Решение № 309 от 19.08.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. Бургас , 19.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева

Детелина К. Димова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20212100500655 по описа за 2021 година

С Решение № 260088 от 18.01.2021г., постановено по гр. дело № 3380/2020г. по описа на Районен съд – Бургас са наложени мерки за защита на П. И. Д. и на малолетното дете И. И. К. срещу осъществено спрямо тях домашно насилие на 22.06.2020г. около 18.00 часа от И. И. К., като е задължен И. И. К. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на П. И. Д. и И. И. К.. С цитираното решение е осъден И. И. К. да заплати глоба в размер на 200 лева.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от И. И. К., с която претендира първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлена молбата на П.

И. Д. лично и в качеството й на законен представител на малолетното дете И. И. К.. В жалбата се посочва, че съдът е постановил решение на основата на неправилна преценка на доказателствата по делото, тъй като истинността на фактите в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН са оспорени с отговора на молбата, оспорени са и представените писмени доказателства.

В съдебно заседание въззивната страна – И. И. К. лично и чрез своя процесуален представител поддържа своята жалба и счита, че следва да бъде уважена и да бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение. Излага становище, че възникналият инцидент е 1 вследствие на съществувалите сложни и конфликтни взаимоотношения между родителите на малолетната И. към този момент.

Ответната страна по депозираната въззивна жалба – П. И. Д. депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който посочва, че с решението си районният съд се е съобразил с фактическата обстановка на казуса, като е преценил целия доказателствен материал съобразно неговата относимост към процесния инцидент. Посочва се, че ответната страна по молбата – И.К. не е оборил тези твърдения и не е представил доказателства в тази насока, които да обосноват различна фактическа обстановка. Посочва се, че е налице твърдяното процесуално нарушение и се отправя искане доказателствата да не бъдат допускани. Претендира се атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – П. И. Д. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде потвърдено атакуваното решение.

В съдебно заседание – назначеният в качеството й на особен представител на малолетното дете – адвокат Иванка Кирязова оспорва жалбата и счита, че съдът следва да постанови решение, което да бъде в интерес на малолетното дете.

Ответната страна – Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас не изразява конкретно становище по основателността на въззивната жалба.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано въз основа на депозирана Молба от П. И. Д. лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете – И. И. К., в която се посочва, че на 22.06.2020г. при възникнал инцидент между нея и И.К. на входната врата на апартамента, в който тя живее с детето И. я е изблъскал с лявата си ръка настрани, взел е детето, а тя е ударила главата си във входната врата, която е метална, вследствие на което е получила мозъчно сътресение.

Пред първоинстанционния съд е депозиран отговор на молбата от страна на И. И.

К., в който се оспорва изложеното в молбата и се сочи, че той не е блъскал молителката в касата на вратата, а посочената в представената епикриза травма не е причинена от страна на ответника, предвид обстоятелството, че молителката се е оплаквала от силно главоболие и преди.

Пред Районен съд – Бургас е представена и Декларация по чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие, подписана от молителката – П. И. Д., в която изрично е посочено, че на 22.06.2020г. около 18.00 часа И.К. е поискал да вземе малолетната И. от 2 дома й, тя не му е отказала, но впоследствие му е писала на „Вайбър“ да върне детето до 19.30 часа, но той й е върнал обидно съобщение, след което тя му се е обадила и му е казала, че с това държане няма да вземе детето, тъй като не е редно то да слуша подобен език от своя баща. В декларацията се посочва, че около 18.30 часа И. И. К. е дошъл в нейното жилище – на * етаж пред входната врата на апартамента и е започнал да блъска по нея, а при тези удари детето е започнало да плаче, след което тя е отворила вратата. В декларацията се посочва, че И.К. е започнал да я обижда и да се заканва, а детето е стояло зад нея и я е държало за левия крак, след което той е направил крачка, влязъл е в дома й, изблъскал я е силно с лявата си ръка настрани и е взел детето, а при това изблъскване тя си е ударила главата в „касата“ на входната врата, която е метална и за кратко й е прилошало. В декларацията се посочва, че И.К. е взел детето, но след десет минути я е върнал, тъй като детето е продължило да плаче. В декларацията се посочва, че молителката на 24.06.2020г. е постъпила в УМБАЛ – Бургас, тъй като е получила смущения в говора и й е била поставена диагноза – мозъчно сътресение, а говорния дефект е вследствие на силния стрес.

Районен съд – Бургас е постановил Заповед за незабавна защита № 96 от 02.07.2020г. по описа на гр. дело № 3380/2020г. по описа на съда, като е задължил И. И. К. да се въздържа от домашно насилие по отношение на П.Д. и по отношение на своето малолетно дете – И.К..

По делото не се спори, а и от представеното Удостоверение за раждане, изд. от Община Бургас се установява, че И. И. К. е родена на *** от майка – П. И. Д. и от баща – И.

И. К. и понастоящем е на пет години.

По делото е представено копие от Епикриза, изд. от Многопрофилна болница за активно лечение – „Бургасмед“ ЕООД – отделение по нервни болести, от което е видно, че П. И. Д. е постъпила на 25.06.2020г. и е изписана на 27.06.2020г. с диагноза – мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма. В представената по делото епикриза се посочва, че П.Д. е постъпила по спешност, тъй като се оплаква от главоболие, изтръпване в левите крайници и промяна в говора, възникнали след травма на главата, еднократно повръщане и гадене. В епикризата се посочва, че П.Д. е прегледана от невролог и насочена за хоспитализация.

По делото е представен Социален доклад, изготвен от Дирекция Социално подпомагане – Бургас, в който се посочва, чу малолетното дете е привързано както към своята майка, така и към своя баща.

Пред настоящата инстанция в качеството му на свидетел е разпитан Х. П. Х., който в своите показания сочи, че около двадесет и някой юли (без да помни точно датата) с И.К. са купили сладолед за детето и са отишли до адреса на П.Д.. Свидетелят не се е качил до апартамента на П.Д., а И.К. се е качил и останал за малко с детето. След това е слязъл с дъщеря си и е била щастлива, която е била с баща си кратко време – до 5 мин. П.Д. не е 3 слязла с тях. След това И. K. се е качил горе до апартамента, а детето винаги се разстройвало, когато се разделя с баща си.

Пред настоящата инстанция е депозирано заключение по допусната съдебнопсихологическа експертиза, от неоспореното заключение на която е видно, че детето е било силно затруднено да разкаже в детайли случилото се на 22.06.2020г. по време, на което е станало свидетел на изявилия се конфликт между неговите родители. От заключението се установява, че детето съобщава за съпътстващи описаното от него събитие емоционални състояния като страх, тревожност и гняв. От заключението се установява, че детето посочва, че нейният баща е дошъл да я вземе, но са започнали да се блъскат с майка й и това е станало на вратата, двамата са се сблъскали и после баща й си е тръгнал.

На основание чл. 2, ал. 1 от Закона за защита срещу домашно насилие – домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лице, с които се намират в родствена връзка, които са били или са в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.

3 от ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която се подава към молбата за защита и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само когато няма други събрани доказателства, какъвто не е настоящия случай. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Доказателствената тежест на ответната страна при направеното оспорване, че е извършен акт на домашно насилие е да се проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване на нейната доказателствена сила.

Доказателствената тежест в този процес е обърната и именно ответника е страната, която следва да докаже при условията на пълно доказване, че не е осъществен акт на домашно насилие.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че страните по делото – П. И. Д. и И. И. К. са живели на семейни начала и през 2016г. им се е родило дете – И. И. К.. По делото не се спори, че през месец декември – 2018г. страните по делото са се разделили и П.Д. е заживяла заедно със своята дъщеря в жилище под наем в гр.

Б., ж.к. В.. От събраните по делото доказателства се установява, че на 22.06.2020г. И.К. е 4 посетил къщата на П.Д., за да вземе своето дете, но помежду им е възникнал конфликт и съприкосновение, при което П.Д. се е ударила в касата на врата и е получила травма на главата. По делото се установява и обстоятелството, че малолетното дете И. е присъствала на този конфликт, тъй като тя самата разказва на вещото лице за това, което си спомня от случката. Тези обстоятелства се потвърждават от представената по делото Епикриза, издадена от Многопрофилна болница за активно лечение „Бургасмед“ ЕООД, от която е видно, че П.Д. е била настанена в болничното заведение за периода от 25.06.2020г. до 27.06.2020г. с диагноза – мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма.

От събраните пред настоящата инстанция гласни доказателства единствено се установява обстоятелството, че И.К. е посетил дома на своята съпруга. Свидетелят не е присъствал на инцидента между И.К. и П.Д. – показанията му са опосредени, тъй като той не е пряк очевидец на случилото се на 22.06.2020г. – свидетелят е бил пред входа на блока, а конфликтната ситуация се развива на входната врата на апартамента на ищцата.

Действително свидетелят посочва, че е видял детето, което е слязло пред блока заедно със своя баща, но съдът счита, че следва да кредитира заключението на вещото лице по депозираната съдебно-психологическа експертиза, в което се прави психологическо изследване и детето разказва за случилото се между своите родители. Следва да се отбележи, че по делото има безспорни данни, че детето е много привързано и към двамата си родители, желае и очаква срещите със своя баща и неговото семейство и обстоятелството, че след около година си спомня и разказва за възникнал инцидент между своите родители води до единствено възможния извод, че между тях е имало конфликт на 22.06.2020г. и този конфликт е станал пред детето.