Решение № 2001 от 03.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2001 гр. С-я, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С-ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110128840 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците П. Б. В. и Б. П. В. да заплатят на „Т-я С-я“ сумите в общ размер от 72,12 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2022 г. до м.04.2024 г., 11,50 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2023 г. до 14.05.2025 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 41,70 лв. - главница за периода от м.05.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 20.05.2025 г. до окончателното погасяване на задължението и 10,46 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 14.05.2025 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи 2 съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно - не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали идентични по съдържание отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове. Не оспорват приложеното от „Т-я С-я“ ЕАД извлечение от сметки по ID 404279, абонатен номер 371352, размера на начислената топлинна енергия за периода, счетоводното отразяване на начислената топлинна енергия за периода, както и извлечението от сметки за разпределение на топлинна енергия за аб. № 371352. Оспорват наличието на облигационна връзка между страните. Поддържат, че се касае се за имот, а именно гараж, в който по архитектурен проект липсват радиатори, както и инсталация за пренос и доставка на топла вода. Навеждат твърдения, че гаражите не са част „ОВИ“ от архитектурния проект на сградата. Оспорва се претенцията за дялово 1 разпределение, доколкото при липса на присъединен обект „гараж“ към ЕС, липсва и възможността за извършване на услуга „отчет/такса за дялово разпределение“. Позовават се на нищожност на процедурата заложена по реда на чл. 61 и следващите от Наредба за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007 г. /обн.ДВ, бр.34/24.04.2007 г. и на Нормата определяща зависимостта (формулата), приета в т. 6.1.1 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, която служебно определя размера на сумите начислени по перо „сградна инсталация“. Правят възражение за изтекла погасителна давност за претендираните суми. Молят за отхвърляне на предявените искове. Претендират присъждане на разноски.

По съществото на делото съдът намира следното:

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване: За процесния период ищецът е доставил до топлоснабдения имот топлинна енергия в твърдяното в ИМ количество и цена

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.

Представени са схеми за вход А и Б, за гаражите. Разпоредбата на чл. 105а ЗЕЕЕ/отменен, но в сила към датата на присъединяване на ЕС/ предвижда, че топлопреносното предприятие е длъжно да присъедини към топлопреносната мрежа производители и потребители, разположени на съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна енергия, но присъединяването на потребителите в сгради – етажна собственост, чрез абонатна станция, или нейни самостоятелни отклонения, се извършва със съгласието на всички собственици или титуляри на вещно право на ползване.

В случая вещото лице в съдебна зала след представения, проект дава изрично становище, че гаража не е присъединен законно.

Ето защо, фактическият състав е незавършен и облигационно правоотношение с ЕС, респективно – ответниците и техния наследодател, не е възникнало. Искът се основава на облигационно правоотношение, не на неоснователно обогатяване, поради което и не може да се уважи от съда на друго основание, а следва да се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

2

РЕШИ:

ОТХЪВРЛЯ исковете срещу П. Б. В. и Б. П. В. да заплатят на „Т-я С-я“ ЕАД сумите в общ размер от 72,12 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2022 г. до м.04.2024 г., 11,50 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2023 г. до 14.05.2025 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 41,70 лв. - главница за периода от м.05.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 20.05.2025 г. до окончателното погасяване на задължението и 10,46 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 14.05.2025 г.

ОСЪЖДА „Т-я С-я“ ЕАД да плати на адвокат К. Г. сумата от 400 лв., равняващи се на 204,52 евро на основание чл. 38, ал.1 ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване пред С-йски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при С-йски районен съд: _______________________

3