Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 54 от 01.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 88/2024
Вид
Решение № 54
Подписан
01.02.2024
В сила
01.02.2024
Състав
Ивелина Солакова, Радка Цариградска, Йордан Воденичаров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Велико Търново, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100500088 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Постъпила е жалба от ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482, гр. София, чрез пълномощник адв. М. Г. САК, в качеството му на длъжник по изпълнително дело N 20237280400675 на ЧСИ Дияна Колева, peг. № 728, район на действие Окръжен съд Велико Търново. Жалбата е постъпила във ВТОС с вх. № 1298/29.01.2024 г., а при ЧСИ с вх. № 14176/19.10.2023г. Предмет на жалбата е постановление на ЧСИ за отказ да измени постановление за разноски, в частта, с която по изпълнителното дело са определени разноски в тежест на длъжника за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя.

Възразява за прекомерност на възнаграждението и твърди, че същото не отговаря на правната и фактическа сложност на делото и не е съобразено с чл.10, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където минимумът е 200лв., а пълномощникът на взискателя не е извършил други действия освен депозиране на молба за образуване на изпълнително дело.

Моли съда да отмени постановлението за отказ за намаляване на разноските, като бъде намалено възнаграждението до минимума от 200 лв., алтернативно – до минимума за представителство по изп. дело. Претендира разноски.

Взискателите П. Р. Б. и К. И. Б., двамата от с. А., обл. П., в писмено становище чрез процесуалния си представител адв. Д.Г. Д. ВТАК, заемат становище за неоснователност на жалбата: че цитираното в жалбата 1 минимално възнаграждение е само за образуване на изпълнително производство, а пълномощното поотделно за всеки от двамата взискатели, изпълнителните листи са два – по иден за всеки от взискателите, пълномощното е и за извършване на представителство в хода на цялото изпълнително производство и е приложим текста на чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определящ минималното възнаграждение на база материалния интерес, което в случая възлиза на 5900 лв. за всеки от взискателите., изчислено върху главницата и лихвата от 15.11.2017г. Счита, че договореното възнаграждение е в размер на минимума и не подлежи на намаляване. Оспорва доводите за несвършена работа от пълномощника на взискателите, доколкото същият е изготвил молба за образуване на изпълнителното дело, уведомление за прихващане, процесуално представителство при последващите изпълнителни действия.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ е изложил мотиви, в които обосновава становище за неоснователност на жалбата. Излага подробна хронология на процесуалните действия на длъжника и ЧСИ. Оспорва доводите на жалбоподателя, че минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лева, тъй като взискателят е упълномощил процесуалния си представител да го представлява пред ЧСИ както за образуване на изпълнително дело, така и за процесуално представителство, защита и съдействие по същото, поради което на взискателя се дължи заплащане и на възнаграждението по чл.10, т,2 от горната наредба. По възражението за прекомерност излага мотиви, че съгласно трайната съдебна практика направените от взискателя разходи за адвокат следва да се репарират от длъжника, независимо какво процесуалният представител е извършил по изпълнителното дело, като свършената работа е от значение за вътрешните отношения „клиент -адвокат" в рамките на учреденото мандатно правоотношение по договора за правна защита. Решаващото в случая е, че разходите за адвокатско възнаграждение са направени по повод изпълнителния процес, а сложността на делото може да се прецени само при вече приключил изпълнителен процес.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по обжалваните действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело е образувано въз основа на молба от взискателя С. М.

М. с ЕГН ********** чрез адв. Христо Коев. По молба на П. Р. Б. и К. И. Б. чрез адв. Димитъ Димитров на осн. чл. 456 към образуваното изпълнително дело са присъединени изпълнителен лист, издаден на 13.09.2023 г. и изпълнителен лист, издаден на 13.09.2023 г. в полза на тези две лица по търг.

Дело №105/2019г. на ОС Плевен. Предмет на изпълнението са следните суми: за взискателите П. Р. Б. и К. И. Б. – главници от по 100 000 лв., ведно със законната лихва върху всяка от тях , считано от 15.11.2017г. /изп. листи от 13.09.2023г./. При образуване на изпълнителното дело и в поканите за доброволно изпълнение лихвата за периода от началния момент, от който е присъдена до образуване на делото е изчислена в размер по 59 846,78 лв.

2 върху всяка от главниците. Към молбите за образуване и присъединяване са представени договори за правна защита и съдействие и пълномощни с предмет образуване на изпълнително дело и процесуално представителство, защита и съдействие по същото до събиране на вземането. В същите са уговорени възнаграждения по чл. 10, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер от по 5900,00 лв. – за адв. Димитров от всеки от двамата присъединени взискатели, като е отбелязано, че сумите са заплатени изцяло в брой. По делото са присъдени адвокатски възнаграждения в поискания размер, като същите са вписани в поканата за доброволно изпълнение.

С подадената жалба се оспорва постановление от 03.10.2023 г., с което молба на длъжника по отношение на адвокатските възнаграждения, присъдени в полза на взискателите, е оставена без уважение, като е постановен отказ за намаляване на възнаграждението до по 200,00 лв. за образуване на делото и е отхвърлено предявеното при условия на евентуалност искане за намаляване на възнагражденията до минималните размери за образуване и процесуално представителство по изпълнително дело.

Постановление от 03.10.2023г., с което ПЧСИ се е произнесъл по молбата за редуциране на адвокатското възнаграждение с отказ е връчено на молителя – длъжник на 16.10.2023г. Настоящата жалба е заведена при ЧСИ на 19.10.2023г. /дата на изпращане – 18.10.2023г. според товарителницата /.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, от правнолегитимирано лице – длъжникът, против акт, който подлежи на оспорване от длъжника. Съгласно задължителните указания на ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, използваният в чл. 435, ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението, като това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Възражението за прекомерност на присъдените адвокатски възнаграждения в размер на минимума от 200лв. е неоснователно, тъй като 200 лв. е минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело съобразно чл. 10, ал. 1 т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото договорите за правна защита и съдействие и пълномощните касаят и втория ангажимент, то минималният размер процесното възнаграждение за всеки от взискателите върху материалния интерес от 100000 лв. главница и почти 60 000 лв. лихва е в размер на 6 725 лв. за делото. Така уговореният и заплатен размер от всеки от взискателите по 5900 лв. се явява под минимума. Предвид 3 изложеното настоящият съдебен състав приема, че атакуваното постановление за отказ да бъдат намалени разноските е законосъобразно.

Следва да се отбележи, че процесуалното представителство не приключва с депозиране на молбата за образуване и до момента извършените действия, и реалното изпълнителното производство едва започва.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 1298/29.01.2024 г. ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482, гр. София, чрез пълномощник адв. М. Г. САК, в качеството му на длъжник по изпълнително дело N 20237280400675 на ЧСИ Дияна Колева, peг. № 728, район на действие Окръжен съд Велико Търново, против действия на ЧСИ, изразяващи се в Постановление от 03.10.2023 г., с което е ПЧСИ е оставил без уважение молба на длъжника вх. № 13252/02.10.2023г. за намаляване на разноските на взискателите за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Заверен препис от съдебното решение да се изпрати служебно за прилагане по изпълнителното дело.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4