Решение № 43 от 13.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. София, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова в присъствието на прокурора М. Д. М. като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20211100105863 по описа за 2021 година

Ищцата АТ. Н. К. поддържа, че на 26.06.2014г. била привлечена като обвиняема за извършване на престъпление по чл.308 ал.1 от НК. Със същото постановление й била наложена мярка за неотклонение „подписка“. С присъда от 26.04.2016г. по нохд №19162/2014 СРС я признал за невиновна и по повдигнатото обвинение и ищцата била изцяло оправдана. Присъдата не била протестирана от ответника и влязла в законна сила на 12.05.2016г.

От незаконните действия на П. ищ цата търпяла неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, които иска да бъдат обезщетени.

Претенцията за обезщетение на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, страх от осъждане, срам, уронване на доброто й име като човек и счетоводител , се оценява на сума в размер на 50 000 лв.

В едномесечния срок, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът П. на РБ подава писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Сочи, че исковата молба е нередовна в частта относно претенцията за законна лихва, доколкото граматически от формулировката на петитума не става ясно 1 дали се претендира такава и за какъв период. При условията на евентуалност, прави възражение за погасяване на претенцията за законна лихва за целия период от над 3 години преди датата на исковата молба. Счита, че са недоказани твърдените от ищ цата вреди от повдигнатото обвинение, оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и обвинението. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Съгласно уточнителна молба на ищцата от 19.08.2021г. законна лихва върху обезщетението се претендира, считано от 10.05.2018г. до окончателното плащане.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че с постановление от 26.06.2014г. ищеццата е била привлечена към наказателна отговорност като обвиняема за това, че на неустановена дата през м. март 2013г. в гр. София е съставила неистински официален документ – удостоверение за наличие или липса на задължения, издадено от името на ЕТ „Т.Д. – П.П.“, като собственоръчно положила подписа си в графа „Орган по приходите“ и по този начин му придала вид, че представлява конкретно писмено изявление на С.С. – орган по приходите в НАП, ТД – София, с цел да бъде използван – престъпление по чл.308, ал.1 от НК. Спрямо ищцата е взета мярка за неотклонение „подписка“.

С присъда от 26.04.2016г. по нохд №19162/2014г. на СРС, НО, 3-ти с-в А.К. е призната за невиновна за горепосоченото и оправдана по така повдигнатото обвинение за извършването на престъпление по чл.308, ал.1 от НК. Присъдата не е била обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 12.05.2016г.

Така посочените обстоятелства не са спорни между страните, а и се установяват от приетите и неоспорени писмени доказателства.

От страна на ответника, още с отговора на искова молба, по делото е ангажирана справка за съдимост, издадена на 23.06.2021г., за да послужи пред П., от която се установява, че ищцата е осъждана:

2

1. По нохд № 890/1971г. с Присъда от 05.10.1972г на Софийски районен съд, в сила от 19.10.1972г. за това, че през есента на 1970г. в София, извършила действие в кръга на дл.лице, коят о длъжност тя не е заемала, поради което на осн.чл.274 ал.1 вр.чл.26 и чл.54 ал.2 пр.1 НК, е осъдена на шест месеца поправителен труд при 15% удръжка . Със същата присъда ишцата е призната за виновна в това, че през м.09.1970г. в София, извършила кражба на лични вещи на стойност 3.50 лева, поради което на осн.чл.251 и чл.54 ал.2 НК, е осъдена на 50 лева глоба ; че през м.03.1971г. в София, извършила кражба на лични вещи на стойност 19 лева, поради което на осн.чл.254 вр.чл.251 и чл.54 ал.2 НК е осъдена на 50 лева глоба ; че през м.03.1971г. в София, противозаконно присвоила чужди вещи лична собственост, поради което и на осн.чл.258 ал.3 вр.чл.54 ал.2 НК е осъдена на 40 лева глоба; че през есента на 1970г. в София, създала и поддържала заблуждение у лицето Т. Николова и с това причинила имотна вреда в размер на 30.40 лева, поради което на осн.чл.261 ал.3 вр.чл.54 ал.2 НК е осъдена на осем месеца поправителен труд при 15% удръжка ; че през.м.03.1971г. в София, възбудила заблуждение у различни лица и с това им причинила имотна вреда в размер на 15 лева, поради което и на осн.чл.261 ал.3 вр.чл.54 ал.2 и чл.26 НК е осъдена на четири месеца поправителен труд при 15% удръжка; на осн.чл.23 и 24 НК е определено едно общо наказание на подсъдимата от осем месеца поправителен труд и 50 лева глоба, при 15% удръжка от трудовото й възнаграждение. Съгласно отбелязването на 07.02.1977г. подсъдимата е реабилитирана по право.

2. По нохд № 5560/1979г, с Присъда №: 324/15.10.1979г на Софийски районен съд, в сила от 22.10.1979г. ищцата е призната за виновна в това, че през 1977/79г. е съставила неистински официален документ, с цел да бъде използван, поради което и на осн.чл.212 ал.5 т.1 чл.20 ал.2 чл.26 ал.1 чл.54 НК, е осъдена на два месеца лишаване от свобода. На осн.чл.66 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от две години, от влизане на присъдата в сила.

