Определение № 769 от 12.02.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 769 гр. Варна, 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

К. Т. В.

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100500232 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 92401/05.11.2025г. на К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. „Св.Св. Иван Рилски" №25, вх. Е, ет.

4, ап. 100, срещу Решение № 3337/26.09.2025год. по гражданско дело № 20253110100215 по описа за 2025г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 49-ти състав, с което съдът:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът К. В. К. ЕГН:**********, с адрес: гр.Варна, кв. „Св.Св.Иван Рилски" №25, вх. Е, ет. 4, ап.100, ДЪЛЖИ на ищеца К. К. К., ЕГН:**********, действащ със съгласието на неговата майка и законен представител К. Ж. Ж.К.а ЕГН:**********, с адрес: гр.Варна, *** ет. 2, сума в размер на 10000,00лв./десет хиляди лева/, представляваща дължима издръжка за периода 01.01.2024 г. до 31.10.2024 г., в полза на детето К. К. К.

ЕГН:**********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител К. Ж. Ж.-К.а, дължима съгласно сключен брачен договор от 18.10.2013 г., с нотариална заверка на подписите, между К. В. К.

ЕГН:********** и К. Ж. Ж.-К.а, ЕГН:**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.10.2024г. до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение №6302/07.11.2024г. и изпълнителен лист по ЧГД № 13509/2024 г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, 1 ал.1 ЗЗД.

В жалбата е изложено становище за недопустимост и неправилност на обжалваното първоинстанционно решение за поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Твърди се, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК и производството е недопустимо, на няколко самостоятелни основания: първо, поради липса на правен интерес при вече съществуващ изпълнителен титул - издаден изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение въз основа на същия документ по чл. 417 ГПК - брачния договор; второ, поради това, че брачният договор не представлява документ по смисъла на чл. 417 ГПК и не може да бъде използван за издаване на заповед за незабавно изпълнение; и трето, защото съдът не е проверил дали няма припокриване между претендираните и вече присъдените периоди на издръжка по изпълнителния лист от 2014 г.

Сочи се, че Варненският районен съд е постановил решението при съществено процесуално нарушение, като не е разгледал направеното изрично възражение за неавтентичност на подписа, положен върху представеното по делото пълномощно, използвано от адв. И. В. за подаване на исковата молба в съда, нито е открил производство по чл. 193 ГПК за проверка на истинността му.

ВРС неправилно не е разгледал и възражението на въззивника за недействителността на брачния договор, като се е позовал на неуточняването му от страната. Счита, че съгласно практиката на ВКС, съдът е длъжен да обсъди всички обстоятелства относно евентуална нищожност на договора, дори ако това не е изрично поискано от страните.

Изразява становище, че съдът е трябвало да приеме за безспорен факта, че задължението е погасено, тъй като държането на изпълнителния лист от длъжника е доказателството за плащане и погасяване на задължението.

Фактът, че въззивникът държи оригинала на изпълнителния лист, издаден през 2014 г., е доказателство, че задължението по него е погасено и вземането е прекратено, а в такъв случай нов иск по чл. 422 ГПК за същото вземане е недопустим.

Издръжката на ненавършило задължителна съдебна преценка. пълнолетие дете е предмет на

Въззивникът моли съдът да обезсили първоинстанционното решение.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата 2 страна, в който се излага становище за неоснователност на жалбата и правилност и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че между страните в производството е сключен брачен договор по смисъла на чл.37 СК, с нотариална заверка на подписите и съдържанието, който се явява изпълнително основание. Недоказано се явява възражението, че процесният брачен договор е симулативен, както и че договорът е сключен при липса на съгласие. Не са представени никакви доказателства съгласието на К. К. да е изтръгнато с насилие или да е направено без намерение за обвързване.

Твърденията, че такъв договор не е подписван от ответника, са в противоречие със съдържанието на самия договор, обективирано и в представения по делото общ регистър на нотариус Янчо Несторов и дадените свидетелски показания от същия. Ангажирани са доказателства, че на датата на извършване на нотариалната заверка на подписите и съдържанието на брачния договор 06.11.2013 г., страните са се явили в кантората на нотариус Янчо Несторов за извършване на заверката. Договорът не противоречи и на добрите нрави.

Предвид обстоятелството, че задълженията на ответника произтичат от валидно сключен брачен договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието му от 06.11.2013 г., както и е настъпила изискуемостта на претендираните вземания, предявеният иск се явява изцяло основателен.

Въззиваемата страна моли за потвърждаване на решението.

Съдът намира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, включително доказателство за платена държавна такса, с оглед на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.

Няма направени доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 92401/05.11.2025г. на К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. „Св.Св. Иван Рилски" №25, вх. Е, ет. 4, ап. 100, срещу Решение № 3337/26.09.2025год. по гражданско дело № 20253110100215 по описа за 2025г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 49-ти състав.

3

НАСРОЧВА производството по делото за 09.03.2026 год. от 9.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от отговора.

УКАЗВА на въззивника в срок до насроченото о.с.з. да уточни како искане отправя до настоящата въззивна инстанция, доколкото навежда твърдения както за недопустимост, така и за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, а при обезсилване на съдебното решение са налице две възможности - да се обезсили решението и да се прекрати производството или да се обезсили решението и производството да се върне за ново разглеждане от ВРС.

НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че медиацията е способ за доброволно разрешаване на спора, като медиатора може да им помогне да постигнат споразумение, което след това да бъде утвърдено от съда.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4, в сградата, в която се помещава СИС при ВРС, като за целта следва да попълнят и подадат заявление. Участие в медиация страните следва да заявят на тел. ***, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4