Решение № 1222 от 06.10.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1222 гр. Пловдив, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря П. Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20225300501426 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от П. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. *************, чрез адв.Н. П., против Решение № 453/11.02.2022г., постановено по гр.д.№ 10173/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII гр.с., с което е признато за установено, че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от Т. Я. К., сумата в размер на 1 500 лв. – главница, 233,60 лв. – договорна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 28.08.2020 г., дължими от ответника и платени от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на договора за предоставяне на поръчителство № 3725978 от 30.12.2019 г., във връзка с договор за кредит № 3725978 от 30.12.2019 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, които вземания са прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД на „Агенция за контрол на 1 просрочени задължения“ ЕAД с подписване на Приложение № 1 от 01.09.2020 г. към Договор за продажба на вземания /цесия/ от 02.03.2020 г., както и 91,70 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.02.2020 г. до 19.02.2021 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4616/2021 г. по описа на ПРС, както и е осъдена на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати сумата в размер на 223,49 лв. – разноски в исковото производство и сумата в размер на 64,89 лв. – разноски по ч.гр.д. № 4616/2021 г. на ПРС. Моли да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове.

Въззиваемата страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, чрез юрк. Х. А., депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна изцяло.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., констатира, че въззивната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за установено следното:

Пред Районен съд - Пловдив от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД против П. К. Т. е заведена искова молба по чл.422 от ГПК, с която посочва, че между ответника, в качеството на кредитополучател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен на Договор за кредит № 3725978 от 30.12.2019 г., обезпечен с договор за поръчителство от същата дата, сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който заявителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за всичките задължения по договора за кредит, за което последният дължи възнаграждение на поръчителя. Длъжникът се е задължил да върне предоставената сума, заедно с уговорена договорна лихва, съгласно погасителен план към договор за кредит, вземанията по който са изискуеми, поради настъпил краен падеж. Поради неплащане на дължими суми по договора за кредит в срок, 1 на основание клауза от договор за поръчителство, „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството си на поръчител, и след отправена покана до него, е уведомил длъжника, че ще изпълни вместо 2 него задължението му към „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Поръчителят е заплатил на „Изи Асет Мениджмънт“ АД задълженията на длъжника по договора за кредит и по силата на договора за поръчителство има право да ги търси от длъжника. В договора за поръчителство е предвидено възнагарждение за поръчителя. Вземанията на „Файненшъл България“ ЕООД към длъжника са прехвърлени на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД , за което длъжникът бил уведомен. Поради липса на доброволно плащане от длъжника, въпреки поканата за това, „Файненшъл България“ ЕООД заплатило на „Изи Асет Мениджмънт“ АД гореописаните суми за главница, договорна лихва.

За посочените вземания, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4616/2021 г. по описа на ПдРС, срещу която длъжникът подал възражение в срок, което поражда интереса от предявяване на исковете.

Ответницата П. К. Т. е депозирала Писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който се оспорват исковете. Излагат се твърдения, че ответникът не е получавал пари от „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД по посочения договор за кредит. Поддържа се, че цесията не е съобщена на ответника, поради което той не дължи на ищеца претендираните суми. Счита, че договора за цесия е нищожен, тъй като Файненшъл България не можел да прехвърля вземания. Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Районният съд, за да уважи предявените искове, излага основни съображения, че с Определение от 12.11.2021 г. като безспорно, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прието за безспорно, че е сключен договор за паричен заем № 3725978 от 30.12.2019 г., обезпечен с договор за поръчителство от същата дата, сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който заявителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за всичките задължения по договора за кредит. Не се оспорва съдържанието на договора за кредит и договора за поръчителство.

С протоколно определение от 12.01.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че по договор за паричен заем № 3725978 от 30.12.2019 г. са останали непогасени следните суми 1500 лева – главница, 233,60 лв. – договорна лихва и 91,70 лева – обезщетение за забава, както и че тези суми са 3 заплатени от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

От представения по делото договор за паричен заем № 3725978 от 30.12.2019 г. е видно, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството на кредитодател и ответника, като заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в размер на 1 500 лв., която сума, съгласно чл.3, ал.1 и ал.2 от договора ответникът удостоверява, че е получил с подписването на договора чрез прихващане на друго задължение по договор за кредит в размер на 1130,66 лева, а остатъка до пълния размер от 1500 лв. е получил в брой, за което договорът служи за разписка.

В открито съдебно заседание от 12.01.2022 г., ответникът, чрез процесуалния си представител изрично заяви, че не оспорва договора за кредит, както и посочената клауза. В чл.4 от договора за кредит е предвидено задължение за ответника да осигури обезпечение по договора за кредит, една от които възможности е чрез сключване на договор за поръчителство с посочено от заемодателя юридическо лице. В тази връзка и в изпълнение на чл.4 от договора за кредит е сключен договор за поръчителство от 30.12.2019 г. между ответника и „Файненшъл България“ ЕООД, съгласно който последният, като поръчител, се съгласява да отговаря за задълженията на П.

К. Т. по договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което за поръчителя е уговорено възнаграждение. Не се спори, че между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за поръчителство, съгласно който „Файненшъл България“ ЕООД се е задължил да отговаря за вземанията по договора за кредит срещу П. К. Т.

От ответника не са изложени доводи, оспорващи валидността на договора за кредит.

Наред с това след извършена от съда служебна проверка, досежно това дали договора за кредит не противоречи на закона, съдържа неравноправни клаузи или такива, които да противоречат на добрите нрави, намира, че договорът е валидно сключен. Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния 3 ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният 4 процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 7 от договора/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл. 7 от договора/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в чл. 1, ал.1, т.1 от договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно обективиран документ, като същите се съдържат в договора. С оглед изложеното съдът приема, че задълженията по договора за кредит за договорна лихва и обезщетение за забава са валидно възникнали и се дължат от потребителя, респективно от поръчителя. Действително както е приел и заповедният съд, договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ответника и „Файненшъл България“ ЕООД е недействителен и съдържа неравноправна клауза за възнаграждение. При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. С оглед това обстоятелство Районният съд е приел, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ГПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора 5 за поръчителство. Недействителността на договора за поръчителство не влече след себе си отпадане на задължението на „Файненшъл България“ ЕООД да заплати при поискване от „Изи Асет Мениджмънт“ АД заплащане на дължимите от П. К. Т. вземания по договора за кредит, доколкото двете дружества са обвързани от сключен между тях договор за поръчителство, а единствено отпадане на задължението на ответника да заплати възнаграждение за поръчителя. Поръчителят има правен интерес да изпълни, защото ако е възникнало задължение за обезпечаване на кредита, той е солидарно отговорен с длъжника, съгласно чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, тоест имуществените му права са застрашени от бездействието на последния да изпълни на падежа. Ищцовото дружество встъпва в правата на кредитора, за вземанията по договора за кредит, съгласно чл.74 от ЗЗД. Ответникът не е оспорил, а е признал изрично, което е отделено като безспорно от съда, че по договора за кредит са останали неплатени търсените суми и че същите са заплатени от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

От представения по делото Рамков договор за прехвърляне на вземания от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към него вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар.2, т.2.1 от договора/. Договорът за цесия е подписан на всяка страница от продавача и купувача. Приложение № 1 е подписано с квалифициран електронен подпис и от двете страни и отговаря на изискванията за електронен документ. Ответникът не е оспорил прехвърлянето на вземането, както и че приложението не е представено в цялост, за да дава указания съда на ищеца да представи същите в пълнота, като в случая е безпредметно при липса на оспорване да се прилагат всички 45 листа от Приложението, което не е правено от ищеца с оглед защита на личните данни на останалите лица, фигуриращи в приложението. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.