Определение № 802 от 20.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 802 гр. София, 20.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20258002101647 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 321/27.01.2025 г., подадена от Г. И. Г., П. Д. Р., И. Г.

Г., М. Г. Р., С. Г. Р., Д. Г. Н., Р. В. К., С.В. С. и В. Г. Д., чрез адвокат И. Г., както и по касационна жалба вх. № 345/28.01.2025 г., подадена от И. С. К., чрез адвокат М. А., срещу решение № 324 от 17.12.2024 г. по гр. д. № 432/2024 г. на Окръжен съд - Смолян, с което е отменено решение № 79 от 06.08.2024 г. по гр. д. № 293/2023 г. на Районен съд - Златоград, като вместо него въззивният съд е признал за установено по отношение на П. Д. Р., М. Г. Р., С. Г. Р., Г. И. Г., В. Г. Д., И. Г. Г., Д. Г. Н., Р. В. К., С. В. С. и И. С. К., че Р. Х. Й. е собственик на основание давностно владение от 1999 г. на ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], незастроен имот за жилищни нужди, с площ от 565 кв.м, при граници/съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, представляващ имот пл. № *, парцел *, кв. 151 по ЗРП на [населено място].

Въззивният съд е съобразил, че ищцата Р. Й. твърди, че от 04.08.1999 г. упражнява владение върху процесния имот с намерение за своене, поради което го е придобила по давност.

Същата излага, че владението й било предадено на 04.08.1999 г., на която дата, според представена по делото разписка, заплатила на П. Д. Р., М. Г. Й., В. Г. Г., като наследници, и в присъствието на свидетелката Г. Г., сумата от 4 000 000 лв. (стари) за покупко-продажба на недвижим имот на обект „Р.“. Сочи, че е отдавала имота под наем.

Окръжен съд – Смолян е обсъдил събраните по делото гласни доказателства:

Пред Районен съд – Златоград е разпитан като свидетел Б. К., който дава показания, че ищцата Р. закупила процесния имот. Свидетелят сочи, че имали споразумение с ищцата той да поддържа имота, защото тя живее в [населено място] река. Твърди, че само той ползвал 1 имота; никога никой от ответниците не бил идвал да му каже да не го ползва; нямало спорове. К. твърди, че бил сложил ограда на имота от циментови колове и мрежа, която ограда премахнал, когато миналата година (2023 г.) получил обаждане, че има сделка за имота и трябва да го освободи. Свидетелят заявява, че преди години засаждал мястото с картофи и го поддържал, а след това слагал своя техника. До появата на обявата никой не спорил, че ползва имота. Сочи и че бащата на И. К. влизал в имота, но се допитвал до него например дали може да остави дърва; свидетелят им разрешил да оставят керемиди и други материали в спорния имот, докато правели покрив, но питали него. При преразпита на свидетеля К. пред втората съдебна инстанция, същият дава показания, че неговата къща се намира в местността „Р.“, а процесният имот е на около 500 - 600 м от неговата къща.

Обяснява, че има имот в „К. “, в [населено място] река, където живее ищцата Р. Й.; последната предложила на К. той да ползва нейното място в [населено място] (процесния имот), тъй като тя не можела да ходи често в [населено място], а тя да стопанисва имота на К. в [населено място] река. Свидетелят твърди, че тази уговорка била през 2002 г. - 2003 г., откогато той почнал да ползва имота. К. сочи, че преди това ищцата една или две години идвала на имота - почиствала тръни и други такива дейности. Заявява, че когато той взел мястото, имотът бил ливада и той го разорал (част от него), за да го ползва, като сеел картофи. Свидетелят заявява, че садил имота около 4 - 5 години, оградил имота с бетонни стълбове и мрежа, и бодлива тел; откъм улицата направил един портал, за да може да се влиза с товарна кола, защото имал „Ифа“ и малък камион. К. ползвал част от имота да държи там товарните коли; след като спрял да сади разораното място, го ползвал да държи там други техника - части, дърва. Свидетелят твърди, че от миналата година не ползва мястото, махнал оградата и техниката, когато след поставяне на табела за продажба на имота се обадил някой от собствениците да освободи имота. К. сочи, че и съседи ползвали имота, но се допитвали до него, като оставяли строителни материали и дърва; временно ползвали имота, докато приключат ремонта на покрива. Конкретно, свидетелят сочи, че С. К. ползвал имота да складира дървата за огрев, докато ги прибере, както и строителни материали, докато правел ремонт на къщата. Свидетелят сочи и за лице на име С., който временно държал колата си в процесния имот, докато я предаде за скрап. К. свидетелства, че Р. Й. му показала откъде докъде да ползва имота и тогава го заградил. Твърди, че заградил имота не веднага, а около 2006 - 2007 г.; когато правили ремонт на улицата, 4 - 5 кола от оградата паднали заедно с мрежата и той ги върнал на място, за да не пречат към улицата.

