Решение № 28 от 09.06.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Варна , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милен П. Славов

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20213000500113 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от М. П. СТ. чрез процесуалния му представител адв. Н.В. против решение №260001/04.01.2021г., постановено по гр.д.№509/ 19г. по описа на ДОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от М. П. СТ. против Т. Н. П. при участието на третото лице помагач на ответника ЗК „Олимпик“АД, Кипър, в ликвидация, иск с пр.осн. чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 35 000лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от счупване на лява и дясна патела, причинено при ПТП на 11.08.2014г. в гр. Добрич, на кръстовището на ул.“Христо Ботев“ и ул.“Гривица“, от удар между ищеца като водач на велосипед и управлявания от ответника л.а. „Рено Лагуна“ с ДК№ ТХ4900ТХ, поради виновно и противоправно поведение на ответника-навлизане при завой на ляво в лентата за насрещно движение на ищеца, както и М. П. СТ. е осъден да заплати на Т. Н. П. сумата от 3 415, 50 лв., сторени в производството разноски.В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира да бъде отмене но и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен. Претендират се разноски.

Въззиваемият Т. Н. П. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител адв.М.Я. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

1

Третото лице помагач ЗК „Олимпик“АД, Република Кипър, в ликвидация /принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност /несъстоятелност/, представлявано от ликвидаторите/синдици/ П.Накузи и С.Коккинос, действащо на територията на РБ чрез ЗК „Олимпик-клон България“, КЧТ, гр.София, редовно уведомено, не е депозирало отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът М. П. СТ. излага, че на 11.08. 2014г., управлявайки собствения си велосипед, се движел в гр.Добрич по ул.“Христо Ботев“ в посока към центъра на града.При наближаване на една от пресечките на улицата видял, че има спрял автомобил, който бил с включен ляв мигач и изчаквал, за да направи ляв завой.Ищецът се движел зад един автомобил, който бил на известно разстояние пред него.Когато наближил автомобилът, който искал да завива, на около 20м., той изведнъж започнал да навлиза в неговото платно за движение.Тъй като се движел по наклон надолу, сравнително бързо, не успял да реагира на навлизането в неговото платно и се блъснал в автомобила.Ударил се в предното панорамно стъкло и паднал на земята.Автомобилът, който пресякъл пътя му, е л.а.“Рено Лагуна“ с рег.№ТХ4900ТХ, управляван от ответника Т. Н. П..След удара станал, ответникът дошъл и му помогнал, обадил се на тел. №112, разговаряли и казал, че има само драскотини.Прибрал се у дома, но там почувствал силни болки в коленете и отново се обадил на тел.№112.Посетил болница, където се оказало, че има счупване на капачките на двете колена.Било извършено закрито наместване без вътрешна фиксация, двата му крака били обездвижени с гипсови шини за 30 дни, след което била направена корекция на шината и не е следвало да стъпва на краката си още за 10 дни.Впоследствие, след активна физиотерапия, започнал да се движи с патерици.В резултат от нараняванията изпитвал силни физически болки, бил обездвижен, не можел да става от леглото, да се обслужва за елементарни ежедневно необходими нужди/обличане, събличане, къпане/, психически се чувствал непълноценен.Променил се социалния му живот, не можел да спортува, вкл. не посещавал училище до м.12.2014г.Образуваното по случая ДП било прекратено.За автомобила имало сключена застраховка гражданска отговорност със ЗК „Олимпик-клон България КЧТ“ за периода 02.03. 2014г.-02.03.2015г.Предявил против последното пряк частичен иск за сумата от 5 000лв. като част от 150 000лв., уважен с влязло в сила на 15.02.2019г. решение, постановено по гр.д.№17125/16г. по описа на СРС.Понастоящем застрахователната компания е обявена в ликвидация, поради което за него е налице правен интерес от предявяване на иска за остатъка от сумата до 40 000лв. против виновния водач.

Предвид изложеното претендира ответникът Т. Н. П. да бъде осъден да му заплати сумата от 35 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът Т. Н. П. в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че механизмът на настъпилото ПТП е 2 следният: на 11.08.2014г. се движел с автомобила си по ул.“Христо Ботев“.Имал намерение да извърши ляв завой по ул.“Гривица“. Приближавайки кръстовището намалил скоростта и заел позиция на изчакване, като автомобилът бил разположен изцяло в неговата лента за движение, успоредно на оста на пътя, с много малък ъгъл в посоката, в която желаел за завие. Автомобилът бил в покой с включен светлинен сигнал.Възприел идващите срещу него автомобили, готвел се да завие, но не потеглил. Възприел и велосипедист след колоната от автомобили, на разстояние от около 50м.Велосипедистът криволичел по пътя, но основно се движел в близост до оста на пътя, по средата на пътното платно. Велосипедистът се движел с висока скорост/не по-малка от 25-30 км/ч./ по надолнище.Продължавал да изчаква в покой и в този момент чул силен удар по купето на автомобила. В следващия момент видял как върху предното панорамно стъкло на автомобила връхлита велосипедистът и стъклото станало на пукнатини. Без да мести автомобила, изгасил двигателя и слязъл да види какво се е случило. Непосредствено пред регистрационната табела/с получени черни петна от каучук по нея/ видял паднал велосипед с изкривена предна гума.До предния ляв калник видял паднало момче, попитал го е дали е добре, да го закара до болница.Водачът на велосипеда се съвзел и повтарял „Аз съм виновен, няма нужда от линейка, само драскотина, в къщи ще ме убият заради колелото, добре съм“.Набрал тел.№112, разговарял с операторите и момчето разговаряло с тях и казало, че е добре, че то е виновно.Ищецът го помолил да го изпрати до баира на ул.“Христо Ботев“, повървели пеша нагоре, бутайки велосипеда, няколко пъти го питал дали е добре. Казал му, че, ако е необходимо, ще го заведе до болница, но ищецът отказал, тревожил се повече за това какво ще му кажат в къщи като видят състоянието на велосипеда. С оглед гореизложеното поддържа, че вина за ПТП има единствено ищецът, който е нарушил правилата за движение, така, както е установено и в постановлението за прекратяване на наказателното производство. Твърди се, че сблъсъкът е настъпил изцяло в платното за движение на лекия автомобил, който е бил в покой и разположен успоредно на оста на пътя, а ударът е бил челно в централната част на предното му стъкло, като велосипедистът е навлязъл с голяма скорост в платното за движение на лекия автомобил и сам е предизвикал произшествието. Евентуално, ако горните възражения се приемат за неоснователни, твърди, че претендираното обезщетение е в изключително завишен размер, неотговарящ на действително търпените вреди и на икономическата и социална конюнктура в страната към онзи момент. Не отчетно и обстоятелството, че ищецът, вкл. с оглед младата му възраст, бързо и изцяло се е възстановил от получената травма.Твърди и съпричиняване от страна на родителите на ищеца поради неупражнен родителски контрол.

