Акт от 24.03.2023, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ *19 гр. гр.Н., 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Пламен М. Дойков при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20222150100213 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба от от Н. Д. Н., ЕГН **********, гр. Б., ж.к. «Б.М.» бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** чрез адв. З. Р., АК гр. Б., със съдебен адрес: гр. Б., ул. «С.П.Е.» № **, ет. * против Г. Д. С., ЕГН **********, с. К., общ. Н., ул. «Н.ю.» № *. В исковата молба се сочи, че ищецът е брат на Д. Д. Н., ЕГН **********, бивш жител на с. К., общ. Н., починал на 26.01.2022г. в с. К., общ. Н.. На 31.01.2022г. ищецът бил повикан при нотариус С.А., който обявил оставено при него саморъчно завещание, с което Д. Н. се разпоредил като оставил след смъртта си цялото си движимо и недвижимо имущество на ответника Г. Д. С.. В завещанието се сочело, че е съставено на 21.03.2016г.

Ищецът твърди, че приживе брат му никога не е говорил за това завещание, въпреки че той и синът му се грижили за него постоянно. Н. Н. сочи, че брат му злоупотребявал с алкохол, ежедневно започвал да пие още от сутринта, което правело невъзможно сам да се грижи за себе си. Тази алкохолна зависимост довела до това, че Н. Н. не можел да ръководи действията си и да разбира свойството и значението им.

Ищецът твърди, че помагал на брат си като го перял, носел му храна, осигурявал му лекарства.

Ищецът смята, че предвид състоянието на брат му приживе, завещанието не било възможно да е съставено от Д. Н.. В случай, че се окажело съставено от него , ищецът претендира, че е нА.це грешка в мотива на завещанието, съотв. завещателят е сторил това въз основа на неверни представи за връзката му с ответника.

Ищецът претендира, че завещанието е нищожно поради неспазване на формата по чл. 25, ал. 1 от ЗН – не е написано саморъчно и не било подписано от завещателя. Не било нА.це изпълнено условието на закона, предвид 1 няколкото поставени подписа под него.

Ищецът претендира също, че завещанието е унищожаемо на осн. чл. 43 от ЗН. Н. Н. счита, че завещателят е бил в състояние , което не му е позволявало да извърши разпореждането по време на твърдяното съставяне на завещанието – не е можел да ръководи действията си и да разбира свойството и значението им. Отделно от това се претендира, че завещението е съставено при крайна нужда.

Иска се постановяване на решение, с което:

- на основание чл. 42, б. «б» във вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН да се прогласи нищожността на саморъчното завещание от 21.03.2016г. , съставено от Д. Д.

Н., обявено на 31.01.2022г. от нотариус С.А., поради това, че не е изписано саморъчно и подписано от завещателя;

- на основание чл. 42, б. «в» от ЗН да се прогласи нищожността на посоченото завещание , поради противоречие със закона;

- на основание чл. 43, ал. 1, б. «б» от ЗН да се постанови унищожаване на завещанието поради измама;

- на основание чл. 43, ал. 2 от ЗН да се постанови унищожаване на завещанието , поради грешка в мотива , поради който е извършено.

Ищецът представя писмени доказателства. Правят се доказателствени искания, претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът Г. Д. С., с . К. депозира писмен отговор чрез адв. П. А., АК гр. Б.. Ответникът намира предявения иск за допустим, но за изцяло неоснователен. Ответната страна твърди, че Д. Н. сам е написал и подписал завещанието. След изготвянето му , завещанието е било депозирано при нотариус С.А., като към този момент Д. Н. е бил вменяем, в нормално психическо и умствено състояние , а волята му е неповлияна от психическа, физическа или финансова принуда. Самият завещател лично се е явил при нотариус А. и е предал завещанието си за съхранение.

Ответникът твърди, че изцяло неверни са твърденията на ищеца, че заедно със сина му са се грижили за завещателя. Противното се излага, а именно, че двамата братя са били във влошени личностни отношения, като от няколко години не са идвА. в с. К. и не са знаели какво се случва с Д. Н., както и какви са били нуждите на последния. Д. Н. нямал нужда от специални грижи, но имало и ситуации , в които все пак се налагало да ползва чужда помощ – счупено рамо. Неверни били твърденията на ищеца, че брат му злоупотребявал редовно с алкохол – Д. Н. пиел такъв, но в нормални количества, не бил алкохолно зависим , а до смъртта си се грижел за себе си.

Не била и нА.це грешка в мотива. Завещателят и ответникът били близки приятели, често прекарвА. времето си заедно, а С. се грижел за Н., когато последният имал нужда. Такъв бил случаят със счупеното рамо, когато ответникът заплатил за лечението му и медицинските консумативи. Така било и през 2020г., когато Д. Н. бил нападнат в дома си.Завещателят сам посочил в завещанието, че С. е негов приятел, а наред с това отношенията с брат му били влошени, което го мотивирало да състави завещанието.

Ответникът е представил писмени доказателства. Правят се доказателствени искания. Претендират се разноски.

2

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Страните не спорят относно това, че ищецът Н. Д. Н. и Д. Д. Н., поч. На 26.01.2022г. , бивш жител на с. К., общ. Н. , са били братя. От представените писмени доказателства се установява, че на 23.03.2016г. Д. Д. Н. е депозирал при нотариус С.А. саморъчно завещание, вписано под № 2288/ 23.03.2016г. в общия регистър. След смъртта на Д. Н., ищецът и ответникът са поискА. от нотариус А. да обяви саморъчното завещание. На 31.01.2016г. нотариус С.А. е изготвил протокол за обявяване на саморъчно завещание рег. № *0/ 2016г. В него е посочено, че завещанието е било поставено в бял плик , формат А4, като на лицевата му страна е съставен протокол за приемане на завещанието за съхранение в кантората на нотариуса, представено от Д. Д. Н.. Пликът е бил затворен ( запечата) – в протоколът нотариус А. в вписал, че пликът е бил отворен и в него се е намерило завещанието на Д. Д. Н.. Същото е било написано на един лист голям формат, широки редове, с поле, в което имало направени четири дупки с перфоратор, с текст само на първата страница.

Нотариусът е отразил, че по саморъчното завещание нямало зачерквания, прибавки и поправки. Завещанието е било датирано с дата 21.03.2016г. , под нея бил записан гр. Н., а на последния ред било изписано името на завещателя и поставен подписа му. В протоколът нотариус А. е посочил, че е прочел завещанието, а след това същото е било приподписано на всяка страница от молителите и от нотариуса. Съставеният от нотариус А. протокол е бил подписан от него и страните, след тяхното одобрение. От текста на завещанието се вижда , че на 21.03.2016г. Д. Д. Н., ЕГН **********, живущ в с. К., заявявайки, че действа с пълното съзнание на акта, който извършва, без да е бил принуден, е направил следните разпореждания с имуществото, което притежава , като е завещал същите на ответника Г. Д. С.. В завещанието С. е посочен като приятел на завещателя, който му оставял цялото движимо и недвижимо имущество , което е притежавал. Заявява се, че това е волята му и желае тя да бъде изпълнена. Завещанието Н. бил написал и подписал саморъчно , без принуда. В края е посочен гр. Н., датата 21.03.2016г. , изписани са трите имена на покойния и е положен подпис. От представените писмени доказателства се вижда, че Д. Д. Н. е бил собственик на недвижим имот в с. К., общ. Н., ул. „Черноморска“ № *8 – поземлен имот с ид. № ***, заедно с построените в него две сгради жилищна , с площ от 48кв.м. и селскостопанска с площ от 4кв.м.

По делото е изготвена СТЕ – графическа експертиза. Вещото лице е изготвило заключение, относно това дА. ръкописният текст и подписа на завещанието са изпълнени от Д. Д. Н.. Вещото лице Д. Н. сочи, че ръкописният текст и подписа на завещанието са изпълнени от Д. Д. Н., ЕГН **********.

По искане на страните са разпитани свидетелите Х. А. А., И.П.П., Теньо Иванов Камиларов и Г. Илчев М..

Свидетелят А. разказва, че познава двамата братя, понеже се е заел да обработва лозята им. В дома на Д. Н. А. бил ходил три – четири пъти, а след това уточнява , че се виждал с него общо три пъти. С обработката на земите им се бил заел преди около три години. Последният път, когато посетил А. посетил Д. Н. последния не можал да го познае. Свидетелят бил заедно с Н.

