Решение № 769 от 22.12.2022, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 2783/2022
- Вид
- Решение № 769
- Подписан
- 22.12.2022
- В сила
- 22.12.2022
- Състав
- Неделин Йорданов Захариев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.224, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.226, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.220 · Кодекс на труда
- чл.220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.226, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.228, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.10 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.10б · Кодекс на труда
- чл.333 ал.1 т.4 · Кодекс на труда
- чл. 335, ал. 2, т. 1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 и 3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 и 3 · Кодекс на труда
- чл.350, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.69 · Кодекс на труда
- чл.47, ал.1 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
РЕШЕНИЕ
№ 769 гр. Враца, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Неделин Й. Захариев при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело № 20221420102783 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от Р. Д. С. от гр.Враца против ОД на МВР гр.Враца за признаване за незаконно уволнението на ищеца и отмяна на заповед № 1369з1527/01.07.2022г. и осъждане на ответника да му заплати: обезщетение в размер на 2200.00 лв. за оставането без работа, вследствие уволнението, в периода 02.07.2022г. до 02.09.2022г.;
В условията на алтернативност, ако съдът приеме, че не е налице незаконно уволнение се моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца: обезщетение за неспазен срок на предизвестие съгласно чл.220, ал.1 от КТ в размер на 50 лева, както и се претендира: обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на сумата 1550 лева за 13 дни през 2021г. и 18 дни през 2022г. или общо 31 дни, ведно със законната лихва върху сумата от 01.09.2022г. до окончателното й изплащане; обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка в размер на 2200 лева за периода от 02.07.2022г. до 02.09.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 02.09.2022г. до окончателното й изплащане;
Ищецът излага оплаквания за незаконосъобразност на уволнителната заповед, поради злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение в нарушение на духа и буквата на закона. Твърди се, че е бил в състояние на временна неработоспособност, удостоверена с болничен лист, макар и доведен до знанието на работодателя след прекратяване на трудовоправната връзка и е понесъл вреди, тъй като му е отказано от ТП на НОИ Враца изплащане на парично обезщетение. Счита на следващо място, че е нарушена процедурата и неправилно е формулирано основанието за прекратяване на трудовия договор. Посочва, че с връченото му предизвестие № 369р10397/01.06.2022г. е уведомен за прекратяване на трудовия му договор в 30 дневен срок от връчването, което е осъществено на 02.06.2022г., а прекратителната заповед е издадена на 01.07.2022г., т.е. един ден преди да изтече срокът на предизвестието. Позовава се и на 1 незаконосъобразен текст на заповедта за прекратяване на трудовия договор, като счита, че основанието - чл.328, ал.1, т.10б КТ е неправилно посочено, а коректното такова е нормата на чл.328, ал.1, т.10 КТ. Твърди също, че грешно е изписана и длъжността, на която е назначен на работа, без да е налице акт, с който да е изменена заеманата длъжност. Според ищеца в нарушение на чл.350, ал.1 КТ работодателят не му е предал незабавно трудовата книжка и е налице незаконно задържане в периода от прекратяване на договора до предаването й на служителя. В тази връзка претендира вреди, подлежащи на обезщетяване по реда на чл.226, ал.2 от КТ. Развива и доводи, че работодателят не изпълнил в срок задължението си за изплащане на парично обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск, което съгласно разпоредбата на чл.228, ал.3 от КТ е следвало да изпълни до 31.08.2022г., от когато е в забава.
Исковете са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - главните, и алтернативни искове по чл.220, ал.1 КТ, чл.224, ал.1 и чл.226, ал.2 КТ.
В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. Развива съображения, че атакуваната заповед е законосъобразна и при издаването й са спазени изискванията на КТ. Поддържа становище, че последица от неспазване на срока на предизвестието за прекратяване на трудовия договор е дължимост на обезщетение, но не представлява основание за отмяна на уволнителната заповед. Твърди, че ищецът е бил извикан и се е явил в ОД на МВР Враца на 01.07.2022г. за получаване на заповедта за прекратяване на правоотношението, същата му е била връчена и след запознаване със съдържанието й е отказал да я подпише и си е тръгнал. Счита, че правилно е посочено основанието за прекратяване на трудовия договор - чл.328, ал.1, т.10б КТ, тъй като ищецът е бил упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и получава такава, считано от 10.12.2011г., а трудовия му договор с ответника е сключен на 10.08.2020г. По отношение на трудовата книжка, се посочва в отговора, че е следвало да му се връчи от служител на ответника на 01.07.2022г., но ищеца отказвайки да получи заповедта и тръгвайки си, е поставил този служител в невъзможност да му връчи оформената трудова книжка.
В съдебно заседание, проведено на 25.11.2022 г. съдът по искане на процесуалния представител на ищеца Р. С. е допуснал на основание чл.214, ал.1 ГПК увеличение на размера на предявените алтернативни искове за обезщетение по чл.224, ал.1 ГПК в размер на 1776.61 лева, на иска по чл.226, ал.2 ГПК в размер на 3438.60 лева и на иска по чл.220, ал.1 КТ в размер на 57.31 лева.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, намира следното:
Безспорно е между страните, че въз основа на трудов договор №369р13736/10.08.2020 г., считано от 10.08.2020 г. ищецът Р. С. е бил в трудовоправна връзка с ответната страна по делото – ОД на МВР-Враца, като е изпълнявал длъжността пазач в група „Отчет на пътно-транспортните произшествия, административно-наказателна дейност и информационно аналитична дейност“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция при Областна дирекция на МВР-Враца.
С предизвестие №369р-10397/01.06-2022 г., връчено му на 02.06.2022 г. ищецът е уведомен, че във връзка с придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл.328, ал.1, т.10, буква „б“ от КТ, трудовото му правоотношение ще бъде прекратено в тридесетдневен срок от връчване на предизвестието.
Със Заповед №369з-1527/01.07.2022 г. трудовото правоотношение с Р. С. на длъжност пазач в група „Отчет на пътно-транспортните произшествия, административнонаказателна дейност и информационно аналитична дейност от сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Враца е прекратено, считано от 02.07.2022 г.
2
В заповедта е посочено, че на С. следва да се изплатят дължимите обезщетение по КТ.
Заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение е изпратена по пощата и получена от ищеца на 06.07.2022 г.
Със Заповед №369з-2008/17.08.2022 г. на директора на ОД на МВР Враца е наредено да се изплати парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. в размер на 13 работни дни и за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. в размер на 18 работни дни на Р. С. във връзка с прекратяване на трудовото му правоотношение.
Видно от платежна бележка на С. е изплатена сумата от 1534.53 лева обезщетение.
По делото е приложен болничен лист №Е20221749365, видно от който С. е в отпуск поради временна нетрудоспособност считано от 02.07.2022 г. до 01.08.2022 г. поради „счупване на метатарзална кост, закрито“.
Приложен е и резултат от рентгенологично изследване извършено от Отделение по образна диагностика към МБАЛ „Христо Ботев“ АД Враца с вписан резултат „Контролна Рография Състояние след гипсова имобилизация по повод фрактура“ Видно от разпореждане №О-06-999-00-0001877917/26.07.2022 г. на осн.чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване на С. е отказано изплащане на парично обезщетение за злополука.
Установява се от заключението на назначената и приета по делото съдебносчетоводна експертиза, че от събраната информация от счетоводните регистри на ОД на МВР дължимите суми за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., а именно 13 работни дни за 2022 г. - 18 работни дни в платежните ведомости да трудови възнаграждения за месец септември по партидата на Р. С. е начислена брутна сума в размер на 1534.53 лева, която сума отговаря на изискванията на нормативната уредба. Последният месец отработени най-малко 10 работни дни е месец май 2022 г., през който месец основната заплата на С. е в размер на 812.70лева и доплащане за прослужено време 276.32 лева. Брутен облагаем доход 1089.02 лева. На 21.09.2022 г. по банковата сметка на Р. С. е преведена чиста сума в размер на 1381.08 лева представляваща брутна сума от 1534.53 лева, намалена с дължим данък от 10% върху сумата в размер на 153.45 лева. Съгласно експертното заключение размера на обезщетението по чл.226, ал.2 КТ за задържане на трудовата книжка на Р. С. за периода 02.07.2022 г. до 02.09.2022 г. при брутен облагаем доход 1089.02 лева е в размер на 2178.04 лева.