3. По нохд № 1105/1998г. с присъда от 07.07.1998г. на Софийски районен съд, потвърдена с решение на СГС, НК, 3 въззивен състав, по внохд № 1297/1998г. от 22.02.2000г., което решение е изменено с решение № 53 от 19.11.2001 г. на ВКС на Р България по нд № 294/2000г., като

3 първоинстанционната присъда влиза в законна сила на 19.11.2001г., ищцата е призната за виновна в това, че на 08.10.1997г. в гр. София, в кафе, находящо се в подлеза на Централна гара, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала у В. Л. Д. заблуждение относно уреждане на софийско жителство и с това му е причинила имотна вреда в размер на 250 000 /стари/ лева, поради което и на осн.чл.209 ал.1 НК, е осъдена на една година лишаване от свобода. Със същата присъда ищцата е призната за виновна в това, че на 16.10.1997г. в гр. София, в кафе, находящо се в подлеза н а Централна гара, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала у В. Л. Д. заблуждение, относно картотекиране в жилищно настаняване и с това му е причинила имотна вреда в размер на 500 000 /стари/ лева, поради което и на осн.чл.209 ал.1 НК, е осъдена на две години лишаване от свобода. На осн.чл.23 ал.1 НК е определено едно общо, най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода. На осн.чл.66 ал.1 НК изпълнението на така наложеното общо, най-тежко наказание е отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На осн.чл.59 ал.1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимата е била задържана под стража по наказателното дело, считано от 13.02. до 28.04.1998г.

От страна на ищеца, с оглед твърденията му, че за посочените осъждания е настъпила реабилитация, е ангажирана справка за съдимост от 26.10.2021г., която да послужи пред СГС по настоящото гражданско дело, в която е посочено, че лицето не е осъждано.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.В. и В.М..

Свидетелят В. заявява при разпита в съдебно заседание, че познава ищцата от 2001г., като през 2006-2007г. е поел компютърната поддръжка на фирмата й за счетоводство. Един ден му се оплакала, че е получила призовка да се яви в полицията, след което му разказала, че е обвинена за съставяне на документ с невярно съдържания. Нещата се развивали много бавно, това изнервяло ищцата, свидетелят заявява, че често, когато пристигал, забелязвал, че е плакала или се разплаквала пред него. В същия период малкият й син бил диагностициран с множествена склероза, което допълнително я напрягало и довело и до финансови неприятности, т.к. необходимата терапия първоначално не се поемала от здравната каса.

4

Проявявала мнителност – например, когато се появявал нов клиент и задавал въпроси, тя си мислела, че е изпратен от полицията да я провокира.

Променил се външният й вид – появили се торбички под очите. Свидетелят се опитвал да я убеди, че нещата ще приключат бързо след една графологична експертиза, но нещата се проточили повече от две години, което й повлияло негативно. Имала нервни изблици, което преди това не й се било случвало.

Когато делото свършило, почерпила от облекчение и била радостна.

Свидетелката М. заявява при разпита, че познава ищцата от 2001-2002г.

Работели заедно, имали фирма, след което се разделили професионално, но запазили добрите си лични отношения. Знае за воденото срещу ищцата наказателно производство, тя самата й споделила, при едно от посещенията на свидетелката в офиса на счетоводната й фирма. Казала й, че e обвинена за подправяне на подпис на служител от НАП. Не смеела да сподели на семейството си, за да не ги притеснява, още повече, защото по същото време синът й бил диагностициран с тежка болест. Офисът на счетоводната форма на ищцата се намирал във входа на блока, в който живеела и когато от полицията събирали мнение, воденото срещу нея наказателно производство станало достояние на съседите, което било много унизително за нея.

Държанието й се променило. Преди това била уравновесен човек, но в хода на производството, което се проточило над две години, тя станала раздразнителна, плачела, започнала да вдига кръвно, отлепила й се ретината на дясното око. Когато вече не издържала, споделила на семейството си, като съпругът й я упрекнал защо не е казала по-рано, за да бъдат до нея и да й помагат. Когато делото приключило, ищцата почерпила. Свидетелката заявява, че тя лично не е променила отношението си към ищцата, след като научила за повдигнатото обвинение, напротив – дори започнала да я посещава по-често, за да я подкрепя. Но съседите, които научили за производството, когато от полицията идвали да събира мнението им за ищцата, я отминавали, а преди това идвали в офиса да се консултират за какво ли не.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, досежно изживените от ищцата негативни емоционални усещания, предизвикани от воденото срещу нея наказателно преследване, доколкото същите са логични и последователни, отразяващи непосредствени възприятия относно правно- 5 релевантни за спора обстоятелства. Следва да се кредитират показанията на св. М. и относно това, че някои съседи на ищцата са променили отношението си към нея, след като са научили за повдигнатото обвинение по повод изготвянето на характеристичната справка за ищцата в рамките на наказателното производство. Не могат да бъдат кредитирани показанията на св. М. относно настъпилите за ищцата неимуществени вреди под формата на увреждане на здравето и тяхната причинна връзка с воденото срещу нея производство, доколкото съдът намира, че в тази си част показанията на свидетелката представляват изводи и заключения, а не изявления относно обективни факти от действителността, на които свидетелят е бил очевидец. За посочените заболявания по делото не са ангажирани и никакви други доказателства /медицински документи/, поради което съдът не приема за установено от фактическа страна, че тези увреждания на здравето са настъпили и това е станало в причинна връзка с наказателното преследване.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 50 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от органите на П., произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по което обвинение ищцата е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва от 10.05.2018г. до окончателното плащане.

Основателността на иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/. спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/. наказателното производство срещу същия да е приключило с постановяване на оправдателна присъда; 3/. да е претърпял вреда /вреди/ и 4/. между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка.