано ч.гр.д.№799/24 г. по описа на КРС.

В посоченото заповедно производство, е била издадена заповед за изпълнение №381/17.09.2024 г. срещу длъжника за посочените в заявлението суми.

Срещу посочената заповед за изпълнение, е било подадено възражение по реда на чл.414 ГПК, от страна на длъжника, с който последният оспорва претендираните вземания.

В срок е предявена настоящата искова молба от страна на ищеца, като в нея е обективирано искане касаещо посочените в заповедта за изпълнение суми, така и сторените разноски в заповедното и исковото производство.

По делото не е спорно, че е било налице валидно облигационно правоотношение между страните - договор за извършване на пест контрол от 29.07.2019 г., сключен между ищеца, в качеството му на „изпълнител“ и ответника по делото, в качеството му на „възложител“. Договорът е със срок на действие от 12 месеца, считано от сключването му, а негов предмет е „изпълнителят да извърши със свои средства и материали и специалисти пест контрол чрез дезинсекционни и дератизационни обработки на търговски обект-предприятие за месо и месни полуфабрикати“, ползвано от страна на ответника по делото.

Към договорът е подписано и приложение № 1 от същата дата, с която 2 страните са се договорили да се дължи от страна на ответника 100 лева месечно за целия период на договора, както и сума от 80 лева при възникнала нужда.

От представените фактури от 16.03.20 г., 04.03.20 г., 13.08.2019 г. и 20.02.20 г./два броя/, така и от приобщените по делото протоколи от изпитване, резултати от изпитване, съдът намира, че по делото се установи, че ищецът е изпълнявал поетите от негова страна задължения, за което съответно са били издадени и съответните счетоводни документи, във връзка с възникналите задължения по процесения договор.

Приобщените по делото документи не са оспорени в хода на процеса, поради което съдът намира, че същите следва да се кредитират в тяхната цялост.

При тези съображения съдът намира, че ищецът по делото доказа наличието на валидно облигационно отношение с ответника по договор за извършване на пест контрол и неговото съдържание; надлежно изпълнение от ищеца на задълженията му по договора за исковия период, така и приемането на изпълнението от ответника.

Съдът намира, че макар и да не е подаден отговор на ИМ, то доколкото е релевирано възражение по реда на чл.414 ГПК от страна на ответника, че претендираните вземания са погасени по давност, то същото следва да бъде обсъдено и взето предвид.

Законът за задълженията и договорите е установил различна погасителна давност. Общата погасителна давност според разпоредбата на чл.

110 ЗЗД, е петгодишна. Тя е приложима във всички случаи, при които законът не е определил друг специален давностен срок. Такъв е срокът за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите. Според тази разпоредба с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Съгласно ТР №3/2012 г., постановено по т.д.№3/2011 г. на ОСГК, ВКС, към това число следва да се причислят и претендираните от страна на ищеца периодични вземания и начислени върху тях лихви.

По делото се установи, че се претендират посочените суми в искова молба, като същите са с различни падежи, отразени във фактури от 16.03.20 г., 04.03.20 г., 13.08.2019 г., 20.02.20 г./два броя/.

Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, е подадено на 16.09.24 г./повече от 3 години/, от последния падеж на претендирано вземане, то съдът намира, че възражението на ответника е основателно и следва да се приеме, че е настъпила погасителна давност.

При този изход на делото, съдът намира, че ответникът има право на разноски, като доколкото същият, е ангажирал доказателство за сторени такива единствено в хода на заповедното производство, които са в размер на 500 лева, то и следва единствено тази сума да му бъде присъдена.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно и кумулативно съединени искове от страна на „Д.Д.Д.-1“ ООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление гр. С., срещу „Екобим 3“ ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. К., с които е поискано да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

-дължима главница по фактура №5280000564/13.08.2019г., в размер на 127, 20 лева, ведно със законната лихва върху тази главница в размер на 70, 93 лева, начислена за периода от 13.09.2019г. до 13.09.2024г.;

- дължима главница по фактура №1000137135/20.02.20г., в размер на 590,40 лева, ведно със законната лихва върху тази главница в размер на 298,20 лева, начислена за периода от 20.03.20г. до 13.09.2024г.;

-дължима главница по фактура №1000137136/20.02.20г., в размер на 103,20 лева, ведно със законната лихва върху тази главница в размер на 52,11 лева, начислена за периода от 20.03.20г. до 13.09.2024г.;

-дължима главница по фактура №1000137687/04.03.20 г., в размер на 120,00 лева, ведно със законната лихва върху тази главница в размер на 60,10 лева, начислена за периода от 04.04.20 г. до 13.09.24г.;

-дължима главница по фактура №1000138411/16.03.2020 г., в размер на 103. 20 лева, ведно със законната лихва върху тази главница в размер на 51,34 лева, начислена за периода от 16.04.20г. до 13.09.24 г.;

- сумата от 80 лева, представляваща обезщетение за разноски при събиране на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№799/24 г. по описа на КРС, като погасени по давност.

ОСЪЖДА „Д.Д.Д.-1“ ООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление гр. С., да заплати на Екобим 3“ ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. К., сумата от 500 лева, представляваща сторени разноски за адвокат в хода на заповедното производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 4