В съдебно заседание, проведено на 25.11.2022 г. експерта, изготвил съдебносчетоводната експертиза уточнява, че претенцията за обезщетение за платен годишен отпуск е изплатена. Посочила е, че в последният отработен пълен работен месец май 2022 г. найчисто и ясно са отразени елементите на брутното трудово възнаграждение като в следващия месец има и други доплащания, но разлика в основната заплата и доплащания няма. Вещото лице е посочило, че сумите в заключението са изчислени въз основа на средномесечното брутно трудово възнаграждение, а не среднодневно като и при двата подхода няма разлика.
Вещото лице уточнява, че обезщетението по чл.220 КТ за неспазен срок на предизвестие от един ден на база на приложената справка за месец май 2022 г. при чисто трудово възнаграждение 1089.02 лева е 57.31 лева при 19 отработени дни.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите ***** /съпруга на ищеца С./ и Александър Александров/началник сектор „Координация административно и правно обслужване и човешки ресурси в ОД на МВР Враца/.
В своите показания ***** твърди, че на 01.07.2022 г., когато се прибрала от работа съпругът й накуцвал и й обяснил, че е паднал с мотора, бил е на работа и това е бил последният му работен ден по календар. Свидетелката твърди, че съпругът й е пенсионер, но не по възраст, а по навършени години и затова е работел при ответника. Стамболийска поддържа, че на ищеца му се обадили да отиде до окръжно МВР да подпише заповедта за 3 напускане, като му е връчена заповед за напускане на 01.07.2022 г., когато той е бил на работа и се е водил на работа на 02.07. Свидетелката твърди, че подписът, който е положен на заповедта е на 02.07.2022 г., съпругът й е освободен по заповед на министъра, но той е отказал да подпише заповедта. Ответникът е отказал да подпише заповедта за напускане на 01.07.22 г., тъй като трябвало да бъде освободен от 02.07.2022 г. съгласно предизвестието, но 02.07.2022 г. бил съботен ден - неработен ден. Поддържа, че служителката, която връчила заповедта на ищеца е настояла той да я подпише на 01.07., но С. е казал, че може да дойде в понеделник сутринта, рано и да подпише заповедта. Според нея инцидентът с падането от мотора на ищеца се е случил, след като ищецът си е тръгнал от работа.
Уточнява, че това е станало преди 17:00 часа, а работното време на ищеца е било до 17:30 часа. Свидетелката твърди, че вечерта е видяла, че ищеца е имал болки в левия крак, като след това се оказало, че е счупена костица на свода на ходилото. ТЯ предложила на ищеца още вечерта да го закара на лекар за преглед, но той й е отвърнал, че веднага ще го обвинят, че е отишъл на лекар, за това, че ще го освобождават. Твърди, че на сутринта ищецът вече не можел да стъпи на крака си, и затова го завела в Спешния център като там му направили снимка и му поставили гипс. Докторът му обяснил, че има право на болничен и не трябва да се притеснява и да си го вземе, още повече, че може да се получи усложнение и лечението му да продължи по-дълго. В петък и събота, мъжът й не е уведомявал работодателя си, че е претърпял инцидент. Твърди, че в неделя вечерта, мъжът й се обадил на главната счетоводителка и я попитал, кога да занесе болничния и как ще подпише заповедта за освобождение. Счетоводителката му отговорила, че ще говори с Александров, а съпругата му да занесе болничния в понеделник сутринта. Свидетелката твърди, че сутринта в понеделник е взела болничния от болницата и го е занесла на главната счетоводителка в дирекцията. Ищецът й се е обадил в понеделник, около обяд, и й казал, че на него му се е обадил Александров, който вече е знаел за болничния лист и че ще бъде освободен от 02.07.2022 г., като ако не може да дойде да си подп ише заповедта, ще му бъде изпратена по пощата.