Решение № 131 от 13.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Благоевград, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Владимир Ковачев

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20221200500916 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Собствениците в етажна собственост с адрес гр. Благоевград, ул.“Д. Т., представлявана от управителя П. З. И., срещу Решение № 324/10.06.2022г., постановено по гр.д. № 1645/2020г., по описа на Районен съд - Благоевград. В жалбата се съдържат оплаквания, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага се, че атакуваното първоинстанционното решение е постановено срещу процесуално неправосубектна страна, поради което е недопустимо. На следващо място се излага, че при произнасяне по съществото на спора, първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, нарушил е материалния закон, а в определени части мотивите му съдържат вътрешни противоречия и взаимоизключващи се съждения. В жалбата се навежда, че противно на изложените от първоинстанционния съд мотиви по делото е безспорно, а са налице и достатъчно убедителни доказателства за провеждане на процесното общо събрание на етажната собственост и съдържанието на взетите решения. Излага се, че в тази му част атакуваното решение е необосновано и вътрешно противоречиво, тъй като първоначално районният съд е приел за безспорно обстоятелството, че на 29.07.2020г. е проведено общо събрание, а впоследствие е направен напълно противоположен извод, че не е доказан факта на провеждане на събрание и вземане на решения. Заявява се, че нито в исковата молба, нито в хода на 1 производството ищците са оспорили факта на провеждане на общото събрание и вземането на атакуваните решения. С оглед на това за районния съд не е съществувало правомощието да се произнесе по осъществяването на това обстоятелство като основание за уважаване на предявения иск. На следващо място изводът, че ищците надлежно са оспорили съставения на основание чл. 16, ал.4-6 ЗУЕС протокол за проведено общо събрание е неверен, противоречи на събраните по делото данни, включително и на непосредствените изявления на ищците. В съдебно заседание процесуалния им представител изрично е заявил, че копие от съставения на основание чл.16 от ЗУЕС протокол не са искали, съответно не са получавали, а единственият протокол за проведеното общо събрание, с който са се сдобили е констативният протокол на помощник нотариус Б.. Навеждат се доводи, че районният съд неправилно е интерпретирал доказателствената стойност на съставения на основание чл.16 от ЗУЕС протокол за проведено общо събрание на етажната собственост. Посочва се, че в противоречие с процесуалния закон и практиката на ВКС по приложението му, първоинстанционният съд е възложил на ответниците етажни собственици да доказват провеждането на събрание и взетите и отразени в протокола решения. Излага се, че провеждането на общото събрание и съдържанието на взетите на него решения се доказва по делото с официален документ – съставен на основание чл.593 ГПК констативен протокол от нотариус. Сочи се, че в представения констативен протокол са вписани две дати – на съставяне и дата на извеждането му. Противно на изложеното от районния съд това обстоятелство нито опорочава доказателствената стойност на протокола, нито го прави нищожен. Поддържа се, че в нарушение на съдопроизводствените правила районният съд е игнорирал показанията на свидетеля Б., който ясно и конкретно е обяснил защо е налице разминаване в датите на съставяне и извеждане на констативните протоколи. В жалбата се релевира довод, че противно на приетото на първоинстанционния съд поканата за свикване на събранието съдържа всички необходими реквизити.

Относно законосъобразността на отделните решения взети на оспореното общо събрание се поддържа, че всички те са законосъобразни, като в нарушение на процесуалния закон изложените в тази насока аргументи в отговора по чл. 131 ГПК не са обсъдени от районния съд.

По подробно изложени съображения се прави искане решението на първата инстанция да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално да бъде отменено като неправилно, и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на взетите на проведеното на 29.07.2020г. общо събрание на етажна собственост с адрес Благоевград, ул. “Д.Т.“.

Претендира се присъждане на разноски, включително за заплатен адвокатски хонорар.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемите, чрез пълномощник, в който е изложено становище за неоснователност на въззивната жалба. Иска се да бъдат отхвърлени като неоснователни възраженията за недопустимост на решението поради 2 постановяването му срещу ненадлежна страна, като са посочва, че достатъчно условие за редовност на исковата молба е посочването на името и адреса на председателя на управителния съвет или на упълномощено от него лице.

Посочва се, че първоначалната искова молба е подадена именно против ЕС, като по указание на съда са посочени и отделните собственици, като на същите е дадена възможност за подаване на отговори, от което право те са се възползвали. Ето защо нито са налице процесуални нарушения касаещи размяната на книжа, нито пък е налице просрочие на исковата молба.

