Решение № 496 от 19.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. София, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20221000502797 по описа за 2022 година

Разгледа в съдебно заседание на 13.03.22г. /с участието на секретаря Крайнова/ въззивно гражданско дело № 2797/22г. и констатира следното:

С решение на СОС от 11.05.22г. по г.д. № 521/21г. са уважени /частично – до размера на сумите: 7 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 70, 6 лева – обезщетение за имуществени вреди/ искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД на В. А. против М. М..

Решението на СОС се обжалва и от двете страни както следва:

От В. А. – в частта, с която искът по чл. 45 от ЗЗД /за неимуществени вреди/ е отхвърлен за разликата над 7 000 лева до 30 000 лева /ищецът претендира присъждане на допълнително обезщетение в размер на 23 000 лева/.

От М. М. – изцяло.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СОС и САС/.

Ищецът поддържа, че на 08.06.21г. М. М. му е причинил /чрез удар с ръка в областта на лицето и носа/ физически увреждания /травми/, че в резултат на това е претърпял физически болки и психически страдания /неимуществени вреди/, съответно, че е сторил и разходи за лечение. С оглед това: В. А. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 45 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ответника до размера на сумите – 30 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди – частична претенция от цяла такава в размер на 50 000 лева/ и 70, 6 лева /обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение/.

Жалбата на В. А. е частично основателна. Жалбата на М. М. е неоснователна:

Събраните в процеса доказателства /писмени, гласни и експертни – преценени в съвкупност, в контекста на твърденията - възраженията на страните и правилата по чл. 266 1 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват надлежно всички предпоставки от състава на деликтната отговорност /по чл. 45 от ЗЗД/, а именно: на 08.06.21г. ответникът е причинил на ищеца физическо увреждане /травма/; спрямо В. А. е било осъществено противоправно деяние – деликт. В тази връзка:

От една страна:

Показанията на свидетелите на ищеца /А. и Я. - които са били преки очевидци на събитието/ установяват конкретния „механизъм“ на инцидента /начинът, по който е бил осъществено противоправното деяние/: М. М. е ударил с ръка В. А. в областта на лицето и носа. Очертаната от посочените свидетели фактическа обстановка кореспондира изцяло с твърденията на ищеца /заявени в исковата молба и поддържани в хода на делото/. Приетата по делото медицинска експертиза /изготвена след съобразяване на събраните по делото писмени доказателства – медицински документи, описващи причинените на ищеца травми и предприетото за тяхното възстановяване лечение/ констатира, че процесното увреждане може да се получи по описания от В. А. начин /т.е. експертизата установява наличие на причинно-следствена връзка между деликта и причинените на В. А. травми/. Действително – експертът констатира, че е възможно същите травми да бъдат получени и по друг начин /в това число и по посочения от ответника такъв – чрез падане върху стълби/. Съдържанието на експертното заключение обаче /в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ защитава /като медицински и житейски по-вероятна/ възможността – вредата да е била причинена именно чрез удар в областта на лицето и носа /а не от падане по стълби/.

Последният извод се подкрепя и от обстоятелството /в каквато насока също е налице констатация на експерта/, че липсват медицински документи /или други доказателства/ ищецът да е претърпял увреждания в части от тялото /извън лицето и носа/ каквито увреждания би било логично да са били причинени на В. А. в случай на падане върху стълби. В същата насока: малко вероятно е /от житейска и медицинска гледна точка/ при падане върху стълби да настъпи съприкосновение на лицето с цялата площ на стълбищно стъпало; по-вероятна е възможността такова съприкосновение да настъпи с ръб на стъпало /но в такава хипотеза травмата би била различна от процесната – съгласно констатацията на вещото лице/.

От друга страна:

Показанията на свидетелите на ответника /Б. С. и Е. С. - които също са били очевидци на част от инцидента/ налагат извод, че – ищецът и придружаващи го други лица са подгонили ответника към дома му и са нахлули в същия.

Всички свидетелски показания обаче – преценени в съвкупност /на свидетелите и на двете страни/ налагат извод /който в процесната хипотеза се явява и житейски обоснован/, че – именно процесният деликт е станал повод ищецът /заедно с други лица/ да подгонят ответника и да нахлуят в дома му. С други думи: процесната травма вече е била причинена на В. А. /противоправното деяние вече е било осъществено от ответника/ и едва след това ищецът /заедно с други лица/ е предприел действия за физическа саморазправа с М. М. и негови роднини. Тези действия обаче /именно доколкото следват вече осъществения деликт/ не могат да дерогират /изключат/ отговорността на ответника /в хипотезата на чл.

