Решение № 3153 от 13.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3153 гр. Пловдив, 13.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330109834 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, против А. Х. В., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ********* от 16.06.2021 г., по силата на който на ответника била предоставена сума в размер на 1100 лева, при уговорен ГЛП – 41 % и ГПР – 48.87 %.

Съгласно чл. 4 от Общите условия към договора ответникът следвало да заплати договорно възнаграждение, като страните се споразумели същото да се разсрочи във времето и да се погасява в рамките на погасителния план. Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите условия кредитополучателят дължал заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 275 лева и „Флекси“ в размер на 660 лева.

Задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в общ размер на 2553.91 лева, която сума ответникът следвало да върне за срок от 15 месеца, с месечна погасителна вноска по погасителен план в размер на 106.41 лева.

Твърди се, че на ответника била предоставена своевременно информация за параметрите на договора, както и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, за да може клиентът да прецени доколко предлаганият договор за потребителски кредит съответства на неговите възможности и финансово състояние. Били направени разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който ищцовото дружество предлага.

Сочи се, че съгласно параметрите на договора и чл. 15 от Общите условия, клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора, в който случай за него възниква задължение да заплати дължимото за избрана услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от погасителната вноска. Твърди се, че този избор е на клиента, като закупуването на 1 допълнителните услуги не е задължително условие за сключването на договора.

Ищецът поддържа, че страните са постигнали съгласие да сключат договор за кредит, като ответникът е пожелал закупуването на услугите „Фаст“ и Флекси“ и е поел задължение да заплати определеното възнаграждение за тяхното предоставяне.

Във връзка със закупената услуга „Фаст“ ответникът получил приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, като представителите на ищеца извършили всички необходими действия за проучването на кредитното досие на длъжника, подготвили нужните документи и сключили договора в максимално кратки срокове. Твърди се, че посочената услуга е използвана от ответника.

Във връзка със закупената услуга „Флекси“ била предоставена възможност на ответника за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски, както и възможност за смяна на падежната дата на вноските, но същият не се възползвал.

Твърди се, че ответникът не е изпълнявал поетите договорни задължения, като по процесния договор били направени плащания от ответника само шест пълни погасителни вноски и една частична вноска, като била заплатена сума в общ размер на 751.70 лева. С извършените плащания били погасени част от задълженията по договора, вкл. лихви за забава по кредита на основание т. 12.1 от Общите условия и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно чл. 17.4 от Общите условия.

Поради неизпълнение на поетите договорни задължения – поради просрочие на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, на основание чл. 12.3 от Общите условия към договора, договорът се прекратявал, а задълженията по него, обявени за предсрочно изискуеми на 07.03.2023 г., за което на длъжника било изпратено Уведомително писмо.

Предвид неизпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2794/02.05.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 5950/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІІ граждански състав, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение от длъжника, при което за ищеца възникнал правен интерес да предяви установителни искове относно вземанията по издадената заповед за изпълнение.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

892.36 лева – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ********* от 16.06.2021 г.; 286.71 лева – договорно възнаграждение за периода 15.02.2022 г. – 07.03.2023 г.; 222.90 лева – лихва за забава за периода 16.09.2021 г. – 27.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Тъй като със Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2794/02.05.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 5950/2023 г. по описа на Районен съд, било отхвърлено заявлението за присъждане на сумите, претендирани за неплатени възнаграждения за закупени и използвани услуги „Фаст“ и „Флекси“, с исковата молба предявява срещу ответника и осъдителни искове за осъждането му да заплати сумата в размер на 194.78 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ по Договор за потребителски кредит № ********* от 16.06.2021 г., както и за сумата в размер на 467.50 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по същия договор, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното им изплащане.

Предвид изложеното, моли предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника А. Х. В. е постъпил писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

2

Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор.

Счита, че процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК. Твърди, че размерът на текстовата част на шрифта в договора, включително и в погасителния план, е по-малък от 12, което било в нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Твърди се нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК, тъй като не било посочено по какъв начин се определя и изчислява лихвения процент.

Твърди се нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 10, тъй като отразеният в договора ГПР не е отговарял на действителния.

Счита, че договорът за заем е нищожен и на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради неспазване на предписаната от закона форма.

Предвид изложените съображения, моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 5950/2023 г. по описа на ПРС, VІІ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 2794/02.05.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 892.36 лева – главница по договор за потребителски кредит № ********* от 16.06.2021 г.; 286.71 лева – договорна лихва за периода от 15.02.2022 г. – 07.03.2023 г.; 222.90 лева – обезщетение за забава за периода от 16.09.2021 г. до 27.04.2023 г.; ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащането, както и за разноски. С влязло в законна сила, разпореждане, инкорпорирано в заповедта, е отхвърлено заявлението за сумата от 197.78 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, както и за сумата от 467.50 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси.

Заповедта е връчена на длъжника, като в срок е постъпило възражение и съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчването на съобщението. Установителните искове са предявени в месечния срок по чл.

415, ал.1 ГПК. Относно сумите, за които е отхвърлено заявлението, са предявени осъдителни искове.

Предвид изложеното, предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит от посочената дата, по който е била предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума, че е настъпил падежът на вземането; наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на заема с лихва, като установи вземанията си и по размер; наличието на валидна уговорка за начисляването на възнаградителна лихва и нейния размер, наличието на валидна уговорка за начисляването на възнаграждение за услуга „Фаст“ и възнаграждение за услуга „Флекси“, както и техният размер, както и фактически извършване на действията, за които е предвидена дължимост на посочените възнаграждения.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан Договор за потребителски кредит № ********* от 16.06.2021 г., по който на ответника е предоставена 3 сумата от 1100 лева. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 11795/16.10.2023 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото, Договор за потребителски кредит № ********* от 16.06.2021 г. /л.98-104- в оригинал/, се установява, че между страните е подписан Договора, по което предоставената сума е усвоена. С процесния Договор, на ответника е предоставена сума в размер на 1100 лева. Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е 41.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 48.87 %. Ответникът се е задължил да върне сумата на 24 месечни погасителни вноски в размер 67.45 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1618.91 лева. Било е уговорено и закупуването на допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 275 лева и „Флекси“ на стойност 660 лева, като сумата за допълнителни услуги, е разсрочена на равни части, по 38.96 лева към всяка вноска.

Посочено е, че общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза на 2553.91 лева, по 106.41 лева всяка вноска.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума. Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.