Навежда се, че още с първоначалната молба са оспорени решенията на ЕС от 29.07.2020г., а кой ще бъде ответник по нея е въпрос на редовност на иска, а не на сроковете за оспорване на решенията на ОС. Излага се, че възраженията във въззивната жалба, че е налице редовно обявяване на протокола от събранието и че по него не са постъпили оспорвания, не се подкрепя от доказателствата по делото, а точно обратно опровергава се, поради което правилно съдът е приел за установено, че оспорване на протокол от събрание е налице, а ответникът по иска не доказва материализираното в него, вкл. спазване на процедурата по свикване и провеждане на събранието. Поддържа се, че са правилни съответни на доказателствата по делото изводите на съда, че процедурата по свикване и провеждане на събрание на ЕС е строго формална и всяко нарушение, на което и да е от правилата по ЗУЕС е основание за отмяна на решенията без съдът да разглежда спорът по съществото му. Твърди се, че такива нарушения категорично са налице, тъй като за свикване на събранието не е изпълнена процедурата по чл. 13 ЗУЕС, вкл. не е установено наличие на надлежно съставена и залепена покана за събрание. Излага се, че протоколът на нотариуса не съдържа нито идеалните части от етажната собственост, които „явилите се“ представляват, нито номера на самостоятелния обект, на който са собственици, нито пък има подписи на етажните собственици върху него. Поддържа се в отговора на жалбата, че част от атакуваните решения са взети извън компетентността на ОС, а други са в противоречие с императивни норми на ЗУЕС. Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно, като бъде осъден въззивникът да заплати на въззиваемите сторените разноски във въззивната инстанция.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество депозираната жалба е основателна, а атакуваният акт неправилен поради следните съображения:

Районен съд - Благоевград e сезиран с иск по чл. 40 ЗУЕС от ищците П.

Т. и В. Т. за отмяна на решения, взети на общо събрание на ЕС на сграда, находяща се на адрес ***, проведено на 29.07.2020г. На първо място се сочи, че са налице нарушения, касаещи свикване и провеждане на общото събрание. На следващо място се сочи, че част от взетите решения са извън компетентността на общото събрание, а други са взети в противоречие с императивните разпоредби на ЗУЕС.

Ответниците – етажни собственици на сграда, находяща се на адрес:

Благоевград, ул. „Д. Т., представлявани от управителя П. Талев, в писмения 3 отговор сочат, че решенията на ЕС са законосъобразни и са спазени всички изисквания на закона по свикването, провеждането и вземането на решения.

Районният съд е уважил иска като е приел, че не са ангажирани безспорни и категорични доказателства за това, че на процесните дата и място е проведено общо събрание и че са взети оспорените решения. На следващо място е приел, че при провеждане на общото събрание са нарушени редица императивни разпоредби на ЗУЕС, свързани с процедурата по свикване на събранието, както и част от взетите решения са в нарушения на разпоредбите на ЗУЕС.

От двете спорещи страни са ангажирани доказателства - писмени и гласни, назначена е експертиза, въз основа на които се установява следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно, че ищците П. К. Т., В. К. Т. и лицата Г. Д. Т., Р.

Д. Т.а, Т. С. Т. и П. З. И., притежават самостоятелни обекти в сграда, находяща се на адрес: гр. Благоевград, ул. „Д. Т. с идентификатор ***. Сградата представлява ЕС. Налице са осем самостоятелни обекта, като ищците притежават два, а останалите четири лица другите шест обекта. Не е спорно, че страните се легитимират като собственици на основание съдебна делба.

На 20.07.2020г. е съставена покана, подписана от четирима от етажните собственици – Т. Т., Г. Т., Р. Т.а Ч. и П. И., за свикване на ОС на собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда. Видно от същата е посочена – дата, час и място на провеждане на събранието, посочен е дневен ред от общо девет точки. Видно от протокол съставен на осн. чл. 13, ал. 1 ЗУЕС поканата е поставена на 21.07.2020г. на входа на сградата, което обстоятелство е удостоверено чрез подписа на четиримата автори на поканата. Залепването на входната врата на сградата на дата 21.07.2020г. е удостоверено и с представен констативен протокол /КП/, изготвен от помощник - нотариус А.Б..

По делото са ангажирани доказателства – писмени и гласни, че на 29.07.2020г. е проведено Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда ЕС, за което е съставен протокол. На събранието са присъствали четирима от общо шестима собственици на самостоятелни обекти / П. И., Т. Т., Г. Т. и Р. Т.а/. Представен е списък на присъстващите на Общото събрание с посочване на притежаван обект и размер на идеална част.

На събранието по молба на етажния собственик Г. Т. е присъствал и помощник-нотариус по заместване А.Б., който е съставил КП, в който е отразил – деня, часа и мястото на провеждане на събранието, присъстващите лица и решенията, които са взети. Представен е и протокола от проведеното общо събрание.

На следващо място по делото са ангажирани доказателства - протокол, съставен на 29.07.2020г. от Т. Т. и П. И., за това, че протоколът от общото събрание е изготвен. За соченото обстоятелство е залепено съобщение на 29.07.2020г. на входната врата на сградата. За залепване на това съобщение е съставен КП, изготвен и подписан от св. Б..

4

С писмено становище неприсъствалите собственици – В. Т. и П. Т. на осн. чл. 19, ал. 6 ЗУЕС, са оспорили съдържанието и достоверността на протокола от събранието. Съобщението е адресирано до управителя на ЕС и е получено от него по ел. поща на 04.08.2020г.

В качеството на свидетел пред първата инстанция е разпитан А.Б..

Същият посочва, че познава етажните собственици повече от 20 години.

Посочва, че месец юни или юли 2020г. се провело общо събрание на етажните собственици, присъствали Т., Г., Росилова и адв. И.. Посочва, че трите констативни протокола са изготвени от него, като съставянето им е извършено по-късно, доколкото е било необходимо технологично време, за да се набере и оформи текста. Поради тези причини е налице разминаване в датите посочени в самите протоколи и датата на извеждането им.