Решение № 65 от 24.03.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Девня, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20253120100983 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от А. М. А. , ЕГН ********** чрез процесуален представител адв.С. К. от АК Варна ,съдебен адрес гр.Варна, ул.“Мусала“ №2, ет.1, ап.1 против "Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Зографски манастир“№15, вх.Г, ет.6 и против „Кредит Гаранция“ ЕООД , ЕИК 201281666 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Александър Стамболийски“№24 , ет.3 , ап.7 за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит №100471728 и договор за поръчителство от 15.09.2022г. сключен от ищеца с „Кредит гаранция“ ЕООД , ЕИК ********** като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗК и ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 15.09.2022 г. ищецът е сключил с ответното дружество „Кеш кредит мобайл“ ЕАД договор за кредит, по силата на който са му предоставени заемни средства в размер на 300, 00 лева.Заемът бил обезпечен с поръчителство , предоставено от „Кредит гаранция“ЕООД.Твърди, че с договорената клауза за поръчителство се нарушават добрите нрави и се накърнява договорното равноправие между страните.

Ответникът "Кеш кредит мобайл " ЕАД оспорва заведения иск като го приема за недопустим и неоснователен.

1

Съдът след като се запозна със становището на страните , намира за установено следното: На 15.09.2022 г. между страните А. М. А. и „Кеш кредит мобайл“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № 100471728. По силата на договора е предоставена на кредитополучатсля главница в размер на 300 лева.Заемателят е следвало да сключи и договор за поръчителство с дружеството „Кредит гаранция“ ЕООД с цел да бъде обезпечен кредитът. Такъв договор е сключен между страните на същия ден.

Тук следва да се отбележи, че „Кредит гаранция” ЕООД е изцяло собственост на „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, като ищецът твърди , че възнаграждението на поръчителя представлява скрито оскъпяване към договора за кредит.

Съгласно чл. 11,ал. 1, г. 10 от ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая кредиторът се задоволява с посочване на размер на ГПР без да пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа.По този начин възнаграждението по договора за поръчителство представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/. което не е сторено. При положение че допълнителното възнаграждение бъде включено от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен. Кредиторът не включва възнаграждението по т. нар. от него „обезпечение“ към ГПР с единствения стремеж да заобиколи нормата на чл. 19. ал. 4 от ЗПК. В ГПР с необходимо да бъдат описани всички разходи, които се възлагат в тежест на длъжника, като възнаграждението по договора за поръчителство представлява разход по кредита за кредитополучателя.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора тъй като липсва информация колко точно, включително като сума в лева, е оскъпяването по кредита.

Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 50013/05.08.2024г. по т. д. № 1646 2022г. на ВКС, II ТО, според което установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочвансто му.

2

Нещо повече, при съобразяване размера на неустойката, ГПР по договора значително би надхвърлил установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на този компонент.

Съдът приема също така , че договорът за поръчителство от 15.09.2022 г., сключен кьм договора за кредит е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД.

Договорът за обезпечение е сключен в нарушените на императивните норми на ЗПК и ЗЗП - чл. 143, ал. 1 ЗЗП и е недействителен на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП по отношение на длъжника, респ. последният не дължи плащане по него. За да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна в правоотношението.

Това нарушение на кредитора води до разрез с императивната разпоредба на чл. 16 ЗПК, която вменява в негово задължение да оцени кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит.

Съдът приема с оглед на нищожността на договора за кредит , че кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки от потребителя сумата в размер на 160 лева над главницата по договора за кредит. Настоящия иск е предявен ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

Договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК.

Кредиторът е нарушил изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и не е записал действително приложимият в кредитното правоотношение лихвен процент.

В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита / кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. Във величината на ПГР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота 3 досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 от ЗПК липсват. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и / или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР . ГПР се определя по точно определена методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК/. Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР и данни за разходите, които го формират, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват. В този смисъл е и съдебната практика, която приема, че когато договор за кредит не съдържа компонентите, от които се състои ГПР поставя потребителя неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение.

На следващо място, съгласно императивните изисквания на горепосочените норми, кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР таксата за осигуряване на поръчителство от „Кредит гаранция“ ЕООД в полза на кредитодателя. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Договорът за кредит е недействителен и на основание нарушаване на изискването на чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент. Не става ясно как се начислява този процент за възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в определен срок или по някакъв друг свободно избран от страните начин, дали годишният лихвен процент съставлява фиксирана цена на кредита или е референтен процент. Налице е неяснота върху каква стойност се изчислява този процент, което е необходимо, за да може както потребителят да извърши самостоятелна преценка за 4 правилността на този указан размер. Тази информация е от съществено значение за защита интересите на потребителя, тъй като от нея зависи каква ще бъде реалната цена, която той ще заплати за предоставения му заем.

Предвид гореизложеното съдът намира за установено по делото , че сключения между страните договор за потребителски кредит е нищожен като противоречащ на изискванията на ЗЗП и ЗПК.Тези изводи налагат уважаването на исковата претенция на ищеца към ответника по делото като основателна.Съдът също така приема , че договорът за поръчителство сключен между ищеца и „Кредит гаранция“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД.

При този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение, както и разноски за заплатена държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по отношение на "Кеш кредит мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Зографски манастир“№15, вх.Г, ет.6 и на „Кредит Гаранция“ ЕООД , ЕИК 201281666 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Александър Стамболийски“№24 , ет.3 , ап.7 ,на договор за предоставяне на потребителски кредит №100471728 и договор за поръчителство от 15.09.2022г. сключен с „Кредит гаранция“ ЕООД , ЕИК 201281666 сключени с А. М. А. ЕГН:

**********, , поради непредоставянето на информация на потребителя за стойността на финансовата услуга преди сключване на договора и невключването и в условията на договора , като проитворечащ на императивните изисквания на ЗЗК и ЗПК.

ОСЪЖДА „Кеш кредит мобайл“ЕАД ,ЕИК 202376220 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Зографски манастир“№15, вх.Г, ет.6 да заплати на А. М. А. ЕГН: **********, сумата от 81.80 евро , получена от кредитора над главницата по договор за кредит №100471728.

ОСЪЖДА „Кеш кредит мобайл“ЕАД ,ЕИК 202376220 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Зографски манастир“№15, вх.Г, ет.6 да заплати на А. М. А. ЕГН: **********, сумата от 360.00 евро за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и 21.73 евро за заплатена 5 държавна такса от ищеца.

ОСЪЖДА „Кредит Гаранция“ ЕООД , ЕИК 201281666 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Александър

Стамболийски“№24 , ет.3 , ап.7 да заплати на А. М. А. ЕГН: **********, сумата от 180.00 евро за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и 21.73 евро за заплатена държавна такса от ищеца.

ОСЪЖДА „Кеш кредит мобайл“ЕАД ,ЕИК 202376220 , „Кредит Гаранция“ ЕООД , ЕИК 201281666 и А. М. А. ЕГН: **********, да заплатят за медиатор по сметка на ОС Варна сумата от по 10.22 евро.