По реда и в срока на чл.219 от ГПК е поискано от ответника и съответно от първоинстанционният съд е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника ЗК „Олимпик“АД, Република Кипър, в ликвидация, представлявано от ликвидаторите П.Накузи и С.Коккинос, действащо на територията на РБ чрез ЗК „Олимпикклон България“, КЧТ, гр.София.В депозираното становище третото лице помагач подържа становище за неоснователност на иска по съображения, идентични с тези на 3 ответника.Евентуално, ако се приеме, че вина за ПТП има и водачът на автомобила, твърди, че е налице съпричиняване от страната на ищеца, който нарушил разпоредбите на чл.25, ал.1 и ал.2, чл.42, ал.1 и ал.2, чл.80 и чл.81 от ЗДвП. Възразява за прекомерност на претендираното обезщетение.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр.осн. чл.45 от ЗЗД.

За да се осъществи фактическият състав на чл.45 от ЗЗД е необходимо да се установи, че е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай като тежестта на доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки - противоправно деяние и вреда подлежат на установяване от ищеца.

По противоправността на поведението на въззиваемия.

Между страните не е спорно и се установява от представеното постановление по ДП №742/14г. по описа на Първо РУ МВР гр.Добрич, че образуваното на 11.08. 2014г. досъдебно производство против неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК е прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПКдеянието не е извършено или не съставлява престъпление. Прието е, че на 11.08.2014г. по платното за движение на ул.“Христо Ботев“ на кръстовището с ул.“Гривица“ бил спрял л.а.“Рено Лагуна“ с рег.№ТХ4900ТХ, управляван от Т. П., който изчаквал да преминат насрещно движещите се автомобили.Бил спрял така, че бил разположен изцяло в неговата лента за движение като надлъжната му ос била успоредна на оста на платното за движение или според заключението на експерта е сключвал минимален ъгъл с не повече от 7 градуса на ляво. Наближавайки кръстовището на ул.“Христо Ботев“ с ул.“Гривица“, велосипедът, управляван от М.С., преминал в лентата за насрещно движение, вероятно изпреварвайки движещ се пред него автомобил, последвал удар между предното колело на велосипеда и предната броня на автомобила в областта на предната регистрационна табела. Правилата за движение са нарушени от М.С. и той е пострадалият от произшествието.

Видно от гореизложеното, причина за прекратяване на производство е прието за установено от материалите по ДП, че л.а. се е намирал на кръстовището спрял в неговата лента за движение, а велосипедистът М.С., идващ от обратната посока, е преминал в насрещната лента за движение, т.е. тази на автомобила на Т.П., по предположение, че вероятно е изпреварвал друг автомобил, и така се е ударил в спрелия автомобил на Т.П..

Цитираното наказателно постановление няма обвързваща сила по см. на чл. 300 от ГПК за гражданския съд. Издаденото по реда на чл.53 от ЗАНН наказателно постановление 4

№150851-000421/01.04.2015г., с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника за нарушение нормата на чл.80, т.2 от ЗДвП - наложена глоба в размер на 30лв., защото водачът на велосипед не се е движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение /издадено, както е посочено в него, въз основа на постановлението за прекратяване на наказателното производство/, също не попада в хипотезата на чл.300 от ГПК, поради което и констатациите му нямат обвързваща сила за гражданския съд.

Не е спорно между страните и, че с решение №316578/18.01.2018г., постано -вено по гр.д. №17125/16г. по описа на СРС, влязло в сила на 15.02.2019г., ЗК „Олимпик-клон България“, КЧТ, гр.София е осъдено да заплати на М.С. на осн. чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ сумата от 5 000 лв. по предявен частичен от 150 000лв. иск, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изра -зяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие травматични увреждания, причинени от ПТП на 11.08.2014г. в гр.Добрич поради виновното поведение на водача на л.а. “Рено Лагуна“ с рег.№ ТХ4900ТХ, чиято деликтна отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „Олимпик-клон България“, КЧТ, ведно със законната лихва от 11.08.2014г. до окончателното изплащане.