Решение № 244 от 24.07.2018, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно дело 21/2018
- Вид
- Решение № 244
- Подписан
- 24.07.2018
- В сила
- 11.10.2019
- Състав
- СТИЛИЯН КИРИЛОВ МАНОЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 285, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.12, ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.151, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.16, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.240, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.2, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 43, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.43, ал.4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.86, ал.1, т.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 86, ал.1, т.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
Р Е Ш Е Н И Е №
223 гр.Стара Загора, 24.07.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ при секретар Албена Ангелова и с участието на прокурора Румен
Арабаджиков като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №21 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 285, ал.1 и чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба на С.И.И.,***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София, за присъждане на обезщетение в общ размер на 50 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди за престоя му в Следствения арест гр.Стара Загора в периода 24.07.2017г. – 04.12.2017г., поради настаняването му в нечовешки условия. Ищецът твърди, че: квадратурата на килията, в която е бил е 2м на 4м, а в нея са били настанени четири души; в килията не е влизала пряка слънчева светлина и въздух, тъй като всички отдушници били запушени; удовлетворявал естествените си потребности (по малка и голяма нужда) в кофи вътре в килията; ползването на баня се разрешавало веднъж в седмицата, без да му е позволено да пере, като липсвала и стая, в която да се простират дрехите; свиждането се осъществявало само за 10 минути; лишен е бил от правото си на престой на открито, като „карето“ се извършвало в стая 5м на 7м на закрито; килиите били пълни с дървеници и други насекоми. Излага доводи, че вследствие на всичко това е му е бил нанесен физически и психически тормоз.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.П.Т.-С., в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че съобразно установения график в ареста, на ищеца е осигуряван достъп до санитарен възел и течаща вода, баня, престой на открито, свиждане, телефон, безплатна котлова храна, здравно осигуряване и медицинско обслужване. В съдебно заседание поддържа, че дори и ищецът да е изпитвал неудобства от условията на ареста в гр.Стара Загора, те не могат да се определят като изтезание по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, поради което моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Окръжна прокуратура
- Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава заключение, че исковата претенция е частично основателна и доказана, и прекомерно завишена по размер, поради което същата следва да бъде уважена по справедливост.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищецът С.И.И. *** за периода 25.07.2017г. до 04.01.2018г.
Видно от приложената по делото справка рег.№0763/07.03.2018г. (л.42) през по време на престоя си първоначално е настанен в килия №5 с площ 11,20 кв.м., като килията е оборудвана с четири легла, а по време на престоя на ищеца в нея капацитета й не е надвишаван, т.е. И. е пребивавал в нея заедно с още трима задържани. На 20.08.2017г. ищецът е преместен в килия №14 с площ 9,60 кв.м., като килията е оборудвана с две легла, а по време на престоя на ищеца в нея капацитета й не е надвишаван, т.е. И. е пребивавал в нея заедно с още един задържан. На 22.11.2017г., поради вътрешно разместване, ищецът е преместен в килия №10 с площ 9,60 кв.м., като килията е оборудвана с две легла, а по време на престоя на ищеца в нея капацитета й не е надвишаван, т.е. И. е пребивавал в нея заедно с още един задържан. Всички килии в Арест Стара Загора са оборудвани с масичка, шкаф и химическа тоалетна. Всички легла в килиите са с дюшек, възглавница и одеяло. Спално бельо се предоставяло на задържаните лица при заявено желание от тяхна страна. Всички килии в Арест Стара Загора са без санитарен възел, като в изпълнение на т.20.1 от Заповед №4102/06.10.2016г. на Главния директор на ГДИН за Вътрешния ред в арестите, на задържаните лица се осигурява достъп до санитарен възел по всяко време на денонощието, но поради факта, че същия е общ и се ползва от всички задържани лица (мъже, жени, непълнолетни), понякога е невъзможно да се изпълни незабавно желанието на задържания за извеждането му до санитарен възел. Килиите в Следствен арест Стара Загора са с прозорец с размери 60х130 см., осигуряващ проток на естествена светлина и въздух от буферен коридор и отвор над вратата на килията към арестния коридор.
Проветряването се осъществява и чрез аспираторна система с въздухоотвод и вентилатор. Всички общи арестни помещения се мият по три пъти на ден с вода и дезинфекционни препарати. Всички настанени в ареста лица се извеждат за престой на открито ежедневно в специално обособено помещение (33 кв.), осигуряващо достъп до свеж въздух и естествена светлина, чрез 2 броя големи четирикрилни прозорци обезопасени с решетки. От даденото в съдебно заседание пояснение от процесуалния представител на ответника, се установява, че мястото за престой на открито не е изнесено извън сградата на ареста и не е на открито, а е в отделно помещение в самия арест. Видно от отговора на исковата молба, съгласно т.24 от Заповед №JI/4102/06.10.2016г. на Главния директор на ГДИН за Вътрешния ред в арестите, на задържаните лица се осигурява възможност за къпане и пране веднъж седмично, а през летния период два пъти седмично – по график. Съгласно даденото в съдебно заседание пояснение от процесуалния представител на ответника, в тази заповед е установен минимума от осигуряването на достъп до баня на задържаните лица, като съобразно сградната възможност и всеки арест и населеността, се осигурява допълнително такава възможност.
