Решение № 8710 от 12.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8710 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря Й.КА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20251110151541 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на искова молба по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове от ЮЛ срещу ЮЛ, с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите 616,67 лева (315,30 евро), представляващо регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, за което била образувана ликвидационна преписка (щета) № 211782481, ведно със законна лихва от 11.11.2025 г. до окончателното плащане на вземането, както и 56,19 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2025 г. до 10.11.2025 г. Претендират се и сторените в производството разноски.

Ищецът твърди, че на 19.06.2024 г. около 08:00 часа в ***, в ***, водачът на товарен автомобил „И“, с рег. № ***, в композиция с ремарке с рег. № ***, виновно предизвикал ПТП, при което били причинени материални щети по полуремарке ***, с рег. № ***, собственост на ЮЛ. Твърди, че виновният водач Ф.М., който не се съобразява с положението на намиращите се в негова близост превозни средства и при маневра за потегляне удря паркираното до него на рампа, с отворени врати полуремарке, в неговата задна лява врата на багажника. Сочи, че между участниците в ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, в който се съдържало признание за вината на водача на автомобила, застраховат при ответника. Излагат се твърдения, че към датата на ПТП за увреденото МПС бил налице застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ с ищеца, обективиран в полица № 0312240776003429 от 26.01.2024 г. и период на застрахователно покритие от 27.01.2024 г. – 26.01.2025 г. Заявява, че след настъпване на застрахователното 1 събитие, пред ищеца е подадено искане за оценка на причинените вреди на застрахованото при него МПС, за което била образувана ликвидационна преписка по щета № 211782481. Застрахователното обезщетение било определено по експертна оценка, въз основа на извършен оглед и съставени опис и калкулация на увредените автомобилни части /задна лява врата на багажник/ в размер на 1218,34 лева (622,93 евро), която сума била изплатена от ищеца на собственика на увреденото МПС, с преводно нареждане № *** от 01.11.2024 г. В хода на преписката били направени и ликвидационни разноски в размер на 15 лева (7,67 евро). Поддържа се, че между ответника и собственика на товарния автомобил „И“ с рег. № ***, управляван от виновния водач, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, която е била валидна към момента на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие. На това основание ищецът извежда правото си да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на изплатеното обезщетение и направените обичайни разноски. Твърди, че на 17.01.2025 г. ищцовото дружество е изпратило съпроводително писмо до ответника с покана да възстанови сумата от 1233,34 лева / 630,60 евро/, представляваща изплатеното от него обезщетение и начислени разноски, което писмо е получено от ответника на 20.01.2025 г. В отговор ЮЛ е изплатило сумата от 616,67 лева /315,30 евро/., като остатъкът от 616 лева (315,30 евро) останал непогасен, поради което се претендира и обезщетение за забавено плащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че гражданската отговорност на водача на товарен автомобил „И“ с рег. № *** е застрахована при него Твърди, че не всички увреждания по полуремарке ***, с рег. № ***, се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Счита, че определеното от ищеца е прекомерно. Оспорва стойността на твърдените имуществени вреди, като твърди, че претендираното регресно обезщетение е завишено и не съответства на реалната стойност на увредените авточасти и детайли, при прилагане на необходимия коефициент овехтяване.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че на 19.06.2024г. в *** е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил „И“, с ДК № *** със сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност, в резултат на което са причинени щети на полуремарке *** с ДК № ***. Не е спорно, че вина за процесното ПТП има водачът на „И“, с ДК № ***. Не е спорно и наличието на твърдените застрахователни правоотношения към датата на ПТП – между ищеца и собственика полуремарке *** по застраховка „Каско на МПС“ и между ответника и собственика на увреждащия автомобил по застраховка „Гражданска отговорност“. Не се оспорва и, че по образуваната при ищеца преписка по щета № 211782481 е определено и платено застрахователно 2 обезщетение в размер на 1218,34 лева (622.93 евро), и 15 лева (7,67 евро) ликвидационни разноски) за претърпените от процесното ПТП вреди. Не е спорно, че ответникът е бил поканен да възстанови на ищеца платеното обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, както и че преди завеждане на делото, ответникът е погасил частично претенцията на ищеца до размера на сумата от 616,67 лева (315.30 евро).

Следователно, не се оспорва по делото наличието на предпоставките от фактическия състав на чл. 411 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника ЮЛ, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховката „Каско”, изплатено от ищеца на увреденото и застраховано от него лице. Този извод се подкрепя и от извършеното от ответника погасяване преди завеждане на делото, съставляващо извънсъдебно признание на фактите, свързани с основанието на заявената претенция.

Правният спор в настоящото производство се свежда до размера на дължимата от ЮЛ, сума, т.е. до размера на суброгационното вземане по чл.

411 от КЗ на ищеца ЮЛ.

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

От събраните по делото доказателства се установява, че между – застрахователя – ищец и собственика на увреденото полуремарке *** има сключен договор за застраховка „Каско”. При действието на този договор е била образувана ликвидационна преписка по щета № 211782481 във връзка с настъпило на 19.06.2024. в *** ПТП, като е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1218,34 лева / 622.93 евро и 15 лева/ 7,67 евро.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения иск на застрахователя с правно основание чл.411 от КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане.

3

От събраните по делото писмени доказателства и заключение на АТЕ, се установява, че на 19.06.2024г. в ***, в *** по вина на водача на „И“, с ДК № *** са причинени материални щети на застрахованото при ищеца полуремарке. Виновният водач, който не се съобразява с положението на намиращите се в негова близост превозни средства и при маневра за потегляне удря паркираното до него на рампа, отворени врати полуремарке *** с ДК № ***.

Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. По делото не са ангажирани доказателства за опровергаването на установената презумпция. От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява размерът на причинените вреди и причинната връзка между тях и виновното деяние на водача на т.а. „И“, с ДК № ***. Следователно установяват се по делото наличието на предпоставките от фактическия състав на чл. 411 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховката „Каско”, изплатено от ищеца на увреденото и застраховано от него лице.

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател по застраховка „ГО” са изрично определени от закона чл. 411 от КЗ, който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му.

Съдът приема, че възприетите и описани от вещото лице повреди по автомобила, са настъпили в резултат от процесното ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се ангажира отговорността на ответника.

Заключението в тази част е компетентно изготвено и обосновано като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дал категорично заключение, че всички повреди по изготвения опис от застрахователя са в резултат от процесното ПТП.

Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал.2 от КЗ то трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените трети лица, се определя по правилата на чл. 499 от КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал.2 от КЗ, в разглежданите случаи, обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване размера на щетите на МПС в случаите, 4 когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – аргумент от чл.4 от Наредба № 24/2006 на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл.386 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. /В този смисъл Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и др./. При частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество.