Определение № 191 от 20.10.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 191 гр. Перник, 20.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Търговско дело № 20261700900024 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. на ОС-Кюстендил № 1121/06.03.2026 г., подадена от „***“ ЕООД, *** с ЕИК:*** чрез адвокат М. А. от САК срещу „***“ ЕООД, гр. Кюстендил, ул. „Колуша“ 78а, с ЕИК:***, с която са предявени обективно кумулативно съединени главни конститутивни искове с правно основание чл. 307 ТЗ във връзка с изменение на два предварителни договора от 12.03.2020 г. в частта относно уговорената продажна цена, както и при условията на евентуалност – обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 2 ЗЗД за заплащане на суми, представляващи увеличение на възнаграждението/цената поради изменение цената на материалите и труда в течение на изпълнението.

В срока за отговор ответникът е подал отговор на исковата молба и допълнителен отговор, с които е релевирал възражения за процесуална недопустимост, съответно за неоснователност на исковете, оспорил е направените доказателствени искания и е ангажирал писмени доказателства.

Съдът, извършвайки служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира следното:

Исковата молба е редовна, а предявените искове са процесуално допустими.

Възражението на ответника за недопустимост на исковете поради непредявяването им в производството по т. д. № 1568/2025 г. на СГС е неоснователно. Преклузията за въвеждане на възражения и насрещни искове в друго висящо производство има действие в рамките на това производство и сама по себе си не погасява правото на самостоятелен иск. Правото по чл. 307 ТЗ се упражнява с конститутивен иск, а пропускът да бъде предявен като насрещен не препятства отделното му разглеждане. Същото се отнася до самостоятелното предявяване на претендираните парични вземания по чл. 266 ЗЗД, при липса на влязло в сила решение, което да преклудира защитата им. По представените данни предметът на настоящото дело е различен от този на висящите пред СГС искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Само последователността на завеждане на делата и искането за спиране на по-рано образуваното 1 производство не обосновават злоупотреба с право на иск. Позоваването на въззивни определения по спирането не освобождава настоящия съд от самостоятелна проверка на допустимостта, а за актуалното състояние на свързаното дело следва да се съберат служебно сведения. Въпросите за предвидимостта на икономическите промени, договорното разпределение на риска, изправността на ищеца и характера на договорите са относими към основателността на исковете.

На страните следва да се дадат указания за отстраняване неясноти и уточняване на исканията и възраженията им.

По доказателствените искания за експертизи съдът намира, че за изясняване на спорните обстоятелства са необходими специални знания относно характера на процесните договори, степента на изпълнение към релевантните моменти, изменението в цените на материалите и труда през релевантния период, както и икономическите параметри на твърдяното оскъпяване. С оглед това следва да бъде допусната комплексна съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертиза, но само по въпросите, които са относими към предмета на делото. Не следва да бъдат допускани задачи, насочени единствено към установяване на текуща или бъдеща пазарна стойност на имотите към дати след договорния падеж, доколкото тези данни сами по себе си не са пряко относими към предпоставките на иска по чл. 307 ТЗ и евентуалните искове по чл. 266, ал. 2 ЗЗД. Не следва да се допуска и задача за приложение „по аналогия“ на Методиката по ПМС № 290/27.09.2022 г. като нормативен способ за определяне на дължимата цена, тъй като това е правен въпрос от компетентността на съда, а не на вещото лице.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено в открито заседание, за което се призоват страните; следва да бъде изготвен проект на доклад по делото, който да се съобщи на страните; както и на последните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеця се връчи и препис от отговора на допълнителната исковата молба.

Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение искането на „***“ ЕООД за прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове.

Указва на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба и препис за ответника, да потвърди дали исканата нова цена по договора за апартамент № *** евро, съобразно цифровото изписване в петитума и увеличението от 47 196 евро, като отстрани несъответствието със словесното изписване „сто тридесет и осем хиляди“. Да посочи и банкова сметка или друг начин за плащане по евентуалните осъдителни искове съгласно чл.

127, ал. 4 ГПК. Също така, без да изменя основанието на исковете, да конкретизира времето на настъпване и действието върху изпълнението на вече твърдените извънредни обстоятелства, както и дали поддържа удължаване или спиране на договорния срок и въз 2 основа на кои своевременно заявени факти. По евентуалните искове да уточни изпълнената и приета работа, за която претендира допълнително възнаграждение, и момента, към който счита същото за изискуемо.

Указва на ответника на основание чл. 101, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от съобщението, с препис за ищеца, да уточни дали поддържа заявеното евентуално възражение за прихващане и ако го поддържа, да индивидуализира насрещното си вземане по основание, размер и изискуемост; да посочи срещу коя от евентуалните парични претенции и до какъв размер го противопоставя, както и доказателствата, на които се позовава. Указва му, че при неотстраняване на нередовността процесуалното действие се смята за неизвършено съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК. По приемането на уточненото възражение и доказателствата във връзка с него съдът ще се произнесе след предоставяне на възможност на ищеца за становище.

Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.12.2026 г. от 14.00 часа, за когато да се призоват страните.

Приема и прилага по делото като писмени доказателства представените от страните всички документи, представени с исковата молба, допълнителната искова молба, отговора на исковата молба и допълнителния отговор, включително: - пълномощни; - двата предварителни договора от 12.03.2020 г.; - протоколи, образец 2; - акт образец 14; удостоверение по чл. 181 ЗУТ; - таблица за площоразпределение; - искова молба, отговор, допълнителна искова молба и молба за спиране по делото пред СГС, представени от ответника; - платежни документи и фактури, удостоверяващи извършените плащания.

Допуска изслушване на комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, като вещите лица след запознаване с материалите по делото, а при необходимост и след проверка в счетоводството на ищеца да отговорят на следните задачи:

А. Техническа част: 1. Какъв е предметът и характерът на строителните дейности, включени в задълженията на ищеца по двата предварителни договора? 2. Каква е степента на завършеност на сградата и на процесните обекти към: - 12.03.2020 г.; - 30.06.2023 г.; датата на предявяване на исковата молба? 3. Какви основни групи строителни материали и строително-монтажни работи са необходими за изпълнение на договорените задължения по процесните обекти? 4. Какво е изменението в цените на основните строителни материали и на труда в строителството за периода от 12.03.2020 г. до 30.06.2023 г., а отделно – и до датата на предявяване на иска, ако вещите лица намерят, че последният период има значение с оглед счетоводното отразяване на действително извършени разходи? 5. Може ли въз основа на строителната и счетоводна документация да се установи какво увеличение на себестойността на строителството е настъпило по отношение на процесните обекти в релевантния период?

Б. Счетоводна част: 6. Какви разходи са отчетени от ищеца във връзка със строителството на сградата и какви от тях са относими към процесните обекти? 7. Ползвало ли е ищцовото дружество финансиране за закупуване на терена и/или за строителството на 3 сградата; какъв е размерът на усвоеното финансиране и какви плащания са извършени по него? 8. Какви суми са постъпили от ответника по двата предварителни договора, на кои дати и в какъв размер? 9. Може ли по счетоводни данни да се определи настъпило увеличение в стойността на материалите и труда през периода на изпълнение и какъв е неговият размер по отношение на процесните обекти?.

Назначава за вещи лица А.Ц. (строителен инженер) и Я.П,А. (финансист) при първоначален депозит в размер на 600 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

Вещите депозит. лица да бъдат уведомени след представяне на доказателства за внесен Обявява на страните проектодоклад по делото:

„1) Страни предмет и правна квалификация:

Ищец е „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Златен рог“ № 20–22, представлявано от управителя Х.Г.Ч., с пълномощник адв. М. А. и съдебен адрес ****. Ответник е „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С.А.М., с пълномощник адв. В. М. и съдебен адрес *** Предявени са два обективно съединени конститутивни иска по чл. 307 ТЗ за изменение на цените по предварителни договори за покупко-продажба и строителство от 12.03.2020 г. за обекти в комплекс „***“, секция 3, гр. София, в поземлен имот с идентификатор ***, както следва:

1.1. По договора за апартамент № 1А, на втория етаж, със застроена площ 71,43 кв. м и обща площ 84,49 кв. м, заедно с описаните в договора общи части и права върху земята – увеличение на цената от 94 392 евро на 141 588 евро, или с 47 196 евро. Посочената нова цена е съобразена с цифровия петитум и подлежи на потвърждение съгласно даденото указание.

1.2. По договора за апартамент № 15Б, на четвъртия етаж, със застроена площ 84,64 кв. м и обща площ 100,13 кв. м, и паркомясто № 3.35 в паркинг 3, на етаж минус 3, с площ 15,39 кв. м, заедно с описаните в договора принадлежности и идеални части – увеличение на общата цена от 130 644 евро на 195 966 евро, или с 65 322 евро.

При отхвърляне на съответния главен иск са предявени евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. ал. 2 ЗЗД за заплащане съответно на 47 196 евро и 65 322 евро като увеличение на възнаграждението за строителство по съответния договор.

Общият размер на претендираното увеличение е 112 518 евро. Претендират се разноски.

2) Твърдения и искания на ищеца:

Ищецът твърди, че след сключването на договорите са настъпили извънредни и непредвидими промени в икономическата обстановка, свързани с пандемията от COVID-19, противоепидемичните ограничения, затруднените доставки, инфлацията и усложнената геополитическа обстановка. Според него те са довели до съществено увеличаване на 4 цените на строителните материали и труда и на себестойността на строителството, при което запазването на договорените цени нарушава еквивалентността на престациите и противоречи на справедливостта и добросъвестността.

Поддържа, че договорите включват и задължение за изработка, поради което при неоснователност на исковете по чл. 307 ТЗ следва да получи съответно увеличение на възнаграждението по чл. 266, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че оскъпяването е настъпило в периода между сключването на договорите и договорения срок 30.06.2023 г. и е обусловило забавяне на завършването. Позовава се и на увеличението на пазарната стойност на имотите и на Методиката по ПМС № 290/27.09.2022 г.

В допълнителната искова молба оспорва възражението за недопустимост и се позовава на определения на Апелативен съд – София, включително № 2387/28.07.2026 г. по в. ч. гр. д. № 1841/2026 г. Поддържа доказателствените си искания и възразява срещу изолирано изчисляване на разходите само за апартаментите без съответните общи части и външни връзки.

3) Възражения на ответника:

Ответникът оспорва допустимостта с довод, че ищецът не е заявил своевременно възраженията си в производството по т. д. № 1568/2025 г. на СГС, образувано по искове на „***“ ЕООД по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, и чрез последващото дело заобикаля преклузиите и цели забавяне на първия процес. Поддържа, че определенията относно спирането не обвързват настоящия съд при проверката на допустимостта.