Въззивният съдебен състав е посочил, че показанията на свидетелката З. Ч. подкрепят показанията на Б. К.. Същата твърди, че от около 20 години вижда в имота Б.; той направил подпорна стена около 2 м и желязна ограда, за да вкарва товарната си кола; една година мястото било засято от Б. и жена му. Свидетелката Ч. твърди, че нямало спорове с комшии; тя знаела, че Б. е купил мястото; П. има някаква част от имота, което чувала от него, като никога не е влизал в спорния имот, включително и през последните 20 години. По отношение името на местността свидетелката сочи, че знае, че живее на „Р.“, в целия район давали парцели като „Р.“. Заявява, че питала съседи защо се продава това място, след като е продадено на Б.; освен Б. не знае друг да е ползвал имота; как се разбирали Б. и С. К. не 2 знае, но виждала дърва на К. в имота.

Свидетелят С. Х. в показанията си твърди, че не бил виждал друг да ползва имота освен Б., който ползвал имота около 5 години „всякак“; преди това много хора слагали вещи на това място, но след като Б. започнал да го ползва, друг не го ползвал. Свидетелят сочи, че „чувал“, че някаква жена купила имота преди много години, но не я виждал да ползва имота; когато Б. започнал да ползва имота, тогава поставил ограда. Свидетелят сочи, че му е известно, че местата наоколо са били на бащата на П. Р., вероятно и спорното място.

Свидетелката Д. Т. твърди, че през годините назад Б. и С. ползвали по половина мястото; твърди, че над спорното място местността е „Ш.“, местността „Р.“ е на повече от 500 м от спорното място. Сочи, че има десетина години откакто имота го ползват заедно Б. и С. К.; имало колове, ограда, но не знае кой я направил; имотът бил ограден отпреди 3 - 4 години. Т. твърди, че не била чувала някой да е спорил с Б. за мястото, както и че не била забелязала П. да работи в имота; той си живеел в квартала, като не била чувала за спорове и скандали между П. и Б.. При разпита й пред втората съдебна инстанция, Т. допълва показанията си, като твърди, че Б. се настанил в имота около 2014 г. - 2015 г., както и че има наблюдения върху имота от 2007 г. - 2009 г. Заявява, че й е известно, че Б. и Р. Й. заменили имота - той да ползва процесния, а Р. да ползва негов имот в [населено място] река.

Свидетелят А. Я. в показанията си сочи, че процесният имот се намира в м. „Ш.“, като от него до местността „Р.“ има поне 300 - 400 м. Заявява, че не знае кой ползвал имота след 1999 г., има впечатления от имота от 2010 г., като не помни тогава Б. да е бил в него.

Свидетелства, че С. К. слагал в имота дърва и видял Б. да оставя камиони. Сочи, че имало порта, която не видял да се заключва; знае, че имотът е на П. Ш., както и сочи, че П. не работел имота от 2010 г. Разпитан пред Окръжен съд – Смолян, свидетелят Я. е дал показания за други обстоятелства, а именно, че през 2012 г. И. К. правил свинарник над процесния имот и тогава Б. не бил в процесния имот, нямало ограда; Б. през 2014 г. - 2016 г. дошъл в процесния имот, като докарал стари камиони, които ремонтирал; през 2014 г. - 2015 г. направил оградата (изявление, направено след като пълномощникът на ответниците адв.

