Решение № 292 от 21.11.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Кюстендил, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20241500500020 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 8371/15.09.2023 г. от Д. А. Д. с ЕГН **********, чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. О. П., с адрес: *****, насочена против Решение № 404 от 25.08.2023 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 340/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил, като неоснователен, предявения от Д. А. Д. срещу Р. Д. А. иск с правно основание чл. 26, ал.1 пр.3 ЗЗД вр. с чл.129 от ТЗ, за прогласяване нищожността на Договор за покупко – продажба на дружествени дялове от капитала на търговско дружество с ограничена отговорност, сключен на *** г., между ищеца, като продавач и ответника, като купувач, с предмет 20 дружествени дяла, представляващи 40% от капитала на „***“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *******, всеки от които с номинална стойност 100 лева, срещу продажна цена в размер на 2000 лева, поради накърняване на добрите нрави, произтичащо от нееквивалентността на престациите. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Д. А. Д. да заплати на Р. Д. А. сторените разноски в производството, възлизащи на 800.00 лева за адвокатско възнаграждение.

Въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като твърди, че районният съд неправилно е кредитирал събраните по делото доказателства.

Подчертава, че кредитираната от съда хипотеза за прехвърляне на дружествените дялове чрез безвъзмездна сделка – дарение е неотносима към процесния договор. Счита, че при 1 постановяване на акта си решаващият състав не е съобразил обстоятелството, че процесният случай касае договор за покупко-продажба, спрямо който законът е въвел като задължителен елемент от фактическия състав по сключването, задължението на купувача да заплати продажната цена. Аргументира се в подкрепа на твърдението, че продажната цена, посочена в процесния договор от *** г. не е платена нито на физическото лице Д. Д., нито по сметка на самото дружество. Възразява срещу приетото от районния съд, на база удостовереното с нотариална заверка изявление в договора, че след като сумата е платена изцяло от купувача на продавача в деня на подписване на договора, то сумата е платена преди подписване на договора.

Счита, че съдът неоснователно не е кредитирал заключението на съдебносчетоводната експертиза, установяващо наличие на явна нееквивалентност в престациите, доколкото уговорената цена по договора е над 20 пъти по - ниска от стойността на дружествения дял, изчислена като чист актив.

Възразява като неправилни срещу мотивите на съда, с които при преценката дали сделката накърнява добрите нрави, съдът се е позовал на наличието на роднинска връзка между страните като основание за прехвърляне на процесните дялове. Подчертава, че след като сделката е оформена като покупко-продажба, тя следва да се разглежда именно като такава, а мотивите довели до нея са неотносими.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора и уважаване на иска.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Р. Д. А. чрез пълномощника му адв. И. Г. от АК - Кюстендил, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания. Въззиваемият поддържа, че обстоятелството, че продажната цена е заплатена, се подкрепя от събраните писмени доказателства, като подчертава, че това обстоятелство не може да се опровергава с гласни доказателства. Счита за ирелевантно твърдението, че сумата не е постъпила по фирмена сметка на дружеството, доколкото същото не е страна по сделката. Подчертава, че заключението на вещото лице в частта относно определената балансова стойност на активите е неотносимо, тъй като то не касае пазарната стойност на активите. Заявено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която 2 проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на ищеца Д. А. Д., с която е предявил срещу ответника Р. Д. А. иск с правно основание чл. 26, ал.1 пр.3 ЗЗД вр. с чл.129 от ТЗ за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на дружествени дялове на търговско дружество с ограничена отговорност, сключен на *** г., рег. № ***/09.11.2022 г. за удостоверяване на подписите и рег. № ***, том ІІ, акт. № 71/09.11.2022 г. за удостоверяване на съдържанието, между ищеца, като продавач и ответника, като купувач.

В исковата молба се сочи, че предмет на договора е продажбата на 20 дружествени дяла, всеки с номинална стойност 100 лева, за сумата от 2000 лева, от капитала на „***“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *******. Поддържа се твърдение, че договорът е нищожен поради протИ.речие с добрите нрави, тъй като е сключен при нееквивалентност на престациите. Според разбирането на ищеца нееквивалентността на насрещните престации произтича от обстоятелствата, че към датата на сделката дружеството е имало активи на значителна стойност, многократно надхвърляща цената, получена за прехвърлените дружествени дялове.Подчертава, че ТД е собственик на следния недвижим имот: УПИ-І, находящ се в с. П., Община С.Б., Област К., в кв. 4 по регулационния план на с. П., Община С.Б., Област К., съгласно ПУП-ПР, одобрен с Решение № 6 от Протокол № 29/17.10.2006 г. на ОбС-С.Б. и ПЗ, одобрен с Решение № 6 от Протокол № 16/19.12.2008 г., с площ от 5022 кв.м., ведно с построената в имота сграда за обществено обслужване-Почивна станция „**“, представляваща триетажна масивна сграда в режим на търпимост, със застроена площ от 1250 кв.м., състояща се от сутерен, партер /първи етаж/, втори етаж, трети етаж и тавански помещения. „***“ ООД, ЕИК ***, правоприемник на ЕТ „***“ и на „***“ ЕООД е придобил собствеността върху този имот чрез договор а покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № **, том I, дело № 129/2003 г., вх. peг. № 192 oт 14.02.2003г. на СВ и Нотариален акт за покупко-продажба на 3 недвижим имот частна Общинска собственост, чл. 15. ал. 1 от ТЗ, във вр. с § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ констативен, акт № 57, том 8, дело № 1027/2017 г., вх. peг. № 2133 от 21.06.2017 г. на СВ и Нотариален акт за поправка на последния акт № 184, том 8, дело № 1108, вх. peг. № 2302/03.07.2017 г. на СВ.

Имотът бил закупен през 2003 г. на цена от *** лева, съответно по този начин се вдигала цената на дяловете на дружеството. Освен това от началото на дейността си дружеството развивало Почивна станция „**“, а от осъществяваната в нея дейност е на печалба, като за последната година печалбата на дружеството е в размер на 7752. 67 лева.

По реда и в срока по чл.131 от ГПК ответникът Р. Д. А. е подал отговор, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Отрича да е налице твърдяната от ответника нееквивалентност на престациите по оспорваната сделка, тъй като цената, срещу която съдружник прехвърля дружествения си дял е предмет на пряко договаряне между продавача и купувача, без да е обвързана от пазарната или балансовата стойност на активите на дружеството към датата на прехвърлянето. Акцентира върху обстоятелството, че се касае за сделка с миноритарен пакет от дялове, който не позволява купувачът да има определяща роля в управлението на дружеството и вземането на решения. Продавачът при сделката си е запазил, както част от дружествените дялове, така и управлението на дружеството. Оспорва се валидността на сделка, сключена между роднини по права линия от първа степен / ищецът е баща на ответника, който е негов син/, което прави допустимо и ненакърняващо добрите нрави, определянето на цената от продавача да бъде съобразено с тези обстоятелства и реалната цел. В този случай били допустими и дарения, независимо от активите, както и известни от практиката сделки за 1 лев. Сделката е сключена по инициатива на ищеца с цел осигуряване на инвестиции и участие с личен труд на ответника.

Близкородствената връзка изключва твърдението, че престациите между членове на семейството следва да са счетоводно обосновани.

Цената на пакет дялове, непозволяващ самостоятелно взимане на решения била повлияна пряко от икономически фактори, свързани с ефективността на предприятието - в конкретния случай необходимостта от преки инвестиции в обекта, рязкото спадане на търсенето на туристически услуги в СОVID-периода, лошите отзиви и фактическото затваряне на обекта, поради несъответствие с нормативните изисквания.

Въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства е установена правилно следната фактическа обстановка:

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, първоинстанционният съд е обявил за безспорно между страните обстоятелството, че на *** г., между Д. А. Д. и Р.

Д. А. е сключен договор за покупко-продажба с предмет 20 дружествени дяла, всеки с номинална стойност 100 лева, за сумата от 2000 лева от капитала на „***“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *******. Като доказателство е приет и пепис от този договор, сключен в писмена форма нотарирална заверка на подписите на страните по него и съдържанието му.

4

Между страните не е спорно, а и е установено от приетите като доказателства по делото: Дружествен договор на „***“ ООД, справка за Актуално състояние от Търговския регистър по партидата на ТД и гореописаните нотариални актове, че „***“ ООД, ЕИК ***, правоприемник съответно на ЕТ „****“ и на „***“ ЕООД е собственик на описания подробно по-горе недвижим имот и построената в него сграда за обществено обслужванеПочивна станция „**“.

В първоинстанционното производство е прието заключение на вещо лице, изготвило назначената съдебно-икономическа експертиза, от което се установява, че чистият актив на „***“ ЕООД е в размер на *** лева, получен като разлика между актива на счетоводния баланс /дълготрайни материални активи, други нематериални активи и краткотрайни материални активи/, в размер на *** лева и пасива /задълженията на дружеството без собствения капитал, резервите и финансовия резултат/, в размер на *** лева.Вземайки предвид, че съгласно дружествения договор капитала на дружеството е разпределен в 50 дяла, вещото лице е изчислило, че стойността на един дял е *** лева, а стойността на процесните 20 дружествени дяла от капитала на „***“ ООД е в размер на *** лева.