Решение № 2086 от 26.11.2020, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 5389/2020
- Вид
- Решение № 2086
- Подписан
- 26.11.2020
- В сила
- 22.12.2020
- Състав
- АННА ИВАНОВА ЩЕРЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.315 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.84, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.225 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.325, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.111 · Правилник за администрацията в съдилищата
РЕШЕНИЕ
№ 2086 гр. Бургас , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Секретар:
Председател:
АННА И. ЩЕРЕВА
НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АННА И. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20202120105389 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на М. И. А. с ЕГН ********** със съдебен адрес ******** - адвокат П. С.-М., против „БУЛРЕИЛ“ ЕООД с ЕИК 147096880 със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. Народен юмрук № 4, представлявано от управителя Г. С. С..
Предявява следните обективно кумулативно съединени искове : 1. за признаване незаконност на прекратяването на трудовото правоотношение, извършено със заповед от 06.07.2020г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, и за неговата отмяна; 2. за осъждане на ответника да заплатки на ищеца обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода 06.07.2020г. – 04.09.2020г. в размер на 1 200 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска до окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на направените по делото съдебни разноски. Представя доказателства.
Ищецът твърди, че по силата на безсрочен трудов договор от 22.11.2019г. работил в ответното дружество на длъжността „********“.
Работодателят не изпълнявал задължението си да му заплаща дължимото трудовото възнаграждение, но ищецът продължил да работи. При връчване на трудовата книжка установил, че посоченото основание за прекратяване на 1 трудовия договор е взаимно съгласие на страните, въпреки че ищецът не е изразявал съгласие за това.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът не представя писмен отговор. В съдебно заседание чрез процесуалният представител оспорва предявените искове и твърденията на ищеца, без да въвежда нови твърдения и възражения по исковете.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.225 ал.1 от Кодекса на труда /КТ/.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че от 22.11.2019г. страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил в ответното дружество на длъжността „*******” с договорено основно трудово възнаграждение в размер на 560 лв. и допълнително възнаграждение за професионален опит – 0,6 %. Това трудово правоотношение е прекратено с представената заповед на работодателя № 141/ 06.07.2020г., в която е посочено, че се издава на основание чл.325, т.1 от КТ поради взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 06.07.2020г.
Върху заповедта е удостоверено връчването й на ищеца на 10.07.2020г.
Положеният подпис се оспорва от ищеца, без да са ангажирани доказателства, опровергаващи автентичността на това удостоверяване.
Прекратяването на трудовото правоотношение от 06.07.2020г. е отразено в трудовата книжка на ищеца, където е удостоверен последен размер на трудовото му възнаграждение 610 лв.
При така събраните по делото доказателства съдът прави следните изводи :
Разпоредбата на чл.325, т.1 от КТ установява писмено изразеното взаимно съгласие на страните като основание за прекратяване на трудовото 2 правоотношение без предизвестие. Съгласно цитираната разпоредба страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му.
Съобразно указаната на страните доказателствена тежест, в настоящото производство ответникът следваше да проведе пълно доказване на законосъобразността на атакуваното уволнение. Такова доказване не е проведено, като липсват доказателства за отправяне и приемане на предложение за прекратяване на процесното трудово правоотношение по взаимно съгласие на страните към датата на издаването на атакуваната заповед № 141/ 06.07.2020г. Дори и да се приеме, че същата е редовно връчена на ищеца – работник на 10.07.2020г., подписът му не удостоверява постигнато съгласие на прекратяване на трудовия договор на посоченото правно основание.
Поради неустановяването на вписаното в заповедта основание за уволнението на ищеца се налага извод, че уволнението му е незаконно и следва да бъде отменено.
Предвид незаконното уволнение, на основание чл.225 ал.1 от КТ ищецът има право да получи от ответника обезщетение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение. Въз основа на липсата на последващи вписвания в трудовата книжка на ищеца съдът приема, че след уволнението той не е встъпил в ново трудово правоотношение и през предявения период 06.07. – 04.09.2020г. е останал без работа. Поради това на основание чл.225 ал.1 от КТ ответникът му дължи обезщетение, което с оглед размера на последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение от 610 лв. месечно съдът определя в предявения от ищеца размер от 1 200 лв.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и тълкувателно решение № 3/ 19.03.1996г. по гр. д. № 3/ 95 г., ОСГК на ВКС, работодателят дължи и законна лихва върху присъденото обезщетение от предявяването на иска на 08.09.2020г.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ.
3
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
На основание чл.78 ал.6 вр. чл.84, ал.1, т.1 от ГПК ответникът следва да заплати дължимите за производството държавни такси от общо 130 лв. - 80 лв. за иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и 50 лв. за уважения оценяем иск.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на М. И. А. с ЕГН ********** от гр.Бургас и ОТМЕНЯ заповед № 141/ 06.07.2020г. на „БУЛРЕИЛ“ ЕООД с ЕИК 147096880, с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
ОСЪЖДА „БУЛРЕИЛ“ ЕООД с ЕИК 147096880 със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. Народен юмрук № 4, представлявано от управителя Г. С. С., да заплати на М. И. А. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр.Бургас, ул. Генерал Гурко № 9, ет.3, офис 1 - адвокат П. С.-М., сумата от 1 200 лева - обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето от 06.07.2020г. 04.09.2020г., през което последният е останал без работа поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от предявяването на иска на 08.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 300 лв. за направените по делото разноски.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение.
ОСЪЖДА „БУЛРЕИЛ“ ЕООД с ЕИК 147096880 със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. Народен юмрук № 4 ,представлявано от управителя Г. С. С., да заплати по сметка на Районен съд - Бургас дължимата за производството държавна такса в размер на 130 лв.
УКАЗВА на страната, че има възможност в 7-дневен срок от влизане в 4 сила на настоящето решение да заплати доброволно по сметка на РС-Бургас дължимите държавни такси, като в противен случай ще дължи и държавна такса от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист – на основание чл.111 от Правилника за администрацията в съдилищата във връзка с чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Г ПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок от 03.12.2020г. на основание чл.315 ал.2 от ГПК.
Вярно с оригинала:
СА
Съдия при Районен съд – Бургас: _____/п/__________________ 5