По делото е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на И.К.К. и Д.С.Ж.. Свидетелят К. заявява, че е настанен в ареста на 01.12.2017г. и познава ищеца от там, като двамата са пребивавали в една килия. Според показанията му престоя на открито там се е осъществявал от стая в стая, а не на открито. Дневната светлина в килията била такава, че задържаните не знаели дали е ден или нощ навън. Инсталираната вентилационна система не изпълнявала функциите си, тъй като била запушена, като на единствената тръба, която влизала в килията имало сложен вестник, който я запушвал. В килиите имало хлебарки, дървеници и паразити. Според свидетеля се пръскало против тях, но само с вода. В килиите нямало течаща вода и тоалетна, като имало една кофа, която служела за тоалетна. Килиите се отваряли сутрин в шест часа и тогава задържаните ходили до тоалетна, миели си чиниите и си пълнили шишета с вода. Къпането ставало веднъж седмично, в регламентираното от началника на ареста време, когато имало вода, като в повечето случаи нямало топла вода и продължавало около пет минути, през което време четири човека се къпели на два душа. През деня ходенето по нужда се извършвало като задържаните чукали по вратите, като в някои случаи са извеждани до тоалетна от охранителния състав, но имало случаи и когато не са извеждани и тогава използвали кофата в килията. През нощта ходенето по нужда се извършвало само в кофата. В килията нямало прозорец, който гледа навън. Свиждането се осъществявало по следния начин: задържаните предварително се записвали в график, но ако нямало място се записвали за следващата седмица. Самото свиждане продължавало около десет минути. Престоя на открито през седмицата продължавал 15-20 минути, максимум 30 минути, като се осъществявал в съседна по-голяма килия, където се извършвало и свиждането.
От показанията на свидетеля Ж. се установява, че същия е пребивавал в Ареста Стара Загора за периода 02.12.2017г. до 14.03.2018г. Познавал ищеца оттам и е бил в съседна на неговата килия. Същият заявява, че в килиите имало дървеници, хлебарки, нямало въздух и пряка слънчева светлина. Къпането се осъществявало един път в седмицата. Престой на открито нямало, а такова се осъществявало в една стая с един прозорец, който бил затворен – нямало достатъчно светлина и въздух. Според свидетеля килиите не са били оборудвани с химически тоалетни, а с обикновени кофи, които се пълнели само с вода. Свидетелят заявява, че никога не е чувал вентилационната система в ареста да работи, в килиите нямало прозорци, които да гледат навън. Имало само врата, която гледала към коридора. Пояснява, че свижданията са продължавали 5, максимум 10 минути. Престоя на открито продължавал най-много 10 минути.
По делото са допуснати и обяснения от ищеца, в които същият заявява, че е бил психически унижен от нечовешките условия в ареста, тъй като се е хранил на кофа, в която е ходел по голяма и малка нужда. Близките му са идвали за свиждане на обяд, а стоели до 17 часа, за да го видят за 5 минути.
Посочва, че за процесния период е имал три свиждания.
С протоколно определение от открито съдебно заседание от 24.04.2018г. са приети за безспорни следните обстоятелства: Лицето С.И.И. е бил настанен в Арест гр.Стара Загора в периода от 25.07.2017г. /21:35ч./ до 04.01.2018г.
/12:30ч./. Лицето С.И.И. е бил настаняван в килия №5 с площ от 11,20 кв.м. До 20.08.2017г. И. е бил в килията с още трима задържани (килията е оборудвана с 4 легла. По време на престоя на задържаният И. капацитета на килията не е надвишаван). На 20.08.2017г. задържаното лице е преместено в килия №14 с площ 9,60 кв.м. (килията е оборудвана с 2 легла. По време на престоя на задържаният И. капацитета на килията не е надвишаван). На 22.11.2017г., поради вътрешно разместване задържаният е преместен в килия №10 с площ 9,60 кв.м. (килията е оборудвана с 2 легла. По време на престоя на задържаният И. капацитета на килията не е надвишаван). Килиите имат прозорец с размери 60 x 130 см., осигуряващ приток на естествена светлина и въздух от буферен коридор и отвор над вратата на килията към арестния коридор.
Осветлението се осъществява и чрез изкуствено осветление в килията и коридора, чрез осветителни тела (две енергоспестяващи крушки) и електрическа система със захранване до 12 волта инсталация. Проветряването се осъществява и чрез аспираторна система с въздухоотвод и вентилатор. Отоплението на помещенията в ареста се осигурява – централно (парно на сградата) и локално (климатици и калорифери), разположени в двата края на коридора.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е частично основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на такива нарушения се предполага до доказване на противното. Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на държавата, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби в т.ч. Областните служби „Изпълнение на наказанията“ (чл.12, ал.3 от ЗИНЗС), които обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните служби и арестите (чл.16, ал.1 ЗИНЗС) – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК, вр. чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и чл.284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС. Твърдяната като незаконосъобразна дейност представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от специализираните органи по изпълнение на наказанията дейност по изпълнение на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ не се ограничава с прилагане на законовите предвидените ограничения във връзка с изпълнение на мярката, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът приема, че предявеният срещу ГДИН иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на ГДИН и претърпяно увреждане вследствие на условията, при които е изтърпявано задържането под стража в Ареста Стара Загора, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл.7 от ЗОДОВ и чл.285, ал.2 от ЗИНЗС, и с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на Административен съд Стара Загора.
Разпечатката съдържа 27 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a83e483e-deb3-4196-863d-ee59b736852c