Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 25 от 20.10.2025, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Наказателно дело от общ характер 348/2025
Вид
Присъда № 25
Подписан
20.10.2025
В сила
05.11.2025
Състав
Янко Венциславов Чавеев

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 24 (№ 25 по ЕИСС) на Самоковския районен съд от 20.10.2025 г. по НОХД № 348/2025 г. по описа на същия съд

С обвинителен акт на Самоковската районна прокуратура Р. С. Д. с адрес в с. Ш., В. област, е обвинен в престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК с твърдения да е извършено на 03.09.2022 г. в гр. Самоков.

С протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на 20.10.2025 г. Ц. К. З. е конституиран като частен обвинител и е приет за разглеждане в наказателното производство гражданският му иск срещу подсъдимия за заплащане на сумата 400 лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди от престъплението, в което е обвинен подсъдимият. Ц. З. е конституиран и като граждански ищец.

Пред съда подсъдимият, в присъствието на адв. Ю. Д., назначен за негов служебен защитник в досъдебното производство, заявява, че признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласието си за тези факти да не се събират доказателства.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и отправя искане наказанието на подсъдимия да бъде индивидуализирано съгласно чл. 58а от НК предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и след съответната редукция да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години. Изразява становище, че предявеният граждански иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен. Счита, че разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Частният обвинител и граждански ищец Ц. З. се присъединява към становището и исканията на прокурора.

Защитникът на подсъдимия изтъква смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които ако съдът постанови осъдителна присъда с оглед направеното от него самопризнание, следва да му определи наказание „лишаване от свобода“ в минималния предвиден от закона размер и да го редуцира с 1/3 до 8 месеца.

Подсъдимият изцяло се солидаризира с речта на защитника си.

При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият не прави конкретно изявление.

Въз основа на доказателствата по делото и закона съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Подсъдимият Р. С. Д., ЕГН **********, е роден на .. г. в гр. Р.., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес с. Ш., Община Д. ч., В. област, ул. „Ц. И. Ш.

№ .., неженен, със средно образование, осъждан, не работи.

Въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство № 1/2023 г. на ГДБОП в МВР, отдел 10, сектор 2, на основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът приема за установени по несъмнен начин обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, без да е нужно да ги преповтаря.

1

Въз основа на тези установени по този процесуален ред обстоятелства се налагат следните изводи:

От обективна страна на 03.09.2022 г. в гр. Самоков подсъдимият Р. С. Д. чрез обява във фейсбук за продажба на пелети и чрез телефонни разговори във връзка с публикуваната обява е възбудил и поддържал у Ц. К. З. от гр. С. заблуждение, че ще му достави 2 тона пелети срещу авансов превод в размер на 400 лв. чрез каса на „Изипей“ (преведени с разписка № ..г. в обект „Изипей“) и с това му е причинил имотна вреда в размер на 400 лв. С действията си подсъдимият е осъществил и двете форми на изпълнителното деяние като по горепосочения начин първоначално е възбудил, а впоследствие е и поддържал у Ц. З. заблуждение – неверни представи за факт от действителността, че ще му достави 2 тона пелети. Именно тези неверни представи в тяхната фактическа съвкупност и последователност са формирали у Ц. З. решението да извърши имуществено разпореждане като плати на подсъдимия сумата 400 лв. като авансов превод за цената на пелетите и с плащането на тази сума е настъпил съставомерният противоправен резултат на деянието на подсъдимия, а именно – намаляване на имуществото на Занев, т. е. имотна вреда в размер 400 лв.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието при извършването му – че възбужда и поддържа у Ц. З. неверни представи за действителността (че ще му достави 2 тона пелети) и че тези представи са от естество да го мотивират да извърши имуществено разпореждане чрез авансово плащане на част от „цената“ на пелетите, което му причинява имотна вреда; предвиждал е общественоопасните му последици – че с деянието си засяга обществените отношения, защитаващи правото на собственост върху движими вещи и е искал тяхното настъпване със специалната цел да набави за себе си имотна облага, тъй като много добре е знаел, че няма да изпълни доставката.

Ето защо съдът намира, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 209, ал.

1 от НК.

Независимо от ниската стойност на причинената имотна вреда престъплението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Установява се от приобщената актуална справка за съдимост на подсъдимия, че в периода от м. август 2022 г. до м. ноември 2022 г., в който попада и инкриминираната дата, той е признат за виновен за множество престъпления от същия вид – измами на различни граждани, на по-голямата част от които е извършител, а на останалата част – помагач. Тези деяния са извършени по твърде сходен начин и с всяко от тях е причинена сходна по размер имотна вреда, т. е. откроява се конкретен „modus operandi“ (или начин на действие) на подсъдимия. Ако не съществуваше пречката по чл. 26, ал. 6, предл. последно от НК, инкриминираното в настоящото производство деяние би представлявало част от едно продължавано престъпление, за което съгласно чл. 26, ал. 2 от НК подсъдимият би бил наказан съобразно включените в него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен резултат, а тези елементи на престъплението въобще не сочат на маловажност на случая. Затова не са налице основания съдът да приеме, че деянието на подсъдимия съставлява по-лекото наказуемо съгласно чл. 209, ал. 3 от НК престъпление измама в маловажен случай.

За престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 6 години.

С оглед изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира 2 доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Ето защо и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление при условията на чл. 58а от НК.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът взе предвид като смекчаващи отговорността му обстоятелства липсата на предходни осъждания с влезли в сила присъди към датата на извършване на инкриминираното в настоящото производство деяние, както и отчетливо ниската парична стойност на причинения с деянието съставомерен противоправен резултат (стойността на причинената имотна вреда е значително под размера на минималната работна заплата за страната към момента на извършване на деянието). Тези смекчаващи обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни, така че и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко за подсъдимия, т. е. не са налице основания за прилагане на чл.

55, ал. 1, т. 1 от НК в хипотезата на чл. 58а, ал. 4 от НК. При тези смекчаващи обстоятелства, както и при липсата на сериозни отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът му определи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, т. е. в минималния предвиден в закона размер, което на основание чл.

58а, ал. 1 от НК намали с 1/3 и му наложи на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца.

Към датата на извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът прецени, че за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето му не е наложително той ефективно да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Поради това и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на това наказание за изпитателен срок от 3 години, считано от влизането на присъдата в сила.

Съдът намира, че така наложеното на подсъдимия наказание, а именно “лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, с отлагане на изтърпяването му на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила е справедливо и е от естество да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

С оглед доказаността на обвинението срещу подсъдимия съдът изцяло уважи предявения от Ц. К. З. граждански иск срещу него за претендираната главница, като на основание чл. 45 от ЗЗД го осъди да заплати на Ц. З. сумата 400 лв., представляваща размер на обезщетение за имуществени вреди, които в случая са съставомерни и са претърпени от гражданския ищец вследствие на престъплението, извършено от подсъдимия, което е предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство.

В приетия за разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия не се съдържа искане за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на увреждането до окончателното й изплащане, поради което съгласно субдсидиарно приложимото на основание чл. 88, ал. 1 от НПК диспозитивно начало при разглеждане на гражданския иск такава не се присъжда върху уважения размер на иска за заплащане на обезщетение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ГД „БОП“ в МВР сумата 123,21 лв., представляваща направените в досъдебно производство № 1/2023 г. по описа на ГД „БОП“ в МВР разноски за възнаграждение на вещо лице по назначената съдебно-графическа експертиза.

3

Пред съда подсъдимият е защитаван от служебен защитник адв. Ю. Д. – САК.

При постановяване на присъдата възнаграждението на адв. Димитров все още не е определено от компетентния орган по Закона за правната помощ и поради това е неизвестно на съда. Осъждането на подсъдимия за неговото заплащане би могло да се осъществи по реда на чл. 306 от НПК.

По изложените съображения съдът единодушно постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 25 гр. Самоков, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев

Съдебни

Василка Хр. Георгиева заседатели: Виктория Г. Шакалова при участието на секретаря Дарина Ив. Николова и прокурора И. Кр. Е. Ч. като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Наказателно дело от общ характер № 20251870200348 по описа за 2025 година въз основа на доказателствата по делото и закона

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Р. С. Д., роден на .. г. в гр. Р.., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес с. Ш., Община Д. Ч., В. област, ул. „Ц. И. Ш.“ № .., неженен, осъждан, със средно образование, не работи, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 03.09.2022 г. в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага, чрез обява във фейсбук за продажба на пелети и телефонни разговори във връзка с публикуваната обява е възбудил и поддържал у Ц. К. З. от гр. С. заблуждение, че ще му достави 2 тона пелети срещу авансов превод в размер на 400 лв. чрез каса на „Изипей“ (преведени с разписка № 0100016547448816/03.09.2022 г. в обект „Изипей“) и с това му е причинил имотна вреда в размер на 400 лв. – престъпление по чл. 209, ал.

1 от НК, поради което и на основание чл. 209, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 8 (осем) месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното му наказание за срок от 3 (три) години, считано от влизане на 1 присъдата в сила.

ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, подсъдимия Р. С. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. Ш., Община Д.