И. Г. е задал въпроса дали оградата е направена след 2012 г.); Я. видял една година Б. да сади картофи в процесния имот, като това било през 2016 г. или 2017 г. На въпрос как е запомнил точно годината 2016 г., Я. отговаря, че постоянно се събирали там (с И. К.) и затова помни, както и че може да е и 2015 г. - не помни точно, но било някъде в този период.

Въззивният съд е приел, че от горните свидетелски показания се установява, че Р. Й. владее процесния имот от 1999 г., след заплащане на сумата от 4 000 000 лв. (стари), а от 2002 г. 2003 г. - чрез свидетеля Б. К.. Съдът е посочил, че кредитира показанията на Б. К., като ги намира за обективни и последователни, както и кореспондиращи в по-голямата си част и с показанията, депозирани от свидетелите на ответниците по исковата молба. Визирал е, че всички свидетели сочат за ползването на имота от свидетеля Б. К., като разминаването е относно периода на това ползване, както и дали е било самостоятелно. Окръжен съд – Смолян е счел, че следва да даде вяра на показанията на К. относно началния момент на установеното от него ползване на процесния имот - 2002 - 2003 г., като в това отношение се е аргументирал, че чрез преразпита на този свидетел е придобил лични впечатления относно 3 обективността и последователността на показанията му. Визирал е, че основание да се кредитират показанията на Б. К. дават и показанията на свидетелката З. Ч., за която не се установява да е заинтересована от изхода на делото. Същата сочи, че от около 20 години е виждала именно Б. К. в спорния имот. По повод показанията на свидетелката Ч. второстепенният съд е отбелязал, че тя сочи, че спорният имот се намира срещу нейната къща, като тя знае, че живее на „Р.“: „Цялото това нещо го знаем едно време, като даваха парцелите, „Р.“. Дори и да се приеме, че местността, в която се намира спорният имот, е известна с различни наименования: „Р.“, „Ш.“, следва да се има предвид соченото от свидетеля Б. К., че ищцата му показала процесния имот и неговите граници, както и следва да се има предвид заявеното и от свидетелите на ответниците, че П. Р. по никакъв начин не оспорвал спрямо ищцата, нито спрямо ползвателя Б. К., че процесният имот е имотът по разписката от 04.08.1999 г. При преценка достоверността на ищцовите свидетели въззивният съд е взел под внимание и соченото от свидетелите на ответната страна, че П. Р. (за когото става ясно, че е един от съсобствениците на процесния имот), живее в непосредствена близост до спорния имот, но след 1999 г. не е ползвал същия и най-вече не е оспорвал ползването му от Б. К., не се е противопоставял или пречил на това ползване. Показателно е също соченото от свидетелите на ответната страна, че било известно, че Б. К. ползва имота на Р. Й. в [населено място] (спорния), а Р. Й. ползва имот на Б. К. в [населено място] река (показанията на Т.). Въззивният съд е посочил, че при преценка достоверността на ищцовите свидетели съобразява и показанията на свидетеля С. К., който сочи, че когато разбрал от Б.

К., че е „купил“ спорния имот, попитал Б. дали да си махне вещите от имота, Б. се съгласил да останат. Приел е, че тези показания са съществени с оглед показанията на другите свидетели на ответниците, че Б. К. и С. К. ползвали спорния имот съвместно и „наполовина“. От друга страна, съдът е визирал, че при преразпита на свидетеля А. Я. пред него, впечатление прави пространният разказ на свидетеля за изграждане на свинарник от И.

К. в имот на П. Р., от когото поискал разрешение, след което свидетелят уточнява, че този свинарнак бил изграден над процесния имот. Приел е, че това обстоятелство, както и твърдението, че едва през 2014 г. - 2016 г. Б. К. оградил имота, което твърдение е направено след подвеждащ въпрос на адв. Г. дали оградата е била изградена след 2012 г., без конкретен отговор как свидетелят е запомнил кога е направена оградата, сериозно разколебават достоверността на показанията на Я., още повече че за тези обстоятелства свидетелят пред районния съд не е споменал.