Решение № 107 от 08.06.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Свиленград, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20265620200287 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 26-0351-000042 от 23.03.2026 година на ВПД Началник РУ в ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград,с което на К. М. И. с

ЕГН ********** от гр.******************************, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено на основание чл.638,ал.3 от КЗ административно наказание „ГЛОБА” в размер на 204,52евро/400,01 лв./ Жалбоподателят К. М. И. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, като се твърди,че обжалваният е неправилен и незаконосъобразен. Оспорва се извършеното нарушение от страна на жалбоподателя,като счита,че както при съставянето на акта,така и при съставянето на НП били допуснати множество съществени процесуални нарушения,изразяващи се в издаването на процесните от некомпетентен орган, актовете били немотивирани,като било налице противоречия при описание на признаците и изп.деяние,а дадената квалификация била неточна,непълна е невярна. Оспорва истинността на констатациите и всички обстоятелства посочени в актовете,като твърди,че не отговаряли на действителното фактическо положение. Оспорва се извършеното нарушение от страна на жалбоподателя. Намира още,че била настъпила давност,както и че било налице маловажен случай,което не било обсъдено от АНО. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното НП .

Претендира присъждане на направените по делото разноски в полза на пълномощника на жалбоподателя.

1

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят К. М. И. не се явява.От пълномощника му- адв.А., е подадено писмено становище в което поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Ангажира доказателства,от които се установява,че за посочената дата и час на твърдяното нарушение,жалбоподателя е имал действаща застраховка Гражданска отговорност.

АНО (въззиваемата страна) - ВПД Началник РУ в ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства.

Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 24.02.2026 година св. Д. П. Д. и св.И. А. Ж., изпълнявали служебните си задължения в гр.Любимец , когато около 00,05часа на бул.Одрин , забелязали да се движи в посока гр.Харманли , лек автомобил „Фолксваген “, модел Кади с рег.№ ************* .

Полицейските служители спрели процесния лек автомобил ,като при извършената проверка посредством система инсталирана в таблет, св. Д. П. Д. установил,че лекият автомобил е собственост на М. К. И. и че за лекият автомобил нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часът на проверката,въпреки че МПС не е било спряно от движение и съответно било регистрирано на територията на Р.България.

Предвид констатираната липса на задължителна застраховка на автомобилистите, св. Д. П. Д., съставил против жалбоподателя и в негово присъствие АУАН серия GA с № 241394 от същата дата/24.02.2026г./.

Това процесуално действие извършил и с участието на св. И. А. Ж., който присъствал на проверката.

В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управление на МПС от водач,който не е собственик на МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и на обстоятелствата по извършването и открИ.ето му, изрично посочвайки и качеството на нарушителя като водач на МПСто,доколкото собственика бил М. К. И..

А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицирал с разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която вписал за нарушена.

В констатиращия Акт фигурира отбелязано изрично и времето на проверката, в резултат на която е констатирано нарушението.

АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя, който не е вписал 2 възражения против констатациите изложени в него .

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, А Н О е издал процесното Наказателно постановление (НП) № 26-0351-000042 от 23.03.2026 година на ВПД Началник РУ в ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград,с което на К. М. И. с ЕГН ********** от гр.***************************, за нарушение на чл.

638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено на основание чл.638,ал.3 от КЗ административно наказание „ГЛОБА” в размер на 204,52евро/400,01 лв./.

НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 02.04.2026 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –датирана и подписана.

Към АНПр е приложена е и справка относно собствеността на процесното МПС, справка за нарушител/ водач и картон на НП.

Материалната компетентност на ВПД Началник РУ в ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград да издава НП за нарушения по КЗ, се доказва от приетата по делото Заповед № 1253з-26/19.01.202 2 година на Директора на ОДМВР – Хасково.

Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, лице , което не е собственик е управлявал МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

От страна на процесуалният представител на жалбоподателя са представени и приети като доказателства по делото: извлечение от гаранционен фон и полица за сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, от които се установява,че на 24.02.2026г. в 00,00часа превозното средство с рег.№ ****************** има валидна задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – св.Д. П. Д. и св.И. А. Ж.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите Д. П. Д. и И. А.

Ж. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските 3 показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ОДМВР – Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП).

Ето защо, според Съда показанията и на свидетелите не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях.

С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства –– Заповед № 1253з-26/19.01.202 2 година на Директора на ОДМВР – Хасково, извлечение от гаранционен фон и полица за сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите; картон на НП, АУАН, справка за процесното МПС и собственика му ,както и справка за нарушител/водач, се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.

84 от ЗАНН, вр.чл. 14 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 3510002765 от 19.04.2026 година на РУ - Свиленград, поради което производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ , "договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това 4 изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор".

Съгласно чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ "на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. - за физическо лице", а съгласно чл. 638, ал. 3 КЗ "лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. ".

Или, законодателят е предвидил отделни и различни хипотези, когато едно лице е собственик на МПС и когато управлява чуждо такова и прави изрично разграничение на административнонаказателната отговорност в случаите, когато субект на нарушението е лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство и когато субект на нарушението е лице, което притежава моторно превозно средство, като и при двата случая от обективна страна се касае за моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, за което не е налице сключен валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподател ят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители са категорични, че именно жалбоподателя е бил водач на процесното пътно превозно средство, тъй като именно той го е управлявал и на него са съставили АУАН, при което той не е възразил, не е подал Възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си. В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.