46, ал. 1 от ЗЗД – макар такова възражение да не е заявено в процеса/ или да обосноват редуциране на тази отговорност /в хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/. Поддържаната от ответника теза /очертаната от М. М. и неговите свидетели фактическа обстановка/ би обосновала извод /какъвто не може да бъде защитен логически и житейски/, че В. А. /и други лица/ без никакъв повод /безпричинно/ са нахлули в дома на ответника и са осъществили физическо насилие спрямо него и негови роднини. В последната връзка: свидетелите на ответника обясняват нахлуването на В. А. в дома на М. М. или с това, че ответникът е изпреварил с колата си ищеца или с физически конфликти между двамата /които са се състояли месеци преди инцидента/. И двете обстоятелства /обяснения/ обаче не могат да обосноват /логически и житейски/ агресия от такъв тип – както се описва от свидетелите Б. С. и Е. С. /тежки физически посегателства спрямо ответника и негови роднини, заплахи с убийство на ответника, унищожаване на покъщнина и т.н/.

2

С оглед това /предвид горните изводи, които удостоверяват всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД/ искът следва да се окачестви като – доказан по основание. В тази насока са изложени конкретни /подробни/ доводи и от първоинстанционния съдия /настоящият съдебен състав препраща към съображенията на окръжния съдия – при условията на чл. 272 от ГПК/.

Досежно размера на иска /за неимуществени вреди/:

Събраните по делото доказателства /писмени – медицински документи, гласни – свидетелски показания и експертни – медицинска експертиза; в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ удостоверяват /преценени в съвкупност/, че в резултат на инцидента ищецът е претърпял счупване /фрактура/ на носа и на лицеви кости, за лечението на травмата е било предприето оперативно – хирургическо лечение /интервенция/, от травмата е останал видим белег в областта на носа, последният е останал и видимо изкривен, към момента ищецът е със затруднено дишане /при разпита в съдебно заседание експертът констатира изрично, че при такъв вид травма е „логично“ пострадалият да има затруднено дишане; в тази насока са дадени и свидетелски показания/. Всички тези обстоятелства /преценени в съвкупност/ обосновават /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ определяне на обезщетение в размер на 15 000 лева.

Предвид изложеното: решението на СОС следва да бъде отменено /изменено/ частично /в частта, касаеща иска за неимуществени вреди/: в полза на ищеца следва да бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на още 8 000 лева.

Искът за имуществени вреди е основателен изцяло:

По делото са представени писмени доказателства, които удостоверяват, че ищецът е сторил разходи за лечение /на травмите от инцидента/ в размер на 70, 6 лева /колкото са присъдени от СОС/. Приетата по делото медицинска експертиза /изготвена след съобразяване на представените платежни документи/ констатира, че сторените разходи стоят в причинно-следствена връзка с процесното увреждане /били са необходими за лечението му/.

Предвид изложеното: решението на СОС следва да бъде потвърдено /в частта, касаеща иска за имуществени вреди/.

Върху двете посочени суми /главници/ се следва и законна лихва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД /но в случая такава се претендира за периода – след завеждане на делото/.

С оглед изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски /за производството и пред двете съдебни инстанции/ следва да бъде преразпределена /при условията на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК/.

Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /заявеният от ищеца адвокатски хонорар надвишава минимума по Наредба № 1 – в новата й редакция/. С оглед това: претендираното възнаграждение следва да бъде редуцирано до размера на сумата 3 660 лева с ДДС.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на СОС от 11.05.22г. по г.д. № 521/21г. в частта, с която искът по чл. 45 от ЗЗД за неимуществени вреди на В. Г. А. против М. С. М. е отхвърлен за разликата от 7 000 лева до 15 000 лева и в частта, с която В. Г. А. е осъден да плати на адвокат С. С. адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА над 710 лева.

ОСЪЖДА /на основание чл. 45 от ЗЗД/ М. С. М. ЕГН ********** да плати на В.

Г. А. ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 8 000 лева 3

/допълнително към вече присъденото от СОС такова обезщетение в размер на 7 000 лева/, заедно със законната лихва върху тази сума за периода от завеждане на делото до цялостното й изплащане.

ОСЪЖДА М. С. М. да плати на В. Г. А. още 848 лева – съдебни разноски /за производството пред СОС/ и 2 060 лева – съдебни разноски за производството пред САС.

ОСЪЖДА В. Г. А. да плати на М. С. М. 71 лева – съдебни разноски за производството пред САС.

ОСЪЖДА В. Г. А. да плати на адвокат С. С. 1 525 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.

ПОТВЪРЖДАВА решение на СОС от 11.05.22г. по г.д. № 521/21г. в останалата част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4