3

Н.. Д. Н. пиел бира, поканил и А.. Свидетелят разбрал, че преди това Д. Н. бил бит от хора, които влезли в дома му. Срещите им били след приключване на гроздобера, за да му даде обещания наем за ползването на лозята. Свидетелят казва, че разстоянието между с. Г. и с. К. е около 20км., но когато ходел да работи на лозята не е посещавал Д. Н.. Свидетелят разказва, че стаята, в което се срещнал с Д. Н. не била обзаведена, имала нужда от боядисване, а когато влязъл вътре било много опушено.

Свидетелят П. разказва, че познава Н. Н. и брат му Д. Н.. Свидетелят и Д. Н. работили заедно в к.к. „Слънчев бряг“, в „Балкантурист“. Преди четири – пет години П. и синът на Н. Н. – Д., отишли да видят Д. Н.. След като влезли в имота го повикА. и Н. излязъл с празна чаша за ракия. Д. Н. попитал дошлите кои са, като П. му казал имената им и посочил, че другият е негов племенник, сина на брат му Н.. Свидетелят твърди, че въпреки това обяснения Д. Н. не могъл да ги познае. След това си напълнил чашата с ракия и започнал да пие. П. описва Д. Н. като неадекватен. Свидетелят казал на Д.

Н., че не могат да водят разговор с него и си тръгнА.. Личало му , че е употребил алкохол, но не завалял думите. След това посещение П. повече не се бил срещал с Д. Н.. Свидетелят не може да посочи колко пъти Н. Н. е посещавал брат си, не знае и какви са били отношенията между двамата.

Свидетелят Камиларов разказва, че всеки ден е в с. К., където е бащината му къща. След като се пенсионирал през 1996/ 1997г. се върнал да живее в селото. Свидетелят познава двамата братя Д. и Н. Н.и. С Д. били приятели, съседи. Камиларов разказва, че е виждал Н. Н. веднъж в с. К., през 2021г. Ищецът бил със сина си, но Камиларов не уточнява какво да правили в дома на Д. Н.. Последният бил споделял пред Камиларов, че не е в добри отношения с брат си, който не го посещавал. Д. Н. казал на Камиларова, че не иска да вижда брат си, но не уточнил защо. Камиларов и Н. общувА., разбирА. се. Камиларов разказва, че отношенията между Д. Н. и Г. С. били нормални. С. често ходел в дома на Д. Н. – на няколко пъти му демонтирал бойлера за ремонт, който Камиларов бил направил; орял му лозето в двора на имота. Камиларов разказва, че Н. паднал и си счупил рамото, а Г. С. му помогнал в болницата. Камиларов твърди, че Д. Н. не бил алкохолик, употребявал алкохол, но свидетелят не го бил виждал пиян. Камиларов не бил виждал Н. Н. да идва в дома на брат си и да му носи храна, дрехи, лекарства или да му почиства къщата. Свидетелят си спомня, че веднъж отишъл на гости на Д. и заварил Н. Н. – казал му, че е дошъл да почисти, но Д. Н. заявил, че не го е викал за това. Свидетелят заявява, че през зимата не живее в селото, но през лятото всеки ден ходел при Д. Н.. За смъртта на Д. Н. Камиларов научил от съседка. От нея свидетелят разбрал, че погребението било организирано от ответника и свако му, които погребА. Д. Н..

Свидетелят М. разказва, че е родом от с. К., където бил бащиния му имот. В почивните дни посещавал селото. Свидетелят познавал Д. Н. , но не и брат му Н. Н., когото не бил виждал никога. М. познавал и Г. С., с когото били съседи. М. и Д. Н. редовно общувА.. Двамата братя не били в добри отношения, като Д. Н. споменавал, че нещо между тях не е добре.

Отношенията между ответника и Д. Н. били добри, приятелски, помагА. си един на друг. Свидетелят разказва, че Д. Н. бил нападнат в дома си и Г. С. му помогнал, като го завел на лекар. След това Д. Н. паднал и си счупил ръката и бил обездвижен. Отново ответникът го водил на лечение , като свидетелят предполага, че С. е поел и част от разноските за лечението. Пред М. Д. Н. заявил, че роднините му няма да вземат имота в с. К., за което той „бил взел 4 мерки“. Този разговор свидетелят датира през лятото на 2021г. М. твърди, че Д. Н. сам се обслужвал- перял си, почиствал си, палел си печката.