Решение № 267 от 24.04.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 49/2023
- Вид
- Решение № 267
- Подписан
- 24.04.2023
- Състав
- Бистра Николова, Тодор Тодоров, Милен Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 267 гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Бистра Н.а
Членове:
Тодор Тодоров
Милен Василев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20231001000049 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260631 от 12.10.2022г., постановено по т.д. № 686/2021г. по описа на СГС, Търговско отделение,VI - 18 състав са отхвърлени изцяло предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу И. Ц. Й. и срещу „АЙ ЕЛ БИЛД“ ООД искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване на установено съществуването на вземане в размер на сумата от 30 680 евро – непогасена договорна лихва по Договор за банков кредит № 000LD-L-000350/28.11.2012г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение от 21.05.2015г. и изпълнителен лист по гр.д. № 24644/2015г. по описа на СРС, 82 състав, като неоснователни и недоказани.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в производството „Първа Инвестиционна Банка“ АД с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага, че съдът е достигнал до погрешен извод за действителната обща воля на страните по сключеното споразумение от 05.02.2016г., тъй като не е съобразил важни за отношенията между тях факти и обстоятелства. Посочва, че във споразумението от 05.02.2016г. не е налице изявление за опрощаване на задълженията по процесния договор за банков кредит, до който погрешен извод е достигнал първоинстанционния съд. Твърди, че действителната воля на кредитополучателя и банката, обективирана в споразумението от 05.02.2016г. е да се извърши частично погасяване на задълженията по процесния договор за банков кредит, а не 1 пълно погасяване, до който погрешен извод е достигнал първоинстанционния съд. Излага, че е налице изрична уговорка между страните, че учредените за обезпечение на задълженията по процесния договор ипотеки върху недвижими имоти се запазват, съобразно т.9.2 от споразумението от 05.02.2016г., именно поради частичното погасяване на процесния договор за банков кредит, а не пълното такова. На следващо място излага, че споразумението от 05.02.2016г. не разпростира действието си и спрямо трети за правоотношението лица, каквито са ответниците по делото. На последно място твърди, че с предявяването на иска по чл. 422 от ГПК се установява съществуване на вземането към момента на подаване на заявлението. Моли се за отмяна на решението и постановяване на решение, с което искът да бъде изцяло уважен. Моли се за присъждане на разноски, включително и сторените в заповедното и първоинстанционното производство.
Въззиваемият И. Ц. Й. оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното с нея решение, с подробно изложени мотиви.
Въззиваемият „АЙ ЕЛ БИЛД“ ООД не изразява становище по така депозираната въззивна жалба.
Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а въззивния съд намира и за основателна поради следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу И. Ц. Й. и срещу „АЙ ЕЛ БИЛД“ ООД искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване на установено съществуването на вземане в размер на сумата от 30 680 евро – непогасена договорна лихва по Договор за банков кредит № 000LD-L-000350/28.11.2012г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение от 21.05.2015г. и изпълнителен лист по гр.д. № 24644/2015г. по описа на СРС, 82 състав.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК.
По делото не се спори, а това се установява и от събраните доказателства, че между „Първа инвестиционна банка“ АД и „А и Л Корпорация“ ООД (с предишно наименование „Търговска къща Й.“ ЕООД), в качеството си на кредитополучател и И. Ц. Й., в качеството си на съкредитополучател и „АЙ ЕЛ БИЛД“ ООД (с предишно наименование „МИЛА БИЛД“ ЕООД), в качеството си на съдлъжник е сключен договор за банков кредит № 000LD-L-000350 от 28.11.2012г. Уговорено е, че Банката предоставя на Кредитополучателя и Съкредитополучателя банков кредит в размер на 640 000,00 евро, предназначен съгласно описаното в раздел 2, пункт 4 за пълно погасяване на данъчните задължения на „ВИГО БИЙЧ“ ЕООД, дължими на Община Несебър във връзка с притежаван от дружеството поземлен имот в гр.Несебър; пълно погасяване на данъчните задължения на Съдлъжника „АЙ ЕЛ БИЛД“ ООД , дължими на Столична Община във връзка с притежаван от 2 дружеството поземлен имот в София; заплащане на дължимите нотариални такси и такси вписване във връзка с учредяването на обезпеченията по кредита; пълно погасяване на дълга на Съдлъжника „АЙ ЕЛ БИЛД“ ООД към „БАНКА ДСК“АД, както и за пълно погасяване на дължимите от Съдлъжника „АЙ ЕЛ БИЛД“ ООД такси и разноски към ЧСИ Н. М. с рег.
№ *** на КЧСИ, във връзка с образуваното от него по искане на „БАНКА ДСК“АД изпълнително дело № 20118410403326/2011г. В чл.5 е уговорен реда за ползване на разрешения кредит, като в чл. 10 е уговорена комисионна в полза на банката от 2% върху неизползваната част. Съгласно уговореното в чл. 11 от договора, Кредитополучателят, Съкредитополучателят и Съдлъжника заплащат на Банката годишна лихва в размер на Базов лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 6 пункта, като в чл.12.2 е уговорено, че точният размер на ГЛП се изчислява от банката за всеки лихвен период на падежа на съответното лихвено плащане посочено в погасителния план към договора. В т.11.3 подробно е регламентирано при какви предпоставки банката има право едностранно да променя размера на лихвата, като е посочено, че това става автоматично, без да е необходимо сключване на допълнително споразумение или уведомяване, а в т.11.4 е уговорено, че банката има право да увеличи размера на надбавката за лихва с 2 пункта при неизпълнение на което и да е задължение от страна на кредитополучателя, съкредитополучателя и съдлъжника. В чл.17 е уговорено, че крайният срок за погасяване на кредита е 01.01.2018г. В раздел 8 относно погасяване на кредита е уговорено, че всички суми от продажбата на имоти в описаната сграда в Несебър, отиват за погасяване на задълженията по описания ред, а именно пропорционално размерите на кредита по този договор и по договора №24/18.08.2008г. до достигане на размер от 350 000 евро, а след това –всички дължими суми по описаните договори, като за тези погасявания в т.17.5 е посочено, че банката не събира такса за предсрочно погасяване. В чл. 18 от договора е уговорено, че когато извършеното плащане не е достатъчно да покрие задълженията в пълен размер, те се погасяват в реда: такси и разноски, включително и по принудително изпълнение; наказателна лихва, просрочена лихва, главница, освен ако страните се договорят изрично друго. В чл. 19 от раздел IХ е уговорено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок, се отнасят в просрочие, и олихвявят с договорения в чл. 11 лихвен процент, плюс наказателна надбавка от 20 пункта, считано от падежа на вноската. В чл.21.1 е уговорена солидарна отговорност на съкредитополучателя и съдлъжника. В чл.23 са уговорени обезпеченията на кредита, а именно ипотеки върху описаните имоти, в раздел. В чл.28 и следващите предсрочната изискуемост. В чл.33 е посочено, при какви условия се предоговарят условията по договора, а в чл. 35 и 36 кога се счита прекратен, като е предвидено, че е по взаимно съгласие на страните от датата, посочена в споразумение между тях или по б.“б“ от датата на пълното погасяване на задълженията.
Не се спори по делото, а се установява и от представените доказателства, че на 29.03.2013г. между „Първа инвестиционна банка“ АД, „А и Л Корпорация“ ООД (с предишно наименование „Търговска къща Й.“ ЕООД), в качеството си на кредитополучател и И. Ц. Й., в качеството си на съкредитополучател и „АЙ ЕЛ БИЛД“ ООД (с предишно наименование „МИЛА БИЛД“ ЕООД), в качеството си на съдлъжник е сключен Анекс №1 3 към Договор № 000LD-L-000350 за банков кредит. С него страните са се договорили ползваният от Кредитополучателя, Съкредитополучателя и Съдлъжника кредит да се погасява съгласно нов погасителен план, неразделна част от Анекса, който изцяло заменя погасителния план към Договора. В чл.3 е посочено, че банката събира такса за разглеждане на искането за предоговаряне в размер на 500 лв. и такса за предоговаряне на условия по кредитна сделка в размер на 1 000,00 лв., платими еднократно на падежа на кредита.
Останалите такси и комисионни остават непроменени.
По заявление от ищцовата банка от 07.05.2015г. е издадена заповед за незабавно изпълнение от 21.05.2015г. и изпълнителен лист по гр.д. №24644/2015г. СРС, 82 състав срещу „А и Л Корпорация“ ООД (с предишно наименование „Търговска къща Й.“ ЕООД), И. Ц. Й. и „АЙ ЕЛ БИЛД“ ООД (с предишно наименование „МИЛА БИЛД“ ЕООД) за сумата от 30 680 евро – непогасена договорна лихва, ведно с държавна такса и разноски, срещу която са постъпили възражения по чл. 414 от ГПК от 04.10.2019г. от двамата ответници, като с разпореждане от 10.03.2021г. на ищцовата банка е указано предявяването на иск по чл. 415 от ГПК, за което е връчено съобщение на 16.03.2021г. Искът е предявен на 16.04.2021г. в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
По делото е представено споразумение от 05.02.2016г., сключено между „А и Л Корпорация“ ООД, „АЙС ТУР“ ЕООД, „ЛЕПСИ БЛЕК СИЙ РЕЗОРТ ПРОПЪРТИС“ ЕООД, Ц. Й. Й., „АХЕЛОЙ БИЙЧ РИЗОРТ“ ООД от една страна и „Първа Инвестиционна Банка“ АД от друга страна, което е във връзка с описаните сключени седем договора за кредит, включително и процесния №350/28.11.2012г., изрично описан в споразумението. Посочено е, че по процесния договор към дата 05.02.2016г. задълженията са в размер на 1 992 689,74 лв. или 1 018 846,08 евро. Уговорено е още, че лицата ще преведат описаните суми, а именно: по т.1 „А и Л Корпорация“ ООД ще преведе по банкова сметка на „Първа Инвестиционна Банка“ АД сумата от общо 6 882 000 лв. за погасяване на задълженията по описаните договори, включително и процесния, за който е посочено погасителна сума 745 000 лв. По т.6 е уговорено, че „АЙС ТУР“ ще преведе сумата от 941 570 лв. за погасяване на задължения по същия договор № 350. В т.9 е посочено, че след превод на сумите, посочени в т.1-8 остават задължения по описаните пет договора за кредит в посочените размери, но по договор за банков кредит №24 и по процесния договор №350 се погасяват поради плащане. В т.9.2 е уговорено, че договорите за банков кредит остават обезпечени с ипотеки върху недвижими имоти, посочени в Приложението, неразделна част от настоящото споразумение.
Пред първоинстанционният съд е изготвена съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Г. М., чието заключение е прието неоспорено от страните, от което се установяват следните факти: усвояването на отпусната по кредита сума е извършено по банковата сметка на получателя на няколко транша, като общо усвоената сума е в размер на 640 000,00 евро. Кредитът е в просрочие от 01.04.2013г. – общо 766 дни към 07.05.2015г., като до тази дата няма внесени суми за погасяване на задълженията по кредита. Кредитът е с настъпил падеж, считано от 01.01.2018г. Вещото лице посочва, че към датата на подаване 4 на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 07.05.2015г., задълженията по договора за кредит са в общ размер на 898 353,38 евро, в т.ч.: редовна главница - 440 000,00 евро; просрочена главница – 26 вноски - 200 000,00 евро; просрочена договорна лихва за периода от 01.04.2013г. до 06.05.2015г. - 166 255,60 евро; просрочени наказателни лихви върху просрочена главница за периода от 01.01.2014г. до 06.05.2015г. – 58 255,06 евро; просрочени разсрочени лихви по план, за периода от 01.01.2014г. до
Разпечатката съдържа 24 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a83c7471-0d99-46b0-adf2-d6a643d9a390