Решение № 4999 от 12.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4999 гр. Пловдив, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330106753 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Б. В. Б., ЕГН ********** против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 50 лв. – платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № ****** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.04.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем от ****** г., по силата на който на ищеца е представена в заем сумата от 800 лв., която е следвало да върне ведно с договрна лихва от 69,36 лв. при ГПР 49,086 %. Била начислена неустойка в размер на 390,64 лв. за това, че в тридневен срок от подписване на договора, заемателят не учредил обезпечение на паричните си задължения измежду банкова гаранция и поръчителство на две физически лица. Описаните суми следвало да бъдат върнати с погасяването на 21 седмични погасителни вноски за периода от 19.03.2019 г. до 06.08.2019 г. За периода от датата на подписване ан договора до датата на депозиране на исковата молба в съда се сочи, че ищецът е изплатил целия дълг.

Договорът се сочи, че е потребителски по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗПК, като се излагат подробни съображения за недействителност поради нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК.

Излагат се доводи и за недействителност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави, както и на основание чл. 21, ал.1 ЗПК.

Твърди се противоречие на клаузата за неустойка с чл. 71 ЗЗД, както и императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК.

1

Моли се да се осъди ответника да върне на ищеца паричните средства, платени от ищеца, надвишаващи размера на главницата, с оглед недействителността на договора и разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

Претендират се разноски.

Ответникът оспорва предявения иск, като твърди, че клаузата за неустойка е действителна и в съответствие със законовите разпоредби, в каквато насока излага подробни съображения.

Посочва, че клаузата е индивидуално договорена, като изискването за предоставяне на обезпечение е посочено като условие още в общите условия на дружеството, а размерът е съобразен с параметрите на заявената сума, която ищецът е искал да му бъде предоставена в заем. Посочва, че клаузата е под отлагателно условие, само в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечение.

Не се оспорва размера на предоставената в заем сума, договорената лихва, както и че е уговорена неустойка в размер от 390,64 лв.

Оспорват се сочените от ищеца основания за недействителност на договора за заем.

Посочва, че липсва представен договор, съдържащ оспорената клауза със соченото съдържание, поради и което съдът не може да прецени дали действителността клаузата за неустойка е недействителна на соченото основание.

Оспорва искът като недоказан поради липса на доказателства за съдържанието на оспорената клауза за неустойка.

В открито съдебно заседание е допуснато увеличение на размера на предявения иск от 50лв. на 464,50 лв.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се оспорва и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем № ****** към искане № ****** от ****** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 800 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от общо 869,36 лв. на 21 седмични вноски, всяка в размер от 41,40 лв., с падеж на първата вноска на 19.03.2019 г. и падеж на последната вноска на 06.08.2019 г. Към договора е представен и погасителен план, обективиран в приложение, неразделна част от договора. Видно от погасителния план в него е отразен размера на месечната вноска, ведно с разсрочена неустойка по чл. 8 от договора общо 60 лв. Установен е месечен лихвен процент от 3, 340 % и годишен процент на разходите от 49,086 %.

В клаузата на чл. 6 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение да представи обезпечение на договора – гарант, отговарящ на условията, установени в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия и още едно от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия, особен залог върху движимо имущество 2 съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, банкова гаранция съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия и ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

В клаузата на чл. 8 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 390,64 лв., която се заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора.

Към договора са приложени и Специални условия за застраховка „Злополука на кредитополучателя“.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като пълно, обективно и компетентно изготвено се установява, че общо платената по договора за кредит сума е 1264,50 лв., с която са извършени следните погашения от ответника, а именно: главница в размер на 800 лв., лихва в размер на 69,36 лв., неустойка в размер на 391,04 лв. и наказателна лихва в размер на 4,10 лв. Плащанията са извършени в периода от 19.03.2019 г. до 05.08.2019 г.

Между ищеца и „Креди йес“ ООД са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В случая не се спори и от разпоредбите на подписания между страните договор се установява, че ответникът е получило изцяло и в брой заемната сума, което обстоятелство е декларирано в чл. 3.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

Съдът счита за основателно направеното от ищеца възражение за неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума.

3

Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва.

Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49,086 %, а пък месечната лихва е 3, 340 %, като така не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.

Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото основание.

Освен това не се оспорва, че в ГПР не е включена предвидената в договора неустойка, поради и което съдът приема, че същият не отговаря на действителния такъв.

Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи 4 информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Несъответното в случая е че заемната сума по договора за кредит възлиза на 800 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя, ведно с начислената неустойка в размер на 390,64 лева. и лихва е в по – голям размер от отразената обща сума в договора.

Освен горното клаузата по договора за паричен заем, според която се дължи погасяване на кредита с по-високи погасителни вноски, включващи и неустойка с месечен размер от 18,60 лв. се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.