Решение № 833 от 30.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. Стара Загора, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангелина Богданова при участието на секретаря Пламена Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Гражданско дело № 20265530100711 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца Ц. Б. С., ЕГН ********** от гр. Стара Загора срещу ответното дружество ЮтеКредит България ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. Черковна № 38, ет. 1, офис 4, представлявано Росен Георгиев Антонов, кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване нищожността на клаузата от Договор за кредит № ******/08.07.2024 г., предвиждаща начисляване на „такса за разглеждане“ в размер на 550,85 лв./281,65 евро и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 евро, представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 08.07.2024 г. ищецът е сключил с ответното дружество договор за кредит № ******, по силата на който е получил заемна сума в размер на 3 450 лв., при общ размер на задължението 4 057 лв., включващ договорна лихва, както и такса за разглеждане в размер на 1

550,85 лв. Посочва, че в изпълнение на договора е заплатил сумата от 100 евро като част от начислената такса за разглеждане. Ищецът поддържа, че клаузата, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане, е нищожна като противоречаща на добрите нрави и на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а именно чл. 10а, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 ЗПК, както и чл. 143 и чл. 146 ЗЗП. Излага, че чрез процесната такса се заобикалят законовите ограничения относно разходите по кредита, нарушава се принципът на добросъвестност и справедливост, създава се значителна нееквивалентност между насрещните престации и се цели неоснователно обогатяване на кредитора. Поддържа също, че клаузата представлява неравноправно условие в потребителски договор.

При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника ЮтеКредит България ЕООД, чрез процесуален представител – юрк. В. Ц. /с надлежно приложено пълномощно към отговора на исковата молба – /л. 37/, с който оспорва предявените искове.

Не спори, че между страните на 08.07.2024 г. е сключен договор за кредит № ****** за сумата от 3 450 лв., със срок за погасяване 12 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 3,00 % и годишен процент на разходите 35,91 %, като част от договора са и приложимите общи условия, съдържащи се в рамково споразумение за потребителски кредити. Ответникът твърди, че договорът е сключен от разстояние при спазване на изискванията на приложимото законодателство, включително Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит, като на ищеца е била предоставена цялата необходима преддоговорна информация, както и възможност да се запознае с договорните условия.

Поддържа, че на 15.07.2024 г., в рамките на законоустановения 14-дневен срок, ищецът е упражнил правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, като е погасил единствено усвоената главница в размер на 3 450 лв. и начислената възнаградителна лихва в размер на 1,96 лв. Ответникът излага, че поради упражненото право на отказ договорното правоотношение е прекратено, като клаузата за такса за разглеждане не е породила действие, 2 съответно такава такса не е била реално заплащана от ищеца. С оглед на това счита, че не е налице недължимо платена сума, подлежаща на връщане, поради което исковете за прогласяване нищожността на клаузата и за осъждане на ответника да заплати сумата от 100 евро са неоснователни и недоказани. Ответникът прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и моли съда, при евентуално уважаване на исковете, да присъди разноски в намален размер.

Претендира и присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, при отхвърляне на исковете.

В проведените по делото открити съдебни заседания страните не се явяват и не изпращат представители. Представени са писмени становища, с които излагат съображения по съществото на спора и молят съда да постанови решение съобразно направените искания и събраните по делото доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства – Договор за кредит №******/08.07.2024 г., ведно с Приложение № 1 към него, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит и

Рамково споразумение за потребителски кредити

№******/11.09.2022 г., се установява, че на 08.07.2024 г. между страните е сключен Договор за кредит № ******, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 3 450 лв. със срок за погасяване 12 месеца.

В договора е предвидено, че общият размер на задължението на ищеца възлиза на 4 057 лв., включващ главница, договорна лихва и такса за разглеждане в размер на 550,85 лв. Уговореният фиксиран годишен лихвен процент е 3%, а годишният процент на разходите е 35,91%. Срокът за погасяване на задължението е до 07.07.2025 г.

Установява се, че договорът е сключен от разстояние, при действието на общи условия, представляващи част от договорната документация. Преди сключването му на ищеца е предоставена преддоговорна информация, съдържаща данни относно размера на предоставения кредит, приложимия 3 годишен лихвен процент, годишния процент на разходите, както и размера на таксата за разглеждане.

Съгласно чл. 8.4. – чл. 8.6. от Раздел „Лихва, такси, възнаграждения и ГПР“ на Рамково споразумение за потребителски кредити № ******/11.09.2022 г. таксата за разглеждане представлява възнаграждение, дължимо от клиента на кредитора за извършване на преглед на искането за кредит, осигуряване на средства по кредита, сключване на договора за кредит или изменение на споразумението по т. 6.10 от Процедурата.

При така установеното от фактическа страна по спора се налагат следните правни изводи:

Предявени са следните искове: иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване нищожността на клаузата от Договор за кредит №******/08.07.2024 г., предвиждаща начисляване на „такса за разглеждане“ в размер на 550,85 лв./281,65 евро осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 евро, представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Съдът е определил за безспорно сключения между страните Договор за кредит № ******/08.07.2024 г. за сумата от 3 450 лв. със срок на погасяване 12 месеца при фиксиран ГЛП 3,00% и ГПР 35,91 %.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже предпоставките за нищожност на съответната клауза в зависимост от основанието, на което се твърди нищожността. Ответникът следва да докаже възраженията си, а именно, че процесният договор /клауза от договора/ е действителен и сключен при спазване на изискванията на ЗПК. По иска с правно основание чл. 55 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил сумата от 100 евро, с която се е обеднил, а ответникът се е обогатил, че обедняването и обогатяването произтичат от общ факт, т.е. налице е връзка между тях, размерът на сумата, с която ответникът се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил. Ответникът следва да докаже своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи правоунищожаващи/ срещу съществуването на вземането.

Настоящият договор за кредит е сключен при действието на Закона за 4 потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в редакцията му, обн.

ДВ, бр. 17 от 26.02.2019 г.). Основните изисквания към договора за потребителски кредит са уредени в разпоредбите на чл. 10 – чл. 12 и чл. 19 ЗПК, като законодателят е предвидил засилена защита на потребителите с оглед икономически по-слабата им позиция в правоотношението.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК обаче изрично забранява изискването на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Следва да се отбележи, че законодателят е предвидил и особено строги последици при неспазване на изискванията на ЗПК, като в чл. 22 и чл. 23 ЗПК е регламентирана недействителността на договора за потребителски кредит в изрично предвидените от закона случаи. Макар предмет на настоящото производство да не е действителността на договора като цяло, а единствено действителността на клаузата за такса за разглеждане, посочените разпоредби са израз на засилената законова защита на потребителя.

От представения по делото Договор за кредит № ****** от 08.07.2024 г. се установява, че страните са уговорили заплащането на такса за разглеждане в размер на 550,85 лв. Съдът намира, че клаузата, предвиждаща дължимостта на посочената такса, противоречи на императивната разпоредба на чл. 10а, ал.

2 ЗПК, поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

В случая е предвидено възнаграждение за разглеждане на представените от кредитополучателя документи и за отпускане на кредита, като тези действия са неразривно свързани с процедурата по усвояване на кредита.

Следователно, независимо от наименованието на таксата, същата представлява възнаграждение за дейности, които са присъщи на кредитодателя и които законът изрично забранява да бъдат възлагани в тежест на потребителя. По правната си същност процесната такса не гарантира предоставянето на конкретна допълнителна услуга или привилегия за потребителя, а единствено води до допълнително възнаграждение за кредитодателя, чийто размер е обвързан с параметрите на кредита и се определя към момента на сключването му. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че заплащането на таксата е 5 обусловено от предоставянето на конкретна, самостоятелна и незадължителна услуга от страна на кредитодателя, различна от действията по разглеждане на искането за кредит и отпускането му. Напротив, съдържанието на клаузата сочи, че същата е свързана именно с дейности, неразривно свързани с усвояването на кредита, за които чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисиони. Наред с изложеното, процесната такса води до допълнително оскъпяване на кредита извън уговорената възнаградителна лихва и прехвърля върху потребителя разходи, свързани с преценката на кредитоспособността му и вземането на решение за отпускане на кредита.

Неоснователни са възраженията на ответника, че поради упражненото от ищеца право на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК клаузата за такса за разглеждане не е породила действие и липсва правен интерес от прогласяването на нейната нищожност. Обстоятелството, че договорното правоотношение е прекратено вследствие упражняването на потестативното право на отказ, не санира евентуалната нищожност на отделни негови клаузи, нито препятства осъществяването на съдебен контрол за тяхната действителност. Нищожността настъпва по право от момента на сключване на сделката и не зависи от последващото развитие на облигационното правоотношение между страните. Следователно, дори клаузата да не е била приведена в изпълнение, това не изключва възможността съдът да се произнесе по нейната действителност, доколкото същата е била част от съдържанието на договора и е породила несигурност относно обема на правата и задълженията на страните към момента